От нета ...
Пълни мисли от един Празен човек.........Човек е там, където е поискал да остане..............Всеки носи своето ъгълче, през което вижда света...........Така сме направени, че закъсняваме с точните думи в точния момент..........Едва ли някой ще успее "да отиде в рая на моя гръб".......Човек се учи, от пътите, в които се е изправял сам. Но за болката никога...........Да дадеш своя най-голям талант -в това е истината.Да имаш куража да го направиш. А всички ние мислим за парите.........Рано или по-късно се научаваме за собствена сметка, че по пътя си ще срещаме всеки ден милиони маски и много малко лица....много "герои" и малко човеци...........Усмивките нямат изказ. Греят или не. Отразяваш се, или не. Не приспособявай усмивки , за да получиш нещо. За да си удобен. За да те харесат. Обичат ли те - приемат те точно такъв, какъвто си.Усмивките са като мълчанието - кротко отговаряш и приключваш плеадата на думите..........Няма сигурност, когато правиш нещо за своята прехрана,ако умираш отвътре, когато го правиш. Това е да се грижиш за тялото, когато вътре в себе си умираш, докато го правиш. Това е да се грижиш за тялото си за сметка на душата си. А вехнещата душа не може да доведе до нищо друго, освен до вехнещо тяло. Така че не си мисли, че се “грижиш за себе си” като убиваш духа си, за да държиш живо тялото си.............Само нашето вътрешно Аз знае кое може да ни послужи и защо думите, изречени от някой друг са също толкова достоверни, колкото и нашето объркано мислене. Не трябва да се предоверяваме и е нужно да следваме вътрешния си компас. Няма как да бъдем подведени, ако следваме вътрешното си усещане, което е истинно и ни повежда по най-добрите пътища за нас....Тези, които сънуват денем, забелязват много неща, убягващи на онези, които сънуват само нощем – с лудите си възприятия те усещат мигове от вечността – без гребла, без компаси те проникват в океана на вдъхновителната светлина........С ценните години на опита, всеки човек преценява, кой до колко да споделя душата му..........
Аз минах много пьтища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта да бъдем нежни!......
Какво не ни харесва в огледалото...то просто отразява нашият образ......
Истинската сигурност в живота идва, когато преминем през неизвестното в него.....Висшите форми на любов са подчинени на свободния избор, а не на раболепното съгласие........Най-големият риск е да пораснем......Един пълноценен живот е наситен с болка.......Мисля си за боичките, от които е оцветен живота ни и в които има място за всички цветове........Музиката няма отечество. Нейно отечество е цялата вселена. — Фредерик Шопен......Крайната фаза на вълната на любовта се нарича мъдрост, т.е. любовта е прераснала в тотален критерий на отношение, но без пристрастие.......Ако мечтаеш грамотно, можеш да станеш и Бог........Пространство на Светлина и Любов… трептящи около вас… това е, което не виждате с помощта на човешките си очи. Почувствайте го със сърцата си. Освободете се от ежеминутните тревожни мисли, чертаещи невъобразими картини в съзнанието ви и се оставете на прекрасните цветове и звуци да изпълнят вътрешното ви пространство. Картина в цвят и звук.. най-прекрасното, което вашето същество може да приеме и да излъчи. Не се напрягайте, просто чувствайте…живейте го и постепенно пред вас ще се разкрие един нов, много по-различен свят. Свят изпълнен с красота и светлина, звук и естествен прилив на Любов..идваща от дълбините на космоса и обгръщаща цялото пространство, за да го преобрази. Пречистваща и освобождаваща..и нищо не искаща…Почувствайте я..преживейте я, бъдете самата Любов! Тогава ще узнаете… Истината за Това, което Е…и ще бъдете истински и свободни… божествени създания, каквито винаги сте били!......Много често можем да видим, че събитията от външния свят, които наричаме Съдба, буквално ни принуждават да предприемем промените в нашия характер, ако искаме да продължим напред......Случващото се в света около вас е само фон, който допълва и насочва към вътрешна промяна..нищо повече.......Събуждането е труден процес, но пък си струва усилията, защото така се излиза от омагьосания кръг на тази измислена въртележка, наречена човешки живот…защото Живота е Вечен, той не принадлежи на вашия ум и не подлежи на контрол от страна на чисто материалните ви стремежи......Мъдрецът и отговорил кратко: “Никога не съм ти казвал да не съскаш.” Но запомнете, все пак можете да съскате. Здравословно е да го правите, ако нещо наруши границите ви или пречи на вашето разгръщане или напредване. В противен случай можете да завършите като украшение на нечия ръка......"Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.".....Препрочитам Екзюпери и неговият тъй мъничък принц. Там пише достатъчно за взаимоотношенията човешки. Лисици, колкото щеш! Розата е една...
Не знам, защо това толкова ме впечатли. Може би, защото извира от душата и звучи много истински. Може би, защото е пълно с угрижени, тъжни, смачкани хора, оплакващи се, мрънкащи, живеещи в миналото, не виждащи Слънцето днес, отказали се да мечтаят ... Като че ли, непременно трябва да се сбъднат мечтите ...
Какво ни трябва ... Много малко. И нищо материално не е "наше" - само ползваме временно и кратко. Камъчето го е имало преди да се родим, ще остане и след нас. Не е наша собственост, а ние негова. Ако позволим, ако го допуснем! Единственото, което си е наше е ... Сърцето. Ако него изгубим ... нищичко нямаме.
Това е легенда, за един художник, който продава всичко "негово" за да постеле площада с рози за актрисата, която обичал ...
И една розичка е стигало, но ... Направил го е за себе си ...
За всички вас - по една розичка. Само! Не, щот' съм скрънза, ама парите ми са на депозит и дан' си изгубя лихвата, зарад' вас!
Освен това и Екзюпери е казал: една роза - Единствената. Пък, аз му вярвам!
Да ви е Светло и Слънчево на душите и нищичко да не ви тежи на Сърцето ...
