Стъкленото човече с копчетоот
Радост ДаскаловаТо живее във синьото стъклено копче
на бебешка дрешка със обла яка.
То е някакъв ден между "вече" и "още",
не говори, не ходи и няма коса.
Размотава несръчно със пръсти кончето,
на което пришит е прозрачният свят
на ажури във крехкото синьо където,
прибрани за него нещата стоят.
Човечето има юрганче на зайци
и плюшено куче със лачен каиш,
и някаква смътна идея за майка,
със дъха си на мляко, зад тези стени.
Надниква небето на рошави шарки
през прозореца пълен със млада асма,
за поклон се привежда над детска кошарка -
пред човечето с копчето скланя глава.
А то се усмихва и гука от радост
на разшитото копче и синия цвят,
и на малкото чудо да не притежава,
но да има в ръката си целия свят.
