Аз пък съм толкова силно впечатлен от нещо, че просто трябва да го споделя...
Преди година, при разпродажбите след новогодишните празници, си купих едно странно уиски, което се казва "Nikka from the Barrel". Японско... Оказа се страхотно попадение, но беше само половин литър и се изпари като формалдехид
После не намерих никъде магазин, където го продават, което хич не ми хареса. Порових се в гугъла и ми излезе едно магазинче, граничещо с кръчма на име "Нектарът" - това във Белгия, Фландрия, Лимбург, близо до Хаселт, за да спазя фактологията. Вкарах данните в навигацията, взех жената за всеки случай и потеглих.
Набабаних се в някакво село, в което не се виждаше нито човек, нито магазин... Това, което навигацията нарича "дестинейшън", беше паркинг до едно училище. Не ми се вярваше кръчма да е до училище, но все пак слезнах и проверих - късмет!!! На стотина метра схлупен под една стреха се кипреше надпис дринкшоп или нещо подобно - няма нищо общо с шопите и маниерите им при пиянство, да не ми се обидят. Влезнах и онемях. Толкова разнообразна пиячка на едно място не бях виждал. И понеже бях тръгнал за уиски, та се шашнах от безобразно големия брой уискита, които никога не бях чувал. Над 500 бяха... Баси тъпака, дето съм! Толкова съм зле по темата за уискито, а се мислех за капацитет. И акъл на маса съм давал... - как не са ме били, направо не знам. Та магазинът се оказа нещо като пещерата на Аладин, и то наистина, щото имаше доста шишета с цени над 1000 (хиляда) евро, а няколко коняка и уискина минаваха 2000 (две хи... ай сиктир!). Най-скъпото беше около 2500, а най-скъпият коняк беше едно реми мартен - 4200!!! ЕВРО! И го продават на дървен тезгях без бронирано стъкло между него и ... нас. Абе мани... Масово цените бяха по 80-130 Е. С изключение на всичко, което се продава по супермаркетите - тези бяха по 8-13. Разглезиха се европейците...
Намерих моето уиски. При ровенето в гугъла бях научил, че Никка имат пъстра палитра от дестилати и в магазина ги видях на живо всичките. Това, което ме впечатли най-много и за което искам да споделя, беше следното - на един дървен тезгях, ама като ви кажа дървен, разбирайте скован от 15 сантиметрови талпи и рендосан на ръка преди около 150 години поне, та на този як тезгях имаше отворени бутилки от серията на Никка, а под тезгяха - чашки. Пластмасови, но изглеждаха като стъклени, със столчета и прочие. ЗА ДЕГУСТАЦИЯ!!! Сипах си една мъничка порцийка и отпих - страхотно. Мляс-мляс, после издишаш през носа. А жена ми вика "не оставяй чашата пълна, ще я разлее някой" и аз хоп, на екс. Фантазия! Да го купя ли? Погледнах разбиращо бутилката - 138Е. Глупости! Поразходих се из магазина, поразгледах разни ромове и джинове за успокоение и пак нещо ми закряка жабата... Мръднах до тезгяха, сипах си от друго шише и хоп, на екс без подканяне. Това ме отряза като с нож. Експлозия! От това стават земетресенията в Япония! Погледнах по-внимателно бутилката - 250Е!! Идиоти! Абе няма начин от цената да ме е хакнало в петите. И гледам - 58 градуса... Ахааа! И така де, пийвам си начи, а покрай мен - НИКОЙ! НИКОЙ!!! А под тезгяха са наредени три кашона чаши с по 40-50 броя на кашон. Щото нали... за еднократна употреба, доколкото е възможно при определени обстоятелства. Ей това ме втрещи най-много. Пиене без пари и то какво пиене, а няма навалица. Това ако е у нас - ще има и оркестър наблизо... ще се правят разписания с чакащи... ще бъде място, от което жените ще прибират мъжете си и няма да се чудят къде са...
НИКОЙ!!! Разглезени са европейците, ей.
Понеже сте приятна компания и си дрънкате за шистовия газ и вредите от добива му, сякаш всичко останало ни е цъфнало и вързало, та реших да споделя...