БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

[OwnerBG]

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Дядо Вазов 

[nino]

 
Оунъре, колко красиво от твоя страна. Колко навременно - поне за мен, защото с годините започнах да ставам много придирчива към езика, който слушам и говоря от детските си години .
Искам да споделя и още нещо, което нямаше как да не ми направи впечатление. Вчера - 28.01. една компания решихме и се вдигнахме за бърза разходка до двата манастира край Пирот. Малки църквички и изумителна живопис. Едната е на Погановския манастир, другата на Суковския манастир. И двете принадлежат към кръга на българската живописна традиция, като тази в Суково е подписана от зографа, която я "изобрасися" - от самоковската школа - Васил Попхристов. Толкова за това.
Но в магазинчето към този манастир имаше два монаха - един на средна възраст, (който разпознах от тв-репортаж за манастирския събор през пролетта на 2011 в с. Гигинци) - той отговаряше на въпросите ни, а другият - младо момче, с разнищени поли на расото, прибираше парите ни.
Като си тръгнахме и се сбогувахме - ние с обичайното "благодаря, бъдете здрави и довиждане", това моче каза -" Така, така и аз така обичам да ми говорите , а не с "мерси и чао-чао"!!! Какви са тея думи?! За що са ни?!"
Та така, за езика свещен на нашите деди...

[OwnerBG]

Нино, на страхотно място си била. Завиждам благородно.
Днес ходих до Свети Мина. Дано не стане леля Злата, да види на какво са го обърнали.


Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

[nino]

Оунъре,
за Св.Мина край с.Обрадовци ли говориш?
Там ходих в един много труден за мен период - беше малко манастирче, с много поклонници. Оставиха ни в църквата цяла нощ.
Сега го гледам по репортажи- нещо като централното площадче на курортно градче ми мяза.
Аме не съм ходила.
Подай малко снимки за мястото, на което си бил .

[OwnerBG]

Оунъре,
за Св.Мина край с.Обрадовци ли говориш?
Там ходих в един много труден за мен период - беше малко манастирче, с много поклонници. Оставиха ни в църквата цяла нощ.
Сега го гледам по репортажи- нещо като централното площадче на курортно градче ми мяза.
Аме не съм ходила.
Подай малко снимки за мястото, на което си бил .

За същото място иде реч. Прадядо ми е един от хората които са помогнали да се възстанови едно време. Сега е като всички търговско верски места. Но все още нещо се е запазило от първичния дух. Или поне на мен ми се иска да е така. Та затова често наминавам от там. да си спомня къде беше големия орех, да си сверя часовника за важните и несмисленни неща. Ама ми е все по трудно. Хората се редят като на гише да си поискат по нещо от светеца. Да им даде.
Че и нервни опашки се заформят.

 Едно време имаше една игуменка баба Злата. Такива ги гонеше с тояжката. И после сипваше от големия казан манастирски боб. Сега гроба и е вътре в двора. Близо до мястото с казаните. Какво ли си мисли, като гледа от някъде. Някой път ми се ще да я заместя с някоя тояжка. Да я позавъртя около празните погледи на очакващите. Ама много божественнно поведение ще дойде и се въздържам

Красиво и чисто място е Гигинския манастир. Много построени нови неща, но някак благословени и без парвенющина.

[Скорпи999]

Дааа, Оунърче, чудно място е Гигинския манастир Св.Св Козма и Дамян.  Ходих миналото лято, но не ми стигна и пак ще ида, още повече, разбрах, че са почнали да правят пътя до него.