Автор Тема: Накъде вървим, накъде отиваме  (Прочетена 586655 пъти)

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #15 -: 21 Май, 2010, 16:52:43 »
0
джапанците ли са най-зле :o

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #16 -: 21 Май, 2010, 16:58:07 »
0
А България е най-добре тогава :)

Imotenbalon

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 187
  • Карма: +36/-5
  • Респект: +18
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #17 -: 27 Май, 2010, 12:17:01 »
0
Излязоха данните за кредитите за месец април

Безпрецедентен скок на лошите кредити - общо 5.3 милиарда лева които са 13.66 % от всички кредити без овердрафт
Скок от 12.6 % та

Разбити по сектори - лоши и преструктурирани

Общо -               13.66
Бизнес Кредити - 13.6 % 
Потребителски - 14.46 %
Жилищни -         12.6 %
Други -                18.6 % 

marandi

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 865
  • Карма: +51/-15
  • Респект: -124
    • Профил
    • http://marandi.blog.bg
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #18 -: 29 Май, 2010, 00:15:08 »
-1
Мехуров,

от какво си изненадан, ако не е тайна относно данните?

Миналата годинка ( ли беше - ноември по-миналата ли беше ), регулаторът ( БНБ ), свали МЗР от 12% на 8%, демек т'ва е лостовия механизъм или ливъриджа, както му дума сладко бебе Асен на търговските баМки ( демек даде им шанс при по-малка депозитна база да могат да кредитират повече ). После им вкара и фокуса с касовите наличности с ония 50%, пак със същата цел?

И к'во стана?

Наш'те вместо да кредитират като бесни при подобни лабави условия, взеха че "сецнаха" кранчето тотално и изнасяха ресурс навън кат' диви. Ся обади кое те притеснява, па може и да мога да помогна?

Иначе, за протокола прогнозата ми от март месец на тази година е, че до пролетта на 2011 г. лошите кредити ще хакнат към 18-20%. Там из коментарите може да се види как ми скочиха партийните тролове за "кошунствената" прогноза ;)

Чиърс!  *drink11*

П.П. Стига се ебава с 'орицата, доста си напред с матр'иала, за да пускаш инфото по този начин, че да насаждаш още шубе ... кат' весникарчетата.
« Последна редакция: 29 Май, 2010, 00:21:16 от marandi »

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #19 -: 29 Май, 2010, 22:48:39 »
0
маранди, БНБ, доколкото си спомням, измени и периода, след който един кредит се счита за лош /преструктуриран, от 3 месечен на 6 месечен. Сигурно, за да не се наплашат хорицата, че лошите скачат (не че не скочиха, ама просто стъкмистиката по-късно го показа) и да не си дръпнат вкупом депозитите... То и това стана за една баМка заради един слух в бг-мама форум (?!), та после като се смени правителството, стана ясно, че са наливани едни пари в тая баМка от резерва. Фискалния, де. Явно е имало защо да се наливат. После пък същата баМка даваше едни от най-добрите депозитни условия. Даже стигнаха над 10 процента годишна лихва преди да ги свалят.

Сега гледам няма психоза от това, че лошите гонят 14 %, а с тоя темп може в началото на 2011 да стигнат 18-20%. Ама не ми се мисли, какво ще стане, ако всички тръгнат да си дърпат парите едновременно :o

При всички положения трЕбва да имаш идно наум ;)

инак, ако според Дянков: Икономическата криза свърши, приходите ще се увеличат до шест месеца :D
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/05/29/908404_diankov_ikonomicheskata_kriza_svurshi_prihodite_shte/


marandi

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 865
  • Карма: +51/-15
  • Респект: -124
    • Профил
    • http://marandi.blog.bg
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #20 -: 30 Май, 2010, 02:50:39 »
-1
Визираш промените в ЦКР-то, те не бяха само тия, но както и да е ;)

Иначе, нали не очакваш да коментирам въпросното интервю ( ако е реално )?

"Да изчакаме три месеца и съм убеден, че темата ще изчезне, призова Дянков. Той повтори, че намира за по-разумно сега акцизът да се вдигне рязко, за да не се налага корекция в следващите три години, когато се очаква по-висока инфлация."

Този пасаж от статията е "култов" !?!?

П.П. Думам да си лочим, а умните люде ще се справят и без нас. Чиърс!  *drink11*

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #21 -: 30 Май, 2010, 09:26:19 »
0
[quote author=marandi link=topic=11.msg4380#msg4380 date=1275177039
Иначе, нали не очакваш да коментирам въпросното интервю ( ако е реално )?
[/quote]

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=536334

ей тук има аудио - дългичко е, 57 мин., за да няма спекулации

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #22 -: 03 Юни, 2010, 10:23:59 »
0
МВФ: Потенциалният ръст на българската икономика ще е слаб през следващите години

Растежът на потенциалния БВП на България през следващите години вероятно ще е доста по-слаб, отколкото този в периода между 2001г. и 2008г. Това заяви Международният валутен фонд в годишната си прогноза за българската икономика. Според фонда по-съществен напредък може да се очаква само при подем на производството и търговията, тъй като инвестициите в строителство и финансовия сектор няма да растат с темпа от предходните години.

"Краят на инвестиционния бум и рязкото свиване на капиталовите потоци към България предполага много по-ниско равнище на инвестиции и по-малък ръст на потенциална икономиката през следващите години", се казва в доклада на МВФ. Под потенциален БВП се разбира равнището на производство, което се постига чрез максимално използване на производствения капацитет, без обаче това да води до голяма инфлация.

"Тъй като инвестициите намаляват, ще е трудно да се поддържа равнището на заетост, постигнато между 2001г. и 2008г.", коментират от МВФ. Според анализаторите растежът на заетостта за този период е 20%, от които 15% се дължат на инвестициите в строителния сектор и финансовите услуги.

"Капиталовите потоци към България вероятно ще останат малки, а търсенето на вътрешния пазар ще продължи да се свива, което ще изисква значителни корекции както в частния, така и държавния сектор", окментират още от МВФ. Експертите прогнозират, че българската икономика ще се разшири с 0.2% тази година.

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #23 -: 05 Юни, 2010, 16:04:41 »
0
З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.

pdf
rtf

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #24 -: 05 Юни, 2010, 19:46:15 »
0

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #25 -: 06 Юни, 2010, 11:38:33 »
0
Вестниците през 1996 г.: България е в състояние на свободно падане
http://www.glasove.com/article-8465.php

В glasove.com продължаваме поредицата от публикации, припомнящи събитията през злополучната 1996 година. Въпреки немалкото различия между тогавашната дълбока криза и днешната ситуация аналогиите между управлението на Жан Виденов и това на Бойко Борисов се натрапват все повече. Ретроспективният поглед върху пресата отпреди 14 години разкрива познатата и днес липса на визия и неспособност за конструиране на решения. Голяма част от новините, коментарите и анализите от онова време звучат така, сякаш са писани за днешните вестници.

Далаверата с цигарите

От 1 юли 1996 г. акцизът на цигарите става 60 на сто от цената им след промени в Закона за акцизите. Дотогава налогът се определя като твърда сума и е различен за отделните марки цигари. Заради новия начин на определяне на акциза от 1 октомври 1996 г. са въведени и нови бандероли. Също в началото на октомври кабинетът на Жан Виденов вдига цената на българските цигари с 20 лв., а на вносните – със 160 лв. „Това поскъпване – пише в. „Стандарт” преди 14 години – е единствено за сметка на редовия пушач, защото Жан Виденов и обкръжението му не могат да пресекат контрабандния внос и нелегалното производство на цигари у нас”. Вместо в държавната хазна – обобщават тогавашните всекидевници –  тези пари отиват направо в бездънните джобове на привилегировани търговци и вносители.

През октомври 1996 г. пресата алармира, че кабинетът на Виденов си затваря очите за контрабандния внос и нелегалното производство на тютюневи изделия у нас, от които привилегировани кръгове прибират огромни приходи, без да плащат данъци. „Публична тайна е, че огромната маса от вносните цигари у нас са контрабанда”, твърди в. „Труд”. Според изданието това вдига печалбата на някои привилегировани търговци до астрономически размери, защото не плащат никакви налози на държавата. Освен това се знае, че много от вносните марки се произвеждат нелегално у нас подобно на алкохолните ментета. Вестниците изтъкват, че всичко това става пред безучастния поглед на правителството.

„Досега министрите не са дали никакъв отчет за сумите, които постъпват в бюджета от акциза за цигарите и алкохола. Така или иначе цифрата би трябвало да е твърде смешна”, подчертава „Стандарт”. В коментар на всекидневника за новите цени на цигарите се твръди, че цигареният бизнес е от най-доходоносните далавери в България и че тютюневата мафия печели веднъж от контрабандата и нелегалното производство и втори път –  с помощта на правителството, което бърка все по-дълбоко в джоба на пушачите и непрекъснато вдига цените. Истинският проблем според тогавашната преса е, че „на практика в хазната не влизат почти никакви приходи от мита и акцизи”.

Актуализацията на бюджета

В края на юли 1996 г. парламентът ревизира бюджета за текущата година заради по-високите плащания по вътрешния и външния дълг и с цел извършване на структурната реформа. „Според новия план – пише в. „Труд” – хазната може да излезе на червено с не повече от 80.7 млрд. лв., или 4,9% от брутния вътрешен продукт.” С други думи толкова е предвиденият бюджетен дефицит – 4,9%. Приходите са увеличени с 43 на сто за сметка на данъчното облагане. Намалява се субсидията на общините, въпреки че както подчертава в „24 часа” тогавашният заместник-председател на бюджетната комисия в парламента Муравей Радев – „тя и досега им е твърде недостатъчна”.

Вестник „Стандарт” отразява проведения в парламента дебат за актуализацията на бюджета, по време на който синия депутат Радев заявява: „Присъстваме на погребението на държавния бюджет за 1996 г., Жан Виденов направи опит да оневини това погребение”, а министърът на финансите Димитър Костов му отвръща: „Опозицията въстава срещу здравия разум”. Депутатът от Народен съюз Венцеслав Димитров пък определя актуализирания  бюджет като „гигантска пирамида, която засмуква много, а пуска малко”.

Само няколко седмици след гласуваната актуализация на бюджета всекидневниците отчитат, че бюджетния дефицит е стигнал 85% от планирания за годината, а изпълнението на приходите е едва 38% от предвиденото за цялата година в ремонтирания бюджет.

В интервю за „Стандарт” лидерът на СДС Иван Костов коментира актуализирания бюджет като го нарича „призната катастрофа”. Той предвижда, че в края на годината ще има още една актуализация на сегашната актуализация. На въпрос: „Какво щяхте да направите, ако бяхте на мястото на Жан Виденов?”, Иван Костов отговоря: „Щях да си подам оставката и да поема цялата отговорност за това, което е сторено дотук, за да спася страната”.

Всъщност развръзката идва далеч преди края на бюджетната година. В средата на октомври 1996 г. в анализ на в. „24 часа” четем следното: „Основен ориентир за параметрите, в които се развива страната е държавния бюджет. Още при подготовката му стана ясно, че икономическият екип на кабинета или е недостатъчно подготвен, или подхожда непрофесионално. Заложените параметри в макрорамката за 1996 г. говореха за непознаване на реалностите, за неправилно прогнозиране на развиващите се процеси. Грешките наложиха актуализация скоро след приемането на държавния бюджет. Но още при тази поправка в края на юли бе ясно, че отново е взел връх безотговорният оптимизъм пред трезвата оценка. В резултат на това в края на деветмесечието хазната е издънена по всички показатели. Какво е днес положението? Бюджетният дефицит е изпълен ударно.”

Иван Костов дава акъл на Виденов

В края на юли 1996 г. лидерът на СДС Иван Костов изпраща писмо до министър-председателя Жан Виденов, в което обяснява на правителството какво трябва да направи, за да има хляб за българина. В документа, цитиран от всички по-големи тогавашни всекидневници, е записано, че „през последните месеци в страната съществува явен недостиг на хлебно и фуражно зърно, брашно и като следствия от това – на хляб и хлебни изделия, както и на фураж за животните”. Сините предлагат 11 мерки, сред които на първо място – правителството да поеме категоричен ангажимент за това процесът на възстановяване на собствеността на земята и снабдяването на собствениците с нотариални актове да приключи до края на 1996 г. От СДС настояват още за субсидирани кредити за земеделските производители; за ликвидиране на т.нар. тричленки до края на годината; за въвеждане на действителни пазарни цени за изкупуване на зърното от производителите, съобразени с с курса на долара; да се емитират облигации за извънреден вътрешен „зърнен” заем и пр.

В края на документа се предрича, че „осъществяването на посочения от нас комплекс от мерки ще позволи да излезем от зърнената криза, а освен това ще даде дългосрочни стимули за възстновавяне и развитие на българското зърнопроизводство”.

Западната преса: България сякаш върви към крах

Още през май 1996 г. в западната преса се появяват унищожителни коментари за упадъка на българската икономика, която повлича със себе си и обществената и политическата култура в страната. Според „Франкфуртер алгемайне цайтунг” „пълният крах е програмиран, тъй като в България не се забелязва политическа воля за промяна”.

През пролетта на злополучната за страната ни 96-та година германският вестник информира, че в най-новия рейтинг на стопанските и политическите успехи на отделните страни България получава две точки по-малко и „се нарежда в най-долната категория – страни с лоша стопанска ситуация и висок риск за инвестираните средства”. Прогнозата на експертите от Франкфурт е, че през 1997 г. предстоят правителствена криза и социални вълнения. „Предвиденият бюджетен дефицит вероятно ще е значително по-голям, а очакванията за инфлацията са да е средно 60 на сто”, пише още в цитирания анализ. Тези негативни факти обезкуражават чуждестранните инвеститори.

„Досега правителството на Жан Виденов успяваше  да предотврати социалните вълнения, назряващи заради все по-вероятния пълен крах на българското стопанство и поскъпването”, информират германските експрети и предричат, че скоро ще бъдат изчерпани всички възможности на социалистическия кабинет да прдължава сегашната непоследователна и двулична реформатолска политика.

За бъдещето има две алтернативи – първата е една болезнена политика на пренагласа с помощта на МВФ, която значи ясно политическо преосмисляне. Другата е в България да продължат борбата срещу симптомите вместо срещу причините на злото. Тогава, поради липсата на подкрепа от страна на МВФ, по-нататъшното обедняване на българското общество ще е неизбежно.

Истинската причина за мизерното развитие на българското стопанство според „Франкфуртер алгемайне цайтунг” са политическите структури. „За да не дразни населението, правителството на Жан Виденов прекалено дълго отлага отдавна оповестените реформи и особено закриването на нерентабилните държавни предприятия, с което пък успя да изнерви МВФ”. Упадъкът на българското стопанство – обобщава германското издание – се дължи на сложната еквилибистика между противоречивите интереси, практикувана и от предишни български правителства, дългогодишното лавиране между чисто словесни изявления и протакането на конкретните реформи.

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #26 -: 07 Юни, 2010, 11:43:05 »
0
Приходната агенция очаква 1.4 млрд. лв. постъпления по-малко
http://dnevnik.bg/pazari/2010/06/07/912905_prihodnata_agenciia_ochakva_14_mlrd_lv_postupleniia/

Танов готов да го обесят, ако е виновен за кризата
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=506058

За митниците най-трудно събираеми са акцизите. При планирани приходи за първите пет месеца от 1,6 млрд. лева митниците са събрали 1,179 млрд. лв. За сравнение за същия период на миналата година сумата е била 1,455 млрд. лв.
« Последна редакция: 08 Юни, 2010, 09:04:18 от gogolcho »

antoninus_pius

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 685
  • Карма: +6/-4
  • Респект: +25
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #27 -: 08 Юни, 2010, 21:46:44 »
+1
http://www.kpetkov.eu/opasen-nepukizym-na-fona-na-obshtoevropejskata-kriza

Опасен непукизъм на фона на общоевропейската криза
19 Май 2010 - 23:00 / Posted by webmaster Изпратете коментар | Регистрирайте се
"Ако правителството не встъпи в ролята на конструктивен спасител на нацията, да не се губи никакво време, да се обърнем към МВФ и да се върви към предсрочни избори."


В медиите властва изключително опасен и приспивен консенсус, че у нас всичко е наред, въпреки задълбочаващата се глобална финансова криза. Българското правителство недооценява мащаба на проблема, нито реалните ефекти върху икономиката

Лондон, проф. Димитър М. Иванов, специално за Bulgaria News | 2010-05-17 09:00:00

Свидетели сме на една дълбока, остра и продължителна дългова криза в Гърция и в цяла Европа, която независимо от своя ранен стадий е едно по-нататъшно задълбочаване и ескалиране на глобалната финансова криза. Далеч не е случайно, че днес в Der Spiegel, нормално твърде сдържаният президент на Европейската Централна Банка, Жан-Клод Трише възкликва, че финансовите пазари и икономиката се намират "в най-трудната от Втората Световна Война ситуация"?
Обясненията, които се дават у нас за дълговата криза в Европа са противоречиви, некомпетентни, опасно манипулирани, далеч от истината, скриващи задаващата се икономическа катастрофа. И това засилва у всеки чувството за изоставеност, за липса на силна държава; на честно управление, на способни политици, които да водят напред хората в тези сложни за цял свят времена.

Изключително опасен и приспивен е и властващият по медии и телевизионни канали некомпетентен консенсус, успокояващ, че у нас всичко е наред и че всъщност "има нещо гнило в Дания"

и в Гърция, Португалия, Испания, Ирландия, Италия, Франция, Германия, Великобритания. Оригиналните, честни и обективни анализи, предупреждения и идеи или се заглушават, или политически ангажираният медиен истаблишмънт контролира дебатът по такъв начин, че винаги консенсусното виждане ги потопява в евтини водопади от думи.
А в същото време, кризата у нас, икономическа, финансова и социална продължава да се вихри и засилва по един отчаяно разпасан, неконтролиран начин, без да са налице видими и сериозни индикатори, че правителството е способно да предложи стройна, логична, взаимообвързана и консистентна програма за спасяване на българската икономика.
С този анализ продължава поредицата от открити публични диалози в цялата страна, с други граждански организации, експерти, интелектуалци, политически партии, браншови асоциации, синдикати, цялото гражданско общество и др. у нас и в чужбина.

Няма никакво съмнение, че се намираме на границата на опасността от огромно сгромолясване, чиито национални, социални и граждански измерения и последствия могат да се окажат фундаментално катастрофални за поколения българи напред.

За кой ли пореден път подчертавам, че недостатъчното разбиране на характера на кризата и нейните измерения продължава да тегне върху рационалния избор на решение за нашето излизане и спасяване от нея. В огромното мнозинство страни в света правителствата отначало се заеха със спасяването на частния сектор и домакинствата, за да преминат сега към публичния сектор. У нас не само, че нищо не се направи за намаляване на огромната задлъжнялост на частния сектор и на българските домакинства, ами сега под угрозата на един увеличаващ се бюджетен дефицит и на фона на паническите и безпомощни действия на правителството да го запълни, тези сектори са съвсем изоставени на самите себе си.

Което естествено, тотално ще парализира и без това замрелият български икономически живот.

Дава ли си някой реална сметка за това?
Разбираме ли, че късогледното вторачване на финансовия ни министър в бюджета, пречи на правителството да види средносрочните и дългосрочни измерения на кризата.
Бюджетът не е антикризисен план. Той е - или би могъл да бъде, - само един инструмент, нищо повече в борбата с кризата.
В този смисъл, крещящата и продължаваща липса на ефективен стратегически план за спасение на икономиката ни у нас, на фона на серията земетръси които започнаха и ще продължат дълго време в цяла Европа, поставя вече и въпроса за качеството на политическата власт у нас и нейният потенциал спрямо уникалността на ураганът сред който България може да потъне.
Не искаме да погледнем нещата в тяхната оголена реалност, да ревизираме евтини и популистки позиви, като например този за влизане в еврозоната, едва ли не от утре.

Приоритет на правителството? Не спасяването на потъналите изцяло в дългове български фирми, не поне малкото вдигане на стандарта на живот в най-бедната страна на Европа, а - влизане в еврозоната?

В коя "еврозона" бих попитал? Тази на Гърция, Испания и Португалия ли, или тази на Германия и Франция?
И тук, държа да подчертая, въобще не става дума за политически критерии или за робуване на сегашната драматична ситуация. С 138 % общ фирмен и домакински дълг от БВП на страната, ние надвишаваме САЩ и се приближаваме до Гърция. И тук не включвам бюджетния дефицит.
Не искаме да видим историята, да се върнем към нейните уроци.
Не искаме и да знаем например, че един Кейнс е бил също така един самотен и тотално изолиран и отхвърлен глас, когато е имал дързостта открито да каже, че продължаването на подкрепянето на златния стандарт във времена на криза е тотално безсмислено и тласка страната към дефлация. Но е нямало кой да го чуе, преди да стане късно.

В днешната дългова криза в Европа еврото е почти като златото по времето на 30-те години на миналия век.

Гърция, Италия и другите изпаднали в остри дефицити европейски икономики за съжаление не могат едностранно да девалвират еврото (така, както това можеше да се случи със собствената им вътрешна валута преди да се премине към еврото!), тъй като това е наднационална валута и единствената възможна променлива за тях остава повишаването на лихвените проценти.
Да, засега Европа намери временно решение на опасността от разрастване на гръцката криза и по-нататъшната зараза в цяла Европа; най-голямото по обем финансово спасяване в света - 750 милиарда евро (1 трилион долара) - 500 млрд евро от Европа (ЕК, еврозоната и ЕЦБ) и 250 млрд. евро от МВФ.
Но и тук не се казва цялата истина.
А тя е, че тези планирани фондове не са достатъчни за да се финансира дългът на Португалия, Испания, Италия и Ирландия - 10 пъти общо по-голям от този на Гърция (надхвърлящ 355 милиарда евро) и четири пъти надхвърлящ гаранциите съгласувани за новите спасителни фондове.
Не се анализира хладнокръвно и почти смехотворното и твърде противоречиво решение фалирала Гърция, да участва във фонд, чрез който да се подпомогнат нейните кредитори? Или пък това, държавите в криза, които ще получат помощ да финансират загубите, които ЕЦБ ще инкасира изкупувайки ценни книжа от задлъжнелите държави.

Прилича ли това на една финансова пирамида, построена върху клатещи се карти?

Германия и Франция трябва да се бръкнат много дълбоко, за да се опитат да спасят Гърция. И справедливо. Гражданите на Германия си задават много и сложни въпроси.
Сравненията с историята не са трудни да бъдат направени.
Изправена пред задължението да плаща огромни и несправедливи репарации след края на Първата световна война, в следствие на един прибързан и едностранен Версайски договор, Ваймарската Република в Германия е мъртва след не повече от 10-11 години и Хитлер идва на власт, за да извади една икономика от кризата, бедността и хиперинфлацията.
Този спомен е повече от жив днес, когато

цяла Европа прилича твърде много на Европа на 30-те години на миналия век.

И много германски граждани неразбират защо трябва да работят до 67 години и в същото време да финансират със своите спестявания гърците, които работят до 53 години и получават и 14 месечна заплата всяка година?
Това, което не се казва на хората е много просто.
И то е, че

Гърция се нуждае да вземе заеми от всекиго, за да може да покрие своя бюджетен дефицит. Но от същото се нуждаят и другите.

Днес Гърция има избор между това да си плати дълговете или да не ги плати, още повече, че в света няма легален механизъм задължаващ държавите да си плащат дълговете. Всъщност, по този начин е започнала и Великата Депресия. Нациите са достигнали момент, в който не са могли повече да продължават да поддържат златния стандарт и така се стига до валутната криза в 1931 г.
Днес Европа е в същата ситуация, само че вместо със златото, с еврото.
И Гърция, и Испания, и Португалия не могат нищо да направят заради фактът, че са в еврозоната. При друг случай, ако те контролираха своята собствена валута, те просто щяха да я девалвират. Тази опция сега не съществува. И затова сериозните анализатори признават и посочват, че

същността на проблема стои в създаването на една еврозона от неравностойни икономики, независимо от прилаганите критерий за влизане в нея.

От тази неравностойност губят както слабите в зоната икономики, така и силните, като Германия (чиито експорт е 2/3 насочен към изпадналата в криза Европа). Единната европейска валутна единица скри множество големи различия между икономиките, които я възприеха; чувствителни различия в производителността на труда, във фискалните и социални политики. И всичко това - на фона на абсолютно липсващи механизми за компенсиране на икономическите и финансови различия. В този смисъл, бомбата бе заложена още при процеса на създаването на еврозоната.
И затова днес пред Европа стои въпросът с редица радикални изходи:

да потъне ли Европа финансово, спасявайки еврото, или да скъса пъпната връв на еврозоната с Гърция, както и с някои други икономики?

Очевидно е, че Гърция няма да може да изплати своите дългове, за които тя не е единствено виновна, нито нейните правителства. Гражданските протести там могат да прераснат в една масивна социална буря, която може да се разпространи и в цяла Югоизточна Европа. Няма съмнение за никого -и ЕС, и ЕК, и ЕЦБ са слепи да идентифицират рано зараждащата се дългова криза и колапсът на системата в Гърция и в Европа.

Днес финансовата къща на Европа е пред пожар. Никой не би инвестирал в държавни облигации на която и да е страна сега.

Затова и идеята България да пусне държавен облигационен заем сега е несъстоятелна. Както и никой няма никакво намерение някога да си изплати всички дългове. Системата просто вече е подлудяла, не работи и това е ясно за тези, които умеят да разбират икономическото и финансово поведение на съюзи, държави, корпорации.
Така че, въпреки популисткият ентусиазъм от взетото решение за спасяването на Гърция и на другите задлъжнели европейски икономики, ситуацията далеч не изглежда лесна за спасяване.
Първо, тези 750 млрд. евро помощ са все още виртуални пари - те "биха могли" да бъдат мобилизирани, но все още не са.
Второ, нито гърците ще могат да реализират една такава свиваща разходите програма от икономии (да не забравяме, че подобна програма не се оказа печеливша формула за изпадналата в криза Югоизточна Азия в периода 1997/1009 г.!), нито пък другите европейски правителства са във финансово състояние да им дадат обещаните днес средства. И това трябва добре да се разбере.
Трето, не може една Испания, например, да даде на Гърция парите, които тя самата няма, задлъжнявайки още повече. Както и Гърция примерно утре да заеме на Португалия парите, които днес е получила от задлъжняла Италия. Всичко това са абсурдни решения, които няма как да бъдат реализирани.
Защо днес гърците да увеличават потреблението, когато бъдещето на техните евра е несигурно? Да, това ще бъде катастрофално за икономическия растеж на Гърция, както обаче и ампутирането на покупателната способност на гърците, което те няма да приемат.

Ако всички ние не видим тези истини и не започнем да мислим рационално и дългосрочно, и да се изправим умно срещу реалностите, то тогава хоризонтът ни ще бъде твърде мрачен.

Редица икономически постулати се срутват и цялото това безсмислие, - че ако вземем на заем пари, а не да си ги отпечатаме е по-малко инфлационно, - вече е окончателно разголено. Това, което става в Гърция, като домино започва да се срутва в целия свят. Най-голямото срутване на фондовите борси, за един ден, отчетено от индекса Dow Jones бе през 1987 с около 500 пункта за един ден. След това през 2008 имаше втори срив, който би предишния рекорд, като беше с 750 пункта. Сега, на 6 май 2010 г. сривът достигна 1000 пункта и очевидно, че не е в резултат на смешните обяснения, отнасящи се до намаляването на корпоративните печалби в Европа.

Това, което се случва с Гърция е една доста точна пътна карта на това, което скоро ще се случи с голяма част от Европа.

Философията на създаването на единната валута без единно централно икономическо управление - се оказа лошо измислена. Днес е необходим спешен план за преструктуриране на всички европейски икономики, ако все още има какво да се спасява. Времето е твърде малко.
Единствената възможност за един по-розов сценарий е вземането на бързи и радикални мерки от страна на европеските лидери, относно организационното укрепване на икономическото управление на ЕС, респ. на еврозоната. Но и тук редица уроци следва да бъдат разбрани.

Не може да има обща валута без общо икономическо управление; без една силна хармонизирана и координирана икономическа политика, ако трябва - един тип икономическо правителство на еврозоната!


gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #28 -: 08 Юни, 2010, 22:54:30 »
0
Димитър Иванов отново е на ниво. Благодаря, antoninus_pius

Scyther

  • Гост
Re: Накъде вървим, накъде отиваме
« Отговор #29 -: 08 Юни, 2010, 23:31:23 »
0
Отдавна го чаках това. Благодаря!