Накъде вървим, накъде отиваме

[nearvana]

South Park vs. Cafe Del Mar - And It's Gone (Johannes Dahlberg Financial Crisis Mash)

 

South Park- Bailout

[dodo2]

Някой сети ли се да инвестира в дискове преди наводнението? За 10 дни цената е по 2.5!

1000GB Seagate, SATA 6Gb/s, 7200rpm, 32MB

[Muza]

Понеже се чудим - инфлация ли или дефлация да очакваме. Тези дискове са пример как става инфлация при, ако не свито потребление, поне не увеличаващо се.
Без корекции във валутите.

[gogolcho]

ААП спира подаването на информация за продажбите на нови автомобили у нас
http://www.investor.bg/news/article/125381/332.html

Данните на асоциацията са изкривени заради практиката на няколко фирми да правят реекспорт на автомобили за Западна Европа

 

[gogolcho]

Спестяванията на населението се увеличават с още половин милиард през септември
http://www.investor.bg/news/article/125377/332.html

Нов рекорд от 30,53 млрд. лв. достигат спестяванията на населението към 30 септември 2011 г., показват данни на БНБ.

Месечният ръст през септември 2011 г. е с 496 млн. лв. спрямо намаление на депозитите на гражданите с 25 млн. лв. през същия месец на миналата година.

За последните 12 месеца населението е спестило 3,8 млрд. лв. За същият период домакинствата са погасили 41,5 млн. лв. от задълженията си към банките до 19 млрд. лв. към 30 септември 2011 г.

Данните показват, че депозитите на населението превишават задълженията с 11,5 млрд. лв., като това превишение постоянно се увеличава.

Друг е въпросът, че в едни граждани са депозитите, а в други кредитите, най-малкото защото не е логично да вземаш 5-6% по депозити и да плащаш 8-14% по кредити. Едва 4,8% от домакинствата държат 68% от депозитите у нас

Увеличената спестовност на населението обаче ограничава потреблението и инвестициите и забавя икономическия растеж на България.

Септември донесе намаление на депозитите на фирмите и държавните ведомства със 111 млн. лв. до 20,96 млрд. лв. За последната година обаче има увеличение с 2,2 млрд. лв.

За същия период фирмите са увеличили задълженията си към банките с 1,3 млрд. лв. до 32,6 млрд. лв. Нетно бизнесът дължи около 10 млрд. лв. на банките.

Депозитите от чужди кредитни институции намаляват с 59 млн. лв. през септември 2011 г., а намалението за последните 12 месеца е с 2,42 млрд. лв. до 7,19 млрд. лв. към 30 септември 2011 г.

[antoninus_pius]

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА http://www.obshtestvo.net/content/view/1848/4/

НЯМА ИКОНОМИКА В СВЕТА, КОЯТО ДА ИЗДЪРЖИ НА ТАКЪВ ОГРОМЕН СКОК НА ЛОШИ КРЕДИТИ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКАНДАЛЕН ПРОБЛЕМ, ЗА КОЙТО ХОРАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ Е, ЧЕ КОГАТО ЧОВЕК ПРОСРОЧИ КРЕДИТ, НАКАЗАТЕЛНАТА ЛИХВА Е 180 %  ГОДИШНО!

[antoninus_pius]

ДОЦ. МИНЧО ХРИСТОВ: ПЛАНИРА СЕ ФИНАНСОВА КРИЗА, ПОДОБНА НА ТАЗИ 1996-7 ГОДИНА http://www.obshtestvo.net/content/view/1848/4/

НЯМА ИКОНОМИКА В СВЕТА, КОЯТО ДА ИЗДЪРЖИ НА ТАКЪВ ОГРОМЕН СКОК НА ЛОШИ КРЕДИТИ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКАНДАЛЕН ПРОБЛЕМ, ЗА КОЙТО ХОРАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ Е, ЧЕ КОГАТО ЧОВЕК ПРОСРОЧИ КРЕДИТ, НАКАЗАТЕЛНАТА ЛИХВА Е 180 %  ГОДИШНО!

Малко ти е мухлясал източника - 31 August 2010 , а при това пише 180%  глупости

Да, знам, че е от 2010 г. А и това за 180% не е вярно. Но останалото е актуално 

[dodo2]

Дянков: "Допреди месец не знаехме, че 2012 г. ще е много по-лоша от 2011 и вероятно по-лоша от 2010 г."
09.11.2011

В последния месец научихме нещо, което не знаехме преди, а именно, че следващата година не само ще е по-трудна от тази година, но и че ще е рецесия за голяма част на Европа. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от в. "Сега". Той взе участие в заседанието на парламентарната земеделска комисия, на което се обсъжда бюджетът за земеделие за следващата година.

"При това положение идеята да се прави консервативен бюджет стана оптимистична идея и по-скоро темата е дали този бюджет, който сега сме заложили, е достатъчно консервативен, за да издържи на много по-тежкото положение от 2011 г. и вероятно по-тежкото финансово положение в Европа от 2010 г.", продължава още финансовият министър.

"2012 г. ще е много по-лоша от 2011 и вероятно по-лоша от 2010 г. Това не го знаехме преди месец. Следователно в няколко пера, не само в земеделието, доста повече обуздахме желанията", обясни Дянков пред комисията.

"В последния месец имаше референдум в Гърция, който обърка напълно пазарите. Междувременно седем от големите европейски държави обявиха рецесия за следващата година - Холандия, Италия, Франция, Испания, Белгия, Португалия и Великобритания", припомни още Дянков.

[gogolcho]

Sarkozy eyes two-speed future for Europe
http://www.reuters.com/article/2011/11/08/us-france-eurozone-idUSTRE7A75PN20111108

Speaking to French students in Strasbourg, home of the European parliament, Sarkozy said the "two-speed" model for Europe was the only way forward given the prospect of more countries joining the European Union.

"There are 27 of us. Clearly, down the line we will have to include the Balkans. There will be 32, 33, 34 of us. No-one thinks that federalism, total integration, will be possible with 33, 34, or 35 states," he said.

At the forefront of Europe's efforts to stem its debt crisis, Sarkozy advocates integration in public but in practice has favored a distinctly inter-governmental approach -- consulting first with his German counterpart Angela Merkel before bringing in EU decision-makers.

He is not known to have used the term "federalism" previously to describe Europe's future.

"Clearly, there will be a two-speed Europe: one speed that moves toward more integration in the euro zone and one speed for a confederation in the European Union," he added.

Answering questions from the crowd, Sarkozy repeated that allowing Greece to join the euro had been a mistake and said that Italy -- now in markets' firing line over its debt levels -- would not be able to escape tough austerity.

[dodo2]

Дянков:
... "В последния месец имаше референдум в Гърция, който обърка напълно пазарите. Междувременно седем от големите европейски държави обявиха рецесия за следващата година - Холандия, Италия, Франция, Испания, Белгия, Португалия и Великобритания", припомни още Дянков.

Между другото тази статия от mediapool.bg е от бъдещето, май - референдум е имало. 

[Muza]

Барозу плаши германците с война и депресия

Разпадането на Европейския съюз ще коства 50% от брутния вътрешен продукт на ЕС, по думите на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Според Барозу евентуален провал на еврото ще доведе до депресия в целия континент, съпоставима с депресията от 1930-те.

 

Подобен икономически шок ще породи екстремизъм и конфликти в Европа, твърди още Барозу. По думите му, бащите на единна Европа тръгнаха към целта за обединение след две опустошителни войни. Сега е време Германия да покаже, че се бори за силна, интегрирана и конкурентна Европа.

 

Барозу посочи това в реч в Берлин пред германска аудитория, цитира го британският The Telegraph. Португалецът предупреждава, че разпадане на еврозоната ще е катастрофа, която не само че ще заличи икономическа стойност за трилиони /12 трилиона евро/, но и ще доведе до спад на жизнения стандарт в Европа до нивата в Латинска Америка.

 

Тези страшни коментари Барозу направи, след като френския дипломат Жан - Клод Пири намекна, че работи върху създаване на „мини“ - еврозона, в която ще останат само силните икономики на валутния съюз. Впоследствие идеята беше официално опровергана от Брюксел – не й достигала интелектуална мощ.

 

Португалецът Барозу се опита да изплаши германците, че на карта е заложен просперитетът на следващото поколение. Германия също няма да остане на сухо – във ФРГ ще бъдат загубени милиони работни места при евентуално разпадане на Европа.

 

В нашия континент се надигат популизъм и дори национализъм, продължава Барозу. „Това е игнориране на глобалните реалности и общата ни история, която показва, че континентът ни е просто твърде малък и взаимозависим, за да си обърнем гръб един на друг“.

 

Финансовите пазари вчера се сринаха, когато се разбра, че управляващата партия в Германия CDU следващата седмица ще дебатира върху излизане на някои страни от еврозоната. Впрочем вратата отвори германският канцлер Ангела Меркел, която миналата седмица заяви, че „не“ на евентуален гръцки референдум означава излизане на страната от еврозоната.
Европейски дипломати коментират: само европейците, които са в края на 80-те си години, имат представа колко зле могат да станат нещата /ако Европейският съюз се разпадне/.

Консервативните британски анализатори обаче отбелязват: наистина ли изходът от разпадането на еврозоната ще е толкова лош, както конвенционалните анализатори твърдят? В момента еврото се държинад водата само от страх.

[OwnerBG]

„Гръцката банкова система в момента е в известна нестабилност, а хората трябва да си държат парите някъде и те търсят по-стабилни банкови системи”, каза Дянков. Вицепремиерът обяви, че в настоящия момент
българската банкова система е най-стабилната в Европа, защото има най-голямата ликвидност на континента.

Точно това нещо започва да ме плаши.Че банките са пълни с пари на гръцки спестители които много бързо взимат решение да теглят. И вече са го правили.

[gogolcho]

Една интересна картинка:

[Muza]

Класика!

В Европа има само две държави, чийто дълг надвишава значително брутният им вътрешен продукт – едната е Гърция с дълг 150% от БВП, а другата е Италия  с дълг 120% от БВП. Като абсолютни стойности, обаче, двете страни много се различават. Дългът на Гърция е около 340 млрд. евро, при население 11 млн., което прави по около 31 000 евро на човек.

Дългът на Италия е близо 2 трлн. Евро, което прави по 33 хил. Евро дълг на човек от населението. Все пак това е  третата по големина икономика в еврозоната.

Най-голяма експозиция към италиански дълг  има Франция, която е и най-големият кредитор в Европа. Но за разлика от Гърция, където говорим за суми от около 70-80 млрд. евро, френските банки са заели 7 пъти повече на Италия или около 400 млрд. евро.

Следващите по ред кредитори в Европа - Германия и Великобритания, също имат около 5 пъти по-големи експозиции в Италия, отколкото в Гърция . Общо 150 млрд. Евро има да взема Германия, а  55 млрд. Дълг държи Великобритания.

Това означава, че ако Гърция фалира, това би бил тежък, но поносим удар за ЕС. Но историята с Италия е коренно различна.
Положителното при Италия е, че тя има сравнително малък бюджетен дефицит, с който да се справя. Той е  само около 3% от БВП, докато дефицитът на Гърция е 11%. И ако не им се налага да рефинансират дълговете си, нещата са сравнително под контрол засега за тях. Лошото, обаче, е че догодина ще им трябват около 300 млрд. евро, които ще са им непосилно скъпи, ако трябва да ги набавят от пазарите при сегашните условия с лихви над 7%.

Големият проблем за еврозоната е свързан с това, че така наречените държави „ПРАСЕТА” (PIGS) са много свързани помежду си. Те са като скачени съдове и стане ли нещо с една от тях, дори да е най-малката, това ще отвори кутията на Пандора за Европа.
Сумата, която Италия дължи на Франция е близо 500 млрд. евро или 20% от БВП на Франция. Испания държи близо 1/3 от Португалския дълг. Германия има най-голямата експозиция в Испания – около 200 млрд. евро. Великобритания пък има най-много заеми за Ирландия – 150 млрд. евро. Помежду си държавите прасета си дължат около 270 млрд. евро.

[Muza]

Едно мнение с плюсове и минуси.
Аз си мисля, че ако стане такова разделяне, ние ще сме вързани към "Централното евро".

Еврото може да се разпадне на 5 части

   

Огромен порой от спекулации за провал на общата европейска валута се изля в последните седмици. Ако европейските политици вярваха например на британската преса, те би следвало незабавно да разкъсат всички договори от Маастрихт, Ница, Лисабон и откъдето и да е и да се върнат 10 години назад. Ясно е, че ако толкова голям конкурент – вторият след долара – падне, изгодата за по-малките, пък и за най-големия, ще е чувствителна.

Въпросът „за“ и „против“ еврото надали ще се реши през следващата седмица и дори през следващата година. Но е напълно ясно, че ако целят единствено да запазят статуквото, европейските политици ще допуснат сериозна грешка и ще създадат неустойчива ситуация. Независимо дали чрез институционални иновации или споразумение на глобално ниво, или с двете заедно, еврото трябва да поеме по нов път.

В институционален план има няколко варианта за промяна, които вече се обсъждат. Еврооблигациите са по вкуса на южните страни, тъй като биха им осигурили достъп до евтин кредит, Северът явно се противопоставя. Но все пак е странно за безпристрастния наблюдател как 17 държави могат да споделят риска на една обща валута, но да издават ДЦК в тази валута всяка страна за своя сметка, с различна лихва и с различни гаранции за платежоспособност.

И ако това сляпо доверие в пазарната ефективност все пак в известен смисъл може да се разбере, неразбираема остава липсата на институция, която да следи и санкционира неспазването на правилата, за които държавите са се договорили, присъединявайки се към общата валута. Дали ще наречем този липсващ орган финансово министерство на еврозоната или европейски валутен надзор, такъв е задължителен в една общност на интереси.

Оправдан е страхът, че ако нещо подобно се появи като структура, то ще се ръководи от мудния, разточителен брюкселски бюрократизъм и в крайна сметка ще направи системата още по-тромава, вместо по-стабилна. Дори можем да заподозрем, че не липсата на подходяща институционална уредба, а липсата на сътрудничество и човешка политика доведоха сегашната дългова криза на континента.

Говори се за още една възможна институционална промяна – прегрупиране на страните в еврозоната. Тоест някаква форма на отцепване – например мини евро зона между шестте „силни“: Германия, Франция, Холандия, Финландия, Люксембург и Австрия. Или пък излизане на Германия от еврозоната.

Лично според мен в подобна посока има голям икономически и политически потенциал, макар че опитът ясно говори колко силна ще е опозицията и колко слаба политическата воля за подобен ход. Въпреки това, историята, включително финансовата история, не е наука, а муза. Тя е своенравна, подчинява се на своите хармонични закони и затова нека не изключваме априори шанса около 2040 г. в Европа, останала обединена, да циркулират еновременно няколко вида евра.

Древните гърци са наричали химера същество, създадено от части на различни животни: змия, лъв, козел. Дори с напредъка на генното инженерство, природата не дава възможност да оцелее едно теле с глава на слон. По същия начин, химерично е да се прилагат общи правила за водене на държавен бюджет или кредитна политика за испанеца и финландеца. Това са различни култури, с различни приоритети, в различен стадий на своя държавен и национален генезис.

Но Европа, ако бъде разбрана като общност на ценности, която щастливо е успяла да добие и политически облик, действително може да се превърне в поле за циркулиране на няколко по-големи, блокови валути. Ако валутите следват културите, а е редно да е така, не е задължително еврото да се разпадне на 17 съставни части. Според мен, разумна и закономерна фаза в развитието на европейския валутен съюз е свободната циркулация на 4 или 5 вида евра в общата еврозона.

Това ще са Скандинавско евро /включило най-сетне в съюза Исландия и Норвегия/; Средиземноморско евро /Португалия, Испания, Италия/, Централно евро /където Франция и Германия могат да се прегръщат на воля/; Източно евро – за страни като Чехия, Полша, Унгария, Словакия и Словения, и едно чудо наречено Балканско евро, което ще приеме в себе си освен България и Румъния също Кипър и Гърция, както и Сърбия и Хърватия, ако последната иска. За Турция се страхувам да прогнозирам.

Стойността на всеки вид евро спрямо останалите евра ще се регулира на пазарен принцип. Вероятно е все пак да има някаква лента, в която валутите ще се движат една към друга, примерно 40% в двете посоки. Всеки блок ще има собствена централна банка, по подобие на регионалните клонове на ФЕД в САЩ. Ще се емитират облигации във всяко от тези евра, на квотен принцип между държавите, ползващи едно и също евро.

Всеки вид евро на база пазарната му стойност ще се приема като законно платежно средство в целия Европейски съюз. В бизнеса с външния свят, еврото може да представлява валутна кошница от всяко от тези пет различни евра, като тежестта в кошницата ще се определя на базата на БВП приноса.

От 2040 г. ни делят 30 години, което в днешния свят с ускорен информационен поток се равнява на не по-малко от 4 икономически кризи. В момента всяка от 17-те държави /твърде много, за да формират Съюз в истинското значение на тази дума/ отработва икономическите цикли по своему. Криза се наслагва върху криза.

Икономиките на страните във валутния съюз се движат като греди, завързани на сал. Когато твърде много греди се вържат една до друга – какъвто е нашият случай – вълните вдигат едни и отпускат други. Ако вълните се засилят твърде много, то въжетата, крепящи сала не издържат, късат се и някоя греда започва да хлопа. Тя започва да се движи в свой ритъм, това още повече разстройва връзките на сала и той рискува да се разпадне.

Моряците бързат да спасяват сала си, като привързват непокорната дъска. Такъв е моментът и сега, с Гърция. Но това вълнение няма да е последното вълнение. Въжето ще се прокъса някъде другаде. Решението, открито още от древните американски мореплаватели, е отделните греди в сала да се връзват на няколко по-големи снопа, а после тези по-малко на брой снопове да се привързват в едно.

Впрочем ако някой само преди три години беше ни разказвал седмица по седмица какво се случва в еврозоната сега, със сигурност щяха да му рекат, че му хлопа дъската / гредата.

Що се касае до международните съглашения в подкрепа на еврото, такива са вече наложителни. Разбира се, с обратен знак – в подкрепа на евтиното евро. Време е за ново споразумение, като онова сключено в хотел Плаца през 1985 г. по настояване на американското промишлено лоби, което обезцени долара спрямо Дойче марката и японската йена /последната към 1987 г. порасна с 50% към долара/.

По принцип, форекс пазарът трудно може да се нарече ефективен, при положение че масово спекулира за провала на европейската обща валута, а упорито държи стойността й с 30% над основния й конкурент долара. Скъпото евро е като насрещен вятър за икономиката на еврозоната и задълбочава дълговата криза. Моментът е ключов и има основание да се помогне отново, този път на Европа.

Европейската централна банка засега основно е заета да изкупува италиански държавни ценни книжа, но е крайно време да си постави и въпроса за щетите, които скъпото евро нанася на икономиките. Очевидно „неограниченото финансиране“ на ЕЦБ за търговските банки в региона само по себе си не е достатъчно, за да оживи икономиката.

Разбира се, ЕЦБ не е Японската централна банка и ако тръгне сама да интервенира на пазара, ще причини цунами и ще потопи сама себе си. Въпросът може да се реши само с помощта на всички централни банки едновременно и да се надяваме, че нещо подобно вече да се обмисля в тайните стаички.

Консерватизмът е една от най-устойчивите черти на хората и институциите. Всеки път проблемите се връщат – и всеки път гледаме на тях така, сякаш ги виждаме за пръв път. XXI век, първият от Третото хилядолетие, още не е демонстрирал по-сериозно изобретение в политическото устройство и глобалния ред.

„Реалната политика“ на XXI век се пази от идеи. Тя предпочита да реагира на въпроси от типа как ще се приеме на следващия аукцион в понеделник средносрочният италиански дълг, но не и повече: освен с икономическия цикъл тя се съобразява и с избирателния цикъл. Бъдещето на Обща Европа може би зависи от това дали ще се появят достатъчно авторитетни политици, които ще счупят правилата.

Да, точно така - още тогава, на Асен, Куку, ... (не бих искала да пропусна някого) ви "хлопаше дъската", без да е седмица по седмица.