Не знам, какво ще стане, ей Богу !
Въртят се в главата ми разни сценарии, но ... дотам.
Понякога ме налазва смут, но не от страх, а защото обичам нещата да са ми ясни.
В тази връзка, но не само, добре би било всеки да опита дори и само за себе си и без да си поставя за цел да споделя вижданията си, да формира някакво виждане по въпроса: В каква посока поне да се търсят европейските решения.
ПроЕвропейски (след промени и дори радикални промени), ПроНационални ?
Казвам "добре би било" не защото ние с нашето виждане ще сме в състояние да променим нещо, но някак погледът се избистря ако си наясно с главното.
Поствам субективното виждане на вече цитирания и в друга връзка М. Хюфнер, който списва в раздел на сайта н а борсата във Франкфурт.
Huefner седмица Коментар: Какво би станало, ако Еврото изчезне (взриви).
За вложителя.
Ако се окаже, че еврото не може да бъде спасено, то тогава няма да се случи остра травма в резултат от една валутната реформа с огромни загуби на богатство за голяма част от населението. Все пак ще имаме значителни политически сътресения, икономически разходи и рецесия. За вложителите ще бъде трудно да постигнат пълно предотвратяване на загуба на пари.
Huefner
Първи Декември 2011. Франкфурт (Франкфуртската фондова борса). Колкото повече се изостря напрежението в еврозоната, толкова по-често се появява един призрака, че еврото може да изчезне. Как би се случило нещо такова, когато една единна валута се разпада? Какво означава това за страните, фирмите, банките и инвеститорите? Ето няколко основни съображения. Това не е нито прогноза, нито пък има някаква вероятност от такъв сценарий.
Ако еврото изчезне, то туй е нещо доста различно от една "нормална" парична реформа. Обикновено една валута се проваля, когато инфлацията се покачи. Хората вече не приемат пари, защото тези пари нямат стойност. Те отиват към бартерната икономика (натурална размяна). Гражданите понасят значителни загуби на богатство. Има бедност и несправедливост, особено при средната класа. Паричната реформа е травматично преживяване за всяко общество.
Публикация
Ако еврото би изчезнало, нищо от споменатото няма да се случи. Плащанията ще продължат да функционират. Ако не можете да платите с единната валута, то тогава ще направите това с някаква нова валута. За Бартерна икономика и дума не може да става. . Значителни загуби на богатство могат да се случат когато разпадането на валута е свързано с държавен фалит или с производство по несъстоятелност на една или повече банки. Това в никакъв случай не е неизбежно, при все това не трябва да се приписва като причинено от валутата.
Разпадът на еврото, така както изглежда положението сега, няма да произлезе от гражданите или фирмите. Той по-скоро зависи от политически съображения. Или правителството на някоя страна ще реши, че то не може да носи повече бремето, което е свързано с членството в еврозоната, или ще прецени, че иска да направи икономиката си по-конкурентноспособна чрез обезценяване на валутния курс. Или пък някакво друго правителство не иска да прави плащанията в предпазните резервни фондове (Съюз Transfer). Или се страхуват, че паричната стойност е застрашена от спасяванията.
Това Все още не е е задалжително да означава непременно, че еврото като цяло ще се разпадне. Ако една страна с по-висок дълг излезе, останалите лесно биха могли да провдължат. Наистина, при подобна ситуация, би могло да се предположи обаче, че „останалото €” след това ще бъде изложено на значителен натиск, тъй като пазарът би предположил, че и други страни ще се откаже от еврото. Тук са заложени семена за по-нататъшни напускания на системата. Ако една страна с по-ниско равнище на дълга (например Германия) реши да излезе, то напълно е възможно, че други ще се присъединят към нея (подобно на Австрия, която го правеше в продължение на много години по отношение на D-Mark ). Тогава остатъчното € ще е уязвимо, тъй като е загубило своята привлекателност като котва на стабилност.
От политическа гледна точка разпадът на Еврото ще е един тежък удар за ЕС. Това, че ЕС също би се разпаднало (както каза Меркел "Ако еврото се провали, проваля се Европа") в никакъв случай не е неизбежно. Тогава би могло да се случи, че членове на ЕС ще предприеме специални усилия да предотвратят това. Какво, което обаче ще се случи е, че важните постижения, като например свободното движение на капитали, може би дори и отворените граници, поне временно, ще бъде премахнато. Само по този начин може да бъде предотвратено изтичане на капиталови потоци от страните с висок дълг (или физическо пренасяне на пари през границите). Френско-германските отношения ще бъдат затруднени, ако нямаме единна валута.
Интересното е, че най-малко проблеми би имало при разчеплението по отношение на паричната политика. Европейската централна банка ще се разпусне. Съществуващите национални централни банки ще поеме контрола на лихвените проценти и ликвидността. Техническото изпълнение на операции на паричния пазар и понастоящем е в ръцете им.
От икономическа гледна точка ще има значителни разходи и несигурност. Нови пари в брой ще трябва да бъдат отпечатани (защото това отнема много време,вероятно ще си помогнем в началото като отпечатваме върху старите банкноти името на новата валута). В компаниите и банките ИТ системите ще трйбва да се променят и пренастроят. Договорите в вътрешно европейската търговия следва да се преформулират. Касовите машини и АТМ автоматите трябва да се променят. Има оценки, че само в Германия това ще струва повече от EUR 250 милиарда евро (което наистина на мен ми изглежда много високо). Рецесия в Европа най-малко ще бъде неизбежна. Компаниите ще се въздържат от инвестиране, поне докато няма ясни перспективи за по-нататъшното развитие.
За вложителя.
В страните с висок дълг "новата" валута ще се обезцени. Инфлацията се покачва рязко. Лихвените проценти на пазара, както в краткосрочен така и в в дългосрочен план, ще бъдат вдигнати. Дълга, който е деноминирана в € ще бъде по-голям. Това е трудна шокова терапия. Страните, поне в обозримо бъдеще няма да бъдат по-добре, отколкото ако беше останало Еврото.
Пазарите на акции и облигации са слаби.
В страните с по-нисък е дълг, обратно на горните, ще има поскъпване на валутата, както по отношение на трети страни, както и за страните от досегашната еврозона. Инфлацията остава ниска, може би има дори временно дефлация. Колебанията във всички финансови пазари е висока. Евро облигации от държавите, по отношение на които има поскъпване на новата им валута, ще намалят стойността си, което ще доведе до необходимост от съответните отписвания от банките. И Тук също може да се очаква, че поне в началния период, ще има намаление на цените на акциите. Пазарите на облигации обаче ще бъдат благоприятни.
Ще бъде ли поне светът едно по-добро място, когато Еврото се срути ?
Не !
На пръв поглед кризата на еврото щ е е приключила, но проблемите ще останат нерешени. Дълговете няма да станат по-малки. Инфлацията няма дасе понижи. . Растежът няма да е по-голям. Износът ще е по-труден. Обменните курсове ще се колебаят по-скоро с по-големи отклонения . И Европа няма да стане по-добра.
Коментари или предложения? Мартин Huefner търсите с нетърпение да говоря с вас:
redaktion@deutsche-boerse.com© 1 Декември 2011/Martin Huefner
Мартин W. Hüfner е главен икономист в Assenagon Асет Мениджмънт АД Той е продължение на много години главен икономист и старши икономист в Deutsche Bank и HypoVereinsbank. В Брюксел той оглавява престижната икономически и парични въпроси на главния икономист на Европейската банкова федерация. Huefner пише за големи международни вестници като Neue Zürcher Zeitung или швейцарската икономика и финанси, както и за големите вестници в Германия. Той е автор на няколко книги, включително "Европа - Силата на утрешния ден" и "завръщане за Германия".
Не съм се престаравал с превода, сори!
Оригиналът
ТУК 
