Отварям форума и съм воден от намерение, което не искам да призная дори пред себе си
, че всъщност смятам да поема поредната доза, която да задуши поне малко абстиненцията, но с разочарование откривам, че след като Горо е обявил малко таймаут (ша та видя, колко ще можеш да стискаш
), форумът последните дни е силно заглъхнал. Само другарчето Новинаров неуморно се труди.
Рекох си: трябва да се направи нещо!
Спомних си, че преди два месеца почнах да ви превеждам един материал, който се отнасяше до инфлацията.
Първо, Що е то ? Тук сме обменяли мисли. Единно виждане няма. То и не може да има. Колкото теории и школи - толкова и виждания и дефиниции. Неколкократно съм се опитвал да пробутвам
моето определение, че инфлацията значи обезценка (понижение на покупателната способност) на парите поради причина, че тяхното количество е по-голямо от потребностите за обслужване на оборота. Последица на загуба на стойност е повишаване на цените. Което значи, че не всяко увеличаване на цените е инфлация.
В тези случаи Коганев винаги задава един резонен въпрос: Понижение спрямо какво?
Продължавам да се чудя, кои точно думи да подредя, че да отговоря
Ако трябва сериозно, то е по отношение на активите, но пък не може да се игнорира обстоятелството, че те са различни класове и общо взето са доста разнолики. Затруднявам се определя точна връзка с разни финансови активи, примерно. И не само.
А междувременно, докато се чудя, ето е едно мнение на често споменавания от мен М. Хюфнер, който разсъждава по темата и мнението му ми допада, поне в голямата си част.
Hüfners седмица Коментар: Ние измерваме грешно инфлация
Hüfners седмица Коментар
Като се има предвид бързо нарастващата ликвидност, включително в Европа, темпът на инфлация всъщност трябваше да бъде много по-голям. Инфлацията се отчита в статистиката като твърде ниска, тъй като тя се измерва само в потребителските цени. Трябва да се съобразяват също и цените на инвестиционните стоки. Експанзията на Ликвидността продължава. По този начин инфлацията намира продължение и на капиталовия пазар.
Huefner
9-тото Февруари 2012 година. Франкфурт на Майн (Франкфуртската фондова борса).
В момента има толкова много пари в света, както никога преди. В Европа, балансовото число на Европейската централна банка (мярка за разширяване на ликвидност) в последните дванадесет месеца се е повишило с 32 процента. Като се съобразява обстоятелството за стъпване в длъжност на новия президент на ЕЦБ, може дори да се говори за един Връх на Draghi (виж графиката). Въпреки това, официално инфлацията пада. В Германия, при наличие на 2% инфлация и с оглед на официална дефиниция практически е постигната стабилност. Как се съгласуват тези обстоятелства? Къде ще се денат всичките тези пари, ако не се отразят в цените?
Публикация
Къде се дяват всички тези пари?
Общо активи на ЕЦБ в милиони. Евро
Източник: ЕЦБ
Според количествената теория на парите, съществува една пряка връзка между парите и цените. Ако се увеличи количеството на парите, то потребителите и бизнеса имат повече пари на разположение и могат да харчат повече. Това води в краткосрочен или дългосрочен план до покачващи се цени. Разбира се, може да има временно отлагане – икономистите казват, че скоростта на парите забавя. В допълнение, използването на капацитета на икономиката да бъде ниско, така че увеличаване на търсенето води първоначално до увеличаване на производството. Такова драстично разминаване между количеството на парите и цените, каквото ние наблюдаваме в момента, все пак са необичайни. Аз лично никога не съм наблюдавал подобно нещо.
Най-същественото обяснение за това явление е, че парите на централна банка не достигат до реалната икономиката. Парите „засядат” в банките. Те ги използват за свои личен (вътрешен) бизнес, за да купуват държавни облигации и / или за да се увеличава "гаранционния фонд". Показател за това е, че M3 - най-разпространеният измерител на паричното предлагане в момента, е само 1% над нивото спрямо предходната година. Отбелязах това обстоятелство в моя седмичен коментар в седмичното 09-46 ("Помощ, къде е ликнидността?") .
Има и нещо друго, обаче: Ние измерваме инфлацията погрешно. Обичайно поглеждаме цените на потребителските стоки и от тяхното ниво съдим доколко се е влошила покупателната способност на потребителите. Колкото по-голямо е увеличението на потребителските цени, толкова по-висока е инфлация.
Има, но в допълнение има и други проценти, които са важни за хората. Ние не сме единствено потребители на стоки, ние също сме и спестители. По този начин част от нашите доходи са зависими и от цените на активите. (Предполага се , че авторът визира ДМА. Бележка моя) Те са дори по-важно за мнозина. Тъй като те са тези, от които зависи стойността на нашите общи активи, може би дори стойността на заделеното за пенсия.
Във връзка с горното може да се заяви, че инфлацията в ДМА, е коренно различна. При нарастващи цени на тези активи, лицата, които имат отношение към тях (притежават ги) са доволни, тъй като притежаваното от тях има по-голяма парична стойност. Ако потребителски стоки са по-скъпи, обаче, е точно обратното. Но това е само отчасти правилно. Само когато има повишение на цените на активите, което е основано на реални стойности (като например растеж на компанията), това е нещо добро за вложителите. Ако зад този растеж на цените стоят единствено някакви напомпани пари (изливане на ликвидност), то това са си направо селата на Потьомкин. Това е също един вид инфлация.
Доколкото знам, не съществува ценови индекс за промяната на цените на ДМА като цяло (има само такива за отделните класове активи ассетс). Изработването на такива индекси би било доста проблематична задача. След като сме дефинирали цената на капиталовите пазари, следва да елеминираме тази компонента, която се базира на промените в ликвидността. Това е изключително сложен и спорен въпрос. Второ, паричното богатство на домакинствата е вложено само с малко под една четвърт на капиталовия пазар, под формата на акции и осигуровки. Останалото се пада на депозити в банки и застрахователни компании, при които движението на капиталовия пазар достига до вложителите само по косвен път. И накрая, цените на капиталовите пазари се колебаят с течение на времето, разбира се, много повече, отколкото потребителските цени.
Въпреки всичко това, нека да представя едно съвсем грубо изчисление: За последните три години, взети заедно, цените на акциите и осигуровки (претеглен според своя дял в паричното богатство) са нараснали приблизително с 28% . Ако вземем половината от този растеж като "истински" създаден, така че има увеличение в цените на активите на 15%, или 5% годишно. Това е много повече от увеличението на потребителските цени през този период (1,6% годишно). Общото увеличение на цените (потребителски и капиталови цени, всеки от тях с по равно тегло) е 3,3% годишно. Тоест, това е два пъти повече от размера на процента, с който ние иначе оперираме.
Ако приемем като активи не само акции и осигуровки, а цялото парично богатство на домакинствата, то тогава повишението на цените на ДМА е по-ниско. Тогава този ръст,, отнесен към споменатия период от време, едва ли е по-висок от инфлацията при потребителските стоки. Всички тези цифри се различават значително, в зависимост от това какъв период от време наблюдаваме.
За инвеститора
Знам, че това са "Дивашки (примитивни) изчисления)", където можете да изразите много критики. Искам да ви покажа три неща. Първо, инфлацията е най-вероятно значително по-висока отколкото по принцип се оценява, в резултатт на силната парична експанзия,. Второ, има инфлация и на капиталовия пазар. Това, между другото, се знае от повечето от нас, (дори ако те не го наричат така. Да си спомним за това е особено важно в момент, когато централните банки напомпват ликвидност в паричната циркулацията в почти безкрайно количество и на почти нулева лихва. Трето, ЕЦБ отново през февруари ще предложи една 3-годишен репо-сделка. Това от своя страна ще има положително въздействие след известно време върху капиталовия пазар. Нека да се порадваме на възможните печалби. Нека не забравяме обаче, че те са по същество само резултат на ликвидността и след време могат да си идат.
Hüfners Wochenkommentar: Wir messen die Inflation falsch
Hüfners Wochenkommentar
Ша ме прощавате за грубичкия превод, но случаят беше много спешен (налагаше се да правя реанимация на форума)
, като не се подбират средствата и повечето време си беше "уста в уста" и трябваше да се действа много бързо.
