Отказът от БГ гражданство и в момента тече с пълна сила. Той е вътре в сърцата на хората, но не е далече времето, когато ще има чисто юридическо проявление.
Тече по всички направления!
Докато си подавах документите за нова ЛК видях с очите си човек, който от 3 години няма документ за самоличност. Изтекла му ЛК и той няма пари да си издаде нова пък и не му пука. Искаше да му дадат някакъв документ, с който да си получи някакви безплатни лекарства... Тъжна история. Чиновничката му вика "имаш да плащаш 30 лв. глоба, иди си ги плати и ела с платежното", а онзи се захили и вика "аз ако имам 30 лв. ехеее"... Она-зи му кресна да не й губи времето и го пропъди като улично коте. И така си замина болният нещастник - без документи, без лекарства, без надежда. Това става в полицейстото управление и никой не взима отношение.
Ето така България се грижи за своите граждани. По всички ведомства и във всички държавни структури, които са в услуга на българските граждани, ще ти креснат да си ебеш майката и да не им губиш времето точно тогава, когато няма кой да ти помогне и тяхната компетенция ти е последен шанс. Със сигурност чиновничката знае как да помогне, със сигурност това би й отнело не повече от 5 минути от времето, което НИЕ й плащаме, но тя го прати по дяволите и това беше прието за нормално от официалната власт.
И така гражданите на България губят своята родина в сърцата си. Човек си казва "аз няма да чакам и мен да ме изритат без документи, болен и сам на улицата"...
Едно е да тръгнеш да си търсиш работа, да учиш или просто да живееш някъде, но да знаеш, че ей там някъде имаш Родина. Съвсем друго е да тръгнеш, защото знаеш, че вече нямаш Родина и че си нежелан.
...така в сърцата си хората носят мъката, все едно Майка им ги е изоставила... прогонила...
Но това е друга тема.
