Автор Тема: Как да се смятат лихвите  (Прочетена 7916 пъти)

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Как да се смятат лихвите
« -: 21 Май, 2010, 17:48:02 »
0
От мен - тази картинка, която показва отдолу лихва на кредита, със синьо сумата (100000), с оранжево - какво се дава на банката (при 20 години кредит). Вижда се как след 8% (вкл) на банката се дава двойно, а след 14% (вкл) - тройно. Мисля, че се вижда защо на едни места е "нормално" да се взима кредит (където са им по 3-4-5-макс 6%) и защо у нас някои казват, че трябва да си много зле с главата, за да взимаш кредит при тези нивa - защото тук изобщо всъщност кредитополучателите не знаят какъв им е процента.  *drink5*





http://www.capital.bg/biznes/finansi/2010/05/21/904771_kak_da_se_smiatat_lihvite
Как да се смятат лихвите
Според банкери това е сложна наука. Според редакция в закона - трябва да е прозрачно и разбираемо

"Годишният лихвен процент се определя в зависимост от индивидуалния кредитен рейтинг на всеки кредитоискател и се формира на база БЛП*  + надбавка.
*Базов лихвен процент (БЛП) е лихвен индекс, утвърждаван от управителния съвет на банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута"

"Годишни лихвени проценти: лихвените проценти по кредитите се формират от СБР* за съответния тип валута плюс надбавка.
*Стойност на банковия ресурс (СБР) – лихвеният процент за съответната валута, при който банката осигурява ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите и пасивите на банката и други законоустановени разходи"

Разбрахте ли нещо от горните два цитата. Ако да, можете и да не четете нататък, г-н Искров. За нормалните кредитополучатели тази информация не е достатъчна. Или по-точно не е ясно дали стига, защото е неразбираема. Затова и някои финансисти се опитват да прокарат поправки в закона, които да направят банковите лихви с няколко идеи по-разбираеми.

Конфликтът

Оспорван се оказа текст от влезлия в сила на 12 май Закон за потребителския кредит, който въвежда изискванията на европейската директива в областта. Нормативният акт регулира и начина на ценообразуване от страна на кредиторите - потребителски заеми от банките, но и от небанковите компании и дружества за кредитиране. Текстът в закона гласи, че лихвеният процент, който е базов при изчисляване на лихвения процент по кредита, трябва да е пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология. Според председателя на института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов обаче на базата на тази формулировка потребителят няма как да разбере какъв ще е лихвеният процент по кредита му и как ще се изменя във времето. Така клиентът не може да прецени и дали може да си позволи заема. Според Христов основата за образуване на лихвата трябва да е "общодостъпен източник", както е в закона за плащанията.

Източник от БНБ, пожелал анонимност, коментира, че и сега в закона има изискване към кредиторите да направят този референтен лихвен процент "общодостъпен", като го оповестяват и го предоставят на клиентите си. Нещо повече - законът предвижда договорът за кредит да съдържа периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. И ако това не е посочено, пак според закона договорът е недействителен, коментират от централната банка.

Тези текстове наистина дават повече информираност и защита на потребителите, но от тях не произтича гаранция за прозрачност при определянето на референтната лихва. Ако се съмнявате в това - прочетете отново двете изречения в началото на текста. Успех.

Предложенията

Засега резултатът от дебата около определянето на лихвите беше проект за промени на спорния текст. Според предложението методологията за изчисляване на лихвата трябва да бъде достъпна на интернет страницата на кредитора. "Целта е кредитополучателите да правят максимално информиран избор, а конкуренцията между банките да се увеличи, за да се повиши и качеството на услугите в сектора", смята Мартин Димитров от "Синята коалиция", който е председател на икономическата комисия в парламента и един от вносителите на промяната.

Асоциацията на банките в България (АББ) обаче смята, че обявяването на методологията е неприемливо и неразумно, защото ще внесе само  объркване сред потребителите. Вместо това от браншовата организация предлагат да се оповестяват факторите, които влияят върху съставянето на референтния лихвен процент, както и самият той да се публикува. Не е ясно и как ще стане обявяването на методологията. Според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и член на управителния съвет на АББ, новият текст в закона ще донесе ползи не за крайния потребител, а само за конкурентите. Важно за потребителя е да знае кои са факторите, които влияят на цената на ресурса в бъдеще, но самата методология ще бъде разбираема само за квалифицирани финансисти и публикуването й ще внесе смут сред кредитополучателите вместо яснотата, която се цели, обясни той. По думите му, ако се опростява начинът на представяне на методологията, ще се стигне единствено до некоректност на информацията. На същото мнение е и Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка и член на ръководството на АББ. "Ако даден продукт се свръхрегулира, първият най-видим ефект от това е поскъпването му, а след това – и изчезването му", добави Хампарцумян.
Според експертите не е ясно и кой пазарен индекс или показател може да бъде използван от банките при определяне на лихвата по заемите. Прилагането на основния лихвен процент на БНБ или индекса на българския междубанков пазар Sofibor на практика е невъзможно, тъй като няма реален пазар на пари. В условията на валутен борд централната банка не рефинансира кредитните институции и не определя ОЛП, а междубанковият пазар представлява под 1% от финансирането, което банките си осигуряват за кредитната си дейност. В еврозоната пък банките се финансират от ЕЦБ на цената на основната лихва, която тя обявява, а Euribor е в много близка взаимовръзка с него, обясни Ягодин. Ако обобщим - според банкери изчисляването на лихвата "си е наука", тъй като включва много компоненти, условия и обстоятелства.

Все пак

Освен клиентите има и представители на банковия сектор, които са на мнение, че въвеждането на повече яснота при образуването на лихвата за крайния клиент ще подейства оздравително на пазара. Практиката също показва, че често банките се възползват от липсата на информация за това как се образува банковият лихвен процент и го увеличават само с обяснението за динамична пазарна среда. Така другата гледна точка е, че все пак ще е добре да се обяви поне съдържанието на БЛП, ако не размерът на самите елементи, които го формират. Огласяване на това защо кредитополучателят плаща точно тази лихва може да има и дисциплиниращ ефект. Все пак дори и не всеки клиент да разбира механизма, поне финансовите консултанти (а защо не и медиите) ще могат да им го разтълкуват. А тогава банките ще имат поне едно наум, преди да заложат репутацията си за някой друг процент повече доходност.