Форум за финанси, право, счетоводство, политика и други науки > Кредити

Кредит от банка извън България

(1/2) > >>

dodo2:
На теория това е възможно. На практика някой правил ли го е? Или ако тук няма такъв, можем ли да съберем повечко информация?


--- Цитат на: barbaron в 21 Май, 2010, 19:03:59 ---При френските банкери е много проста наука:
1) Ипотечните заеми са предимно с фиксиран лихвен процент (95% от заемите). ФИКСИРАН за целият срок на заема. Сега е около 3.4%;
2) Тези с променлива лихва се базират на официални индекси, независещи от банката, известни на всички (LIBOR, PIBOR, TMM etc.);
3) Променливата лихва варира в предварително определени (в момента на контракта) граници (плус/минус 1%);
4) В контракта се съобщава TEG (Taux Equivalent Global) = Глобална Еквивалентна Лихва, резюмираща в едно число  цената на заема (лихви, комисионни, осигуровки, застраховки, такси и др.). Така всеки може да сравни различни предложения на различни банки.
Това е, друго няма.

--- Край на цитат ---

BulCan:
Додич, ако въпроса ти е за ипотечен кредит, малко трудно ми е да си представя чужда банка (примерно френска) да отпусне такъв за имот в БГ. То тукашните едва ли знаят какво ще се случи на пазара, та камо ли чуждите. По времето на бума англичани май си вземаха от техни банки кредити за имоти в БГ (въпреки, че и за това не съм съвсем сигурен, трябва да попитам), ама даже и да са го правили, сега малко ме съмнява да става номера. Примерно при един спад на обезпечението, и евентуална невъзможност за обслужване какво прави банката отпуснала кредита? Пуска го за публична разпродажба чрез ЧСИ в БГ ли?

Замислял съм се, че примерно през 2001 съм можел да взема бизнес кредит на преференциални условия от Канада, да купя повече апартаменти в БГ и да ги шитна през 2008, ама тогава не ми е бил в това акъла. Иначе теоретично е можело да се "яхне вълнАта", сега най-много да се "яхне вЪлната".  :D

Другото е, че за да вземеш кредит, трябва да имаш някъква "история", доказан доход и пр. в съответната държава.

dodo2:
Имаше отдавна една статия.. ето намерих я:

Българските граждани имат право на достъп до кредит във всички страни-членки на ЕС
http://www.econ.bg/news/article105344.html
05 Юни 2007

Специално за Екон

 

Г-жо Бобева, имат ли право българските граждани да теглят кредити от банки на територията на други страни от Европейския съюз (ЕС)?

Даниела Бобева:

Този въпрос е свързан със свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС. Същевременно трябва да се вземе предвид фактът, че предоставянето на през-гранични банкови услуги е една от най-слабо развитите области на европейската практика. През 2006 г. Европейската комисия направи едно проучване и установи, че едва 5% от финансовите услуги, които се предоставят на територията на ЕС са т.нар. през-гранични услуги в областта на услугите на дребно - това са услугите, предоставяни на физическите лица. Въпреки че член 56 от договора за Европейския съюз прокламира свободното предоставяне на услуги, все още практиката изостава по отношение на тази обща прокламация.

Причините за това и механизмите за решаване на тези проблеми се търсят вече няколко години от Европейската комисия. Един от проблемите е ниската информираност на гражданите. Българските граждани би трябвало да знаят какви са правата им. Първото от тях е това, че те имат право на достъп до кредит във всички страни-членки на Европейския съюз. Друг е въпросът, че като цяло банковата и финансовата система е отворена не само за местни лица, на всяка една страна в света, но и към чуждестранни клиенти. Всяка финансова институция харесва клиентите, особено тези, които са платежоспособни. Затова по принцип се търсят подходящи клиенти и сред чуждестранните лица, независимо от това дали те пребивават на територията на тази страна или не.

Фактически правото на Европейския съюз не ограничаваше българските граждани да взимат кредити дори преди датата на присъединяването ни към ЕС. Но членството значително облекчава този процес и създава по-добри условия и възможности за българските граждани да получават кредити от европейски банки на територията на Европейския съюз.

Каква е разликата между условията за теглене на кредит, съществували преди да станем член на ЕС, и сега?

Даниела Бобева:

Основната разлика е свързана със статута на пребиваване на българските граждани на територията на ЕС. За разлика от потенциални кредитополучатели от трети страни, българските граждани ще се възползват от една по-опростена процедура и от по-ограничени изисквания по отношение на документите за пребиваване.

Що се отнася до останалите условия, практика на банките в ЕС е да създават по-облекчени процедури за всички граждани на Европейския съюз. Ако влезете в сайта на която и да е голяма банка в Европа, вие ще откриете отделни секции - за гражданите на дадената страна и за граждани на други страни от ЕС, с условията и списъка на документите. В това отношение обаче трябва да предпазим българските граждани от необмислени постъпки. Всъщност въпросът за платежоспособността на клиентите е толкова важен за останалите банки в Европа, колкото и за българските банки. Те добре подсигуряват себе си срещу неплатежоспособни или непочтени клиенти. В този смисъл повечето банки изискват още в момента, в който се кандидатства за кредит, копие от съответния кредитен регистър на страната-членка, от която е съответният кредитополучател. По такъв начин се удостоверява каква е неговата кредитна история, дали има текущи задължения, т.е. процесът на оценка на кредитополучателя тече по стандартните правила. В нашия случай информацията се получава от кредитния регистър в БНБ. При нас вече са постъпвали искания от български граждани, които живеят на територията на други страни, за удостоверяване на тяхната кредитна история. След като удостоверението е нотариално заверено, те кандидатстват за кредит в европейска банка.

Хората, които живеят в България, също имат възможност да изтеглят кредит от банка на територията на друга страна-членка на ЕС. Кои са положителните страни? Възможно ли е българските граждани, които предприемат тази стъпка, да намерят по-добри условия там?

Даниела Бобева:

На първо място трябва наистина да се прецени къде са най-добрите условия. Това е възможно благодарение не обстоятелството, че всички страни-членки на Европейския съюз са въвели в своето законодателство т.нар. Директива за потребителския кредит. Тази Директива защитава сериозно потребителите, особено по отношение на три най–често допускани грешки.

Първата грешка е свързана с това да не прецениш колко ти струва реално кредитът. Ние имаме навик да гледаме само лихвата по кредита, но забравяме, че лихвата е само част от цената на кредита. В този смисъл директивата, която вече е въведена в цялото европейско законодателство, изисква всяка една банка или кредитодател (лизингови компании и други небанкови финансови институции) задължително да представя т.нар. Общ процент на разходите. Това е общата цена на кредита, включваща различни такси, комисионни, други разходи, свързани с кредита. Особено когато се тегли по-голям кредит, тези тежести са доста съществени и един човек трябва много добре да може да сравнява. Сега българският гражданин ще може, тъй като формулата за изчисляване на Общия процент на разходите е еднаква във всички страни-членки и всички банки трябва да се подчиняват на тази обща формула. По този начин българският гражданин съвсем лесно може да сравни колко ще му струва кредитът тук или на други места в Европейския съюз.

Второто много важно обстоятелство, от което не се възползваха всички български граждани до датата на членството в ЕС, е възможността в случай, когато попаднат на недобросъвестни кредитодатели, да получават помощ от т.нар. извънсъдебни органи за решаване на спорове между банките и техните клиенти. Ако например български гражданин в Париж има проблеми при получаването на кредит от френска банка, тогава той може да кандидатства за извънсъдебно решаване на спора както в съответния орган във Франция, така и в нашия орган за решаване на такива спорове - Комисията за защита на потребителите. Така ще се намери начин за решаване на този спор, без да се стига до скъпоструващите съдебни дела.

Третата област на защита е добрата информираност, премахването на подвеждащи реклами и т.н. Кредитополучателят може да се чувства достатъчно комфортно във всяка една страна-членка на Европейския съюз, тъй като неговите интереси ще бъдат достатъчно добре защитени. Разбира се той трябва много добре да се информира и да чете всички тези условия, които му предоставя съответната банка.

Важен е и въпросът за това какво се случва с чуждестранните (от други страни от ЕС) лица в България. В БНБ се води статистика. Оказва се че кредитът за чуждестранни лица в страната бавно се покачва, което съответства на общата тенденция на нарастване на кредита в страната. Въпреки че като относителен дял кредитите за чужди лица са под 1% ( т.е. те не оказват съществено влияние върху целия кредитен растеж), трябва. да се отчита, че това са някъде между 160-180 млн. лв., които се предоставят на чуждестранни лица от български банки.

Когато българският гражданин решава да тегли кредит, много внимателно трябва да проучи възможностите, които българските банки създадоха през последните месеци - главно по отношение на кредитите за закупуване на жилища, включително и ипотечните кредити. Ако български гражданин иска да си купи жилище в страна-членка на ЕС, както банките в страната, в която той иска да купи жилището, така и българските банки, могат да му предоставят кредит. Процедурите и продуктите, които предоставят българските банки, са доста благоприятни от гледна точка на краткия срок за преценка на документите, Общия процент на разходите и др. В този смисъл всеки кредитополучател много внимателно трябва да си прецени възможностите. Доколкото ми е известно, повечето български банки също предоставят такива пакети - Първа инвестиционна банка, Булбанк, Райфайзен, ДСК банк и други. Много български граждани живеят на територията на страните-членки от ЕС. Някои от тях са краткосрочно пребиваващи, други са с по-дългосрочен статут. След присъединяването ни тези лица вече могат да се възползват от един много богат пакет от банкови услуги.

В крайна сметка, изгодно ли е тегленото на кредит от банка на територията на друга страна от ЕС или не?

Даниела Бобева:

Аз считам, че взимането на такъв кредит е по-рентабилно, когато съответният човек живее на територията на другата страна-членка. Взимането на кредит, особено що се отнася до по-дългосрочните кредити, е фундаментално решение за едно семейство и трябва много добре да се преценят възможностите и условията, които предлагат банките. Ние българите имаме навик да влезем в първата банка и да вземем кредит, с който обричаме себе си, дори и децата си, на изплащане в продължение на много години, без внимателно да преценяваме.

Банковият сектор е един от най-конкурентните - може да получиш много добри условия от една банка, по-малко добри от друга. Така че е по–комфортно да вземеш кредит, когато си на съответната територия и можеш много добре да прецениш предимствата и недостатъците на една или друга оферта.

Що се отнася до закупуването на жилища в рамките на ЕС (говорим за дългосрочни и по-големи кредити), може би ще е добре да се погледнат условията, които чуждите банки предоставят на територията на страната, в която трябва да се купи жилището.

Взимането на потребителски кредит обаче, ако не живееш в съответната страна, ми се струва, че е доста нерационално действие.

Сходен ли е периодът за разглеждане на документите и окончателното отпускане на кредит в чуждите банки с този на банките в България?

Даниела Бобева:

Да, сходен е. В останалите страни-членки на ЕС банките също се конкурират помежду си, както с цените на своите продукти, така и със срока, за който те могат да обработят документите. Трябва да се има предвид обаче, че когато кандидатстваме за кредит в друга страна-членка на ЕС, процесът отнема повече време от гледна точка на подготвянето и събирането на всички необходими документи – времето за получаване на документа от Кредитния регистър, документи за пребиваване и т.н. Срокът за обработването на документите от страна на съответната банка е приблизително същият като този в българските банки.

Можем ли спокойно да твърдим, че българските банки са конкурентоспособни на европейските по отношение на предлагането на потребителски и ипотечни кредити?

Даниела Бобева:

Това е много сложен въпрос. Рискът в България, като новоприсъединила се страна-членка, е малко по-висок, отколкото в страни като Франция, например, която е сред страните с най- висок инвестиционен рейтинг в света (AAA). Има разлика в лихвените равнища в отделните страни. В България действат фактори, предизвикващи низходящо движение на лихвените равнища. Във всеки един момент трябва да се преценява какви са лихвените нива в България и съответно, в останалите страни-членки. Като цяло лихвените нива в България са доста близки до тези в еврозоната, тъй като ние сме във валутен борд и левът е фиксиран към еврото. Ето защо ние се влияем от това, което се случва в еврозоната. Всеки случай обаче трябва да се преценява отделно. Това прави задачата на  кредитополучателя не толкова лека. Моят съвет е потребителите да помислят добре преди да вземат решения за получаване на кредити, особено що се отнася до ипотечни, по-големи и дългосрочни кредити.

BulCan:
Статията наистина е много интересна, но е от преди 3 години (върхът на бума и на кредитната експанзия). Въпроса е как ли е положението сега. Може би ако се разровиш по сайтовете на големи банки от ЕС (както се препоръчва в статията) ще намериш доста актуални отговори.

Scyther:
Ипотечен кредит с годишна лихва под 3.5 процента  :D

http://spisanie.imot.bg/ipotechen-kredit-s-godishna-lihva-pod-35-procenta.html

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия