Още от Жоро ...
Свири фабриката, съмва се рано и тичат...
Цял ден на пристанището и в коробостроителницата
в казаните на смъртта и металлургичните работилници
стопява се младостта ни в борбата житейска
и с парчетата и се връзва стоманата
...
За колкото дадат за толкова купуват бедните ни тела
Фабриката
фабриката не спира, работи ден и нощ
и как се казва този до мен, лудият италианец,
не мога да попитам, нито да взема въздух...
работя, стартирам машината в смяна два до десет
и от първия момент ми изпратиха надзирателя
да ми пошепне две думи на ухото "времето е пари"...
Замръзна τσιμινιέρα (не знам кво е)
...
Пет камиона изпратиха
при скриването на луната
за да дойдат пълни със стачкоизменници
Но и пълни се върнаха
никой няма да мине
по добре да заминем всички емигранти...
Мина един месец
Ръждясаха машините,
децата ни мръзнат и гладуват
по улиците на Атина...
Не ме плаши работата...
На работа...
начинът живота да продължи
Да тръгваме за работа
... каквото и да правиш стани с кеф и тръгни за работа...
Още един ден на работа
...колкото и да тичаш няма да се спасиш...
Работата
Не отивай един ден на работата си... Не отивай
Не живеем. За да разберем дали се обичаме не отивай...
...
Същото правеше, спомням си и татко
но мен тази версия ме уплаши...
Кой знае значи
с това, че ме обичаш,
коя друга мечта в живота си отписал...
