Ако позволите, да споделя, чисто женски поглед. Макар, и емоционални, често пъти сме и прагматични.
Всеки се лашка между желания и реалност, между мечти и спирачки. Каквото и решение да се вземе, винаги остава терзанието. Някак си, непостижимо, като че ли е, да бъде човек в мир със себе си.
В такива моменти, правя почти същото, за което писа Начев. Нищо конкретно, водещо към промени. Оставям нещата да ми подскажат във времето. Хващам се да върша, вторачвам, се в дребнички неща, които са нищо съществено, но има резултат при тях. Излишно е да казвам, че не се отделям от музиката, от смеха... И, още едно нещо в повече... Това е този форум. Кара ме да се чувствам спокойна, когато прочета нещо написано от вас, дори г-н Новинаров ме успокоява, някак...
И така, докато се отръскам...
И в такива моменти си пожелавам, да се случи това, което е добре за мен и семейството ми. А, не непременно това, което аз си мисля, че е добре.
Пожелавам и на вас същото. Въпреки статистиката.
