Автор Тема: Задлъжнелият човек или откраднатото време  (Прочетена 6022 пъти)

OwnerBG

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 694
  • Карма: +62/-62
  • Респект: +53
    • Профил
    • Списание за хората, имотите и проблемите
Поредицата от финансови кризи доведе до появата на една субективна фигура, заемаща напоследък цялото публично пространство: фигурата на човека с дългове. Феноменът задлъжнялост не се свежда само до икономическите си прояви.
Той е крайъгълен камък на обществените отношения при неолибералния режим, задействал едно тройно отнемане или лишаване: лишаване от една бездруго слаба политическа власт, предоставена от представителната демокрация; лишаване от нарастващата част от богатството, което предишни борби бяха изтръгнали от първоначално натрупания капитал; и най-вече лишаване от бъдеще, т.е. от време за избор на възможности.
ВРЪЗКАТА заемодател–длъжник усилва в много отношения присъщите на капитализма механизми на експлоатация и господство, тъй като дългът не прави никаква разлика между работещи и безработни, потребители и производители, активни и неактивни, пенсионери и получаващи социални помощи.
Дългът налага на всички едно и също властово отношение – дори хората с най-ниски доходи, които не им позволяват достъп до личен кредит, участват в изплащането на публичния дълг. Цялото общество е задлъжняло, което не само не възпрепятства, но дори увеличава неравенствата, които е крайно време да наречем „класови различия“.
Както недвусмислено показва сегашната криза, собствеността е един от главните политически залози на неолиберализма – връзката заемодател–длъжник изразява съотношение на сили между собственици и несобственици на капитал.
Огромни суми се превеждат от длъжниците (а те са голямото мнозинство от населението) към кредиторите (банки, пенсионни фондове, предприятия, богати домакинства) чрез механизма на натрупване на лихви. Сумата на дълга на развиващите се страни е скочила от 70 милиарда долара през 1970 г. на 3545 милиарда през 2009 г., въпреки че междувременно същите тези страни са изплатили 110 пъти първоначалния си дълг [1].
Впрочем има един специфичен морал, извлечен от дълговите отношения, който се различава от този на труда и същевременно го допълва. Двойката усилие–възнаграждение от идеологията на труда е заменена от морала на обещанието (да бъде изплатен дългът) и прегрешението (че е бил договорен).
Както подчертава немският философ Фридрих Ницше, казано на неговия език, понятието Schuld (вина), което е основополагащо за морала, препраща към съвсем материалното понятие Schulden (дългове) [2]. Кампанията на немската преса срещу „гръцките паразити“ свидетелства за насилническата логика, с която е пропита икономиката на дълга. Като че ли медиите, политическите мъже, икономистите имат едно-единствено послание към Атина: „Вие сте съгрешили“, „Вие сте виновни“. С две думи, гърците се припичат на слънце, докато немските протестанти усилно се трудят под мрачно небе за доброто на Европа и на човечеството. Подобен начин на представяне на действителността не се различава от този, който превръща безработните в храненици или Социалната държава в „държава майка“.

http://www.sobstvenik.com/?p=4065
Подбрани статии за собственици на имоти.http://www.sobstvenik.com/
За купувачи и продавачи си има други места.
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/


                                                                OwnerBG