Да се престоря? ... веднага би хванал преструвката. И въпреки това?
И аз ще се престоря.
25 години тренирам, та даже малко си вярвам!
*
което каза Париос... Видях, че покрай това, се опитва да ни пробута сина си и ми досади. Но ако все пак искаш да го чуеш:
http://youtu.be/9R-M3tfdETg*
Започнах темата с един щрих.
Че Меркуцио е мъж, а Ромео - глупак (от любов).
Чест и Любов - двете непримирими и невъзможни една без друга мъжки съставни?
Да се надявам, че Шекспир и юношеският ми любимец Меркуцио (с неговия огледален образ Бенволио) няма да ви досадят...
...
РОМЕО
На вас е леко в тез обувки бални,
а мен ми тегнат мисли погребални
надолу към земята.
МЕРКУЦИО
А крилцата
на Купидон? Нали си влюбен ти —
вържи си ги и леко полети
насам-натам!
РОМЕО
Но там е, че той сам
с крилата си наместо да ме вдигне,
свали ме със стрелата си на място!
Любов, теглото ти едва издържам,
така съм хлътнал в тебе!
МЕРКУЦИО
А я караш
тя да издържа твоето тегло,
когато хлътваш в нея, толкоз нежна!
РОМЕО
Кой? Любовта? Не, тя към мен е груба
Боде ме тя жестоко като трън!
МЕРКУЦИО
Щом тя за теб е трън, ти глог бъди!
Щом тя боде и ти я набоди!…
Подайте ми калъфка за лицето!
Муцуна връз муцуната! Сега
на грозотата ми и да се смеят,
таз маска вместо мен ще се черви!
БЕНВОЛИО
Напред! Похлопайте на този вход
и влезем ли, веднага всеки в танца!
РОМЕО
Аз искам факла. Радостните нека
рогозките с пети да гъделичкат —
аз следвам мъдростта от старини:
„Тоз, който свети, гледа отстрани.“
Играта е добра, но аз съм вънка!
МЕРКУЦИО
Не вънка си, а вътре до ушите
в бездънното тресавище на свойта —
със извинение — любов, отдето
ний за опашката ще те измъкнем!
Върви, върви! Хабим по светло факли!
РОМЕО
Сега е нощ.
МЕРКУЦИО
Аз казвам, господине,
че от умуване нощта ще мине.
Най-умното накрая си остава:
по-малко ум и повече забава!
РОМЕО
Тоз път не ми се вижда умно то.
МЕРКУЦИО
А можеш ли ни обясни защо?
РОМЕО
Сънувах сън.
МЕРКУЦИО
И аз!
РОМЕО
Какъв? Кажи!
МЕРКУЦИО
Такъв: че сънищата са лъжи!
РОМЕО
Не, те предсказват истински неща.
МЕРКУЦИО
Разбрах — при теб била е през нощта
Кралица Маб[8]. Това е таз, която
бабува на останалите феи.
На ръст е като фигурката дребна,
изрязана в ахатовия пръстен
на някой член на общински съвет;
понесена от впряг прашинки, тя
...
Тъй всяка нощ
Кралица Маб препуска, без да спира,
през мозъци на влюбени — и те
сънуват нежности; по колена
на царедворци — и насън те виждат
отличия; по пръсти на юристи —
и те броят в съня си хонорари;
по устни на моми — и те бълнуват
целувки цяла нощ (и туй не стига,
но пришки им издува Маб, задето
са лакоми за сладки); някой път
Кралицата препусва по носа
на дърт сановник и на него в миг
му се присънва подкупче богато;
след туй с опашка на прасе-сукалче
носа на пастора погъделичква
и нему се привиждат нови служби;
а други път по гърлото минава
на спящ войник и той сънува в миг
велико колене на враговете,
засади, пробиви, испански шпаги,
наздравици направо от ведрото,
бой барабанен… и от него стреснат,
набързо изругава две молитви,
обръща се на другата страна
и пак захърква; Маб е таз, която
играе си да счепква конски гриви
и нощем прави възли във косите
на рошлите, та те да си докарват
нещастия, когато ги развържат;
и тя натиска в тъмното момите,
щом те заспят по гръб, и тъй ги учи
да носят онуй бреме, от което
се бременее; Маб е тази…
РОМЕО
Стига!
Меркуцио, говориш празни думи!
МЕРКУЦИО
А как да бъдат пълни те, когато
говоря ви за сънищата, тези
чада на празна леност, оплодена
от празната фантазия...
.........................................................
БЕНВОЛИО
Ромео! Братовчеде!
МЕРКУЦИО
Не е луд той —
кой знай от колко време нанка вкъщи.
БЕНВОЛИО
Оттук изтича, казвам ти! Видях го,
когато се прехвърли през зида.
Извикай го, Меркуцио!
МЕРКУЦИО
Не с вик —
със заклинание ще го измъкна:
Ромео! Дух! Любовнико! Глупако!
Яви ни се поне като въздишка!
Кажи „уви!“ и знак ни направи!
Един куплет мухлясал изрови!
Римувай „зов“ с „любов“ и за Венера
изкарай две-три думи от килера
на комплиментите; изнамери
нов прякор за сина й, този бог
безочлив, освен дето е безок,
улучил със лъка си Кофетуа[9]
и сторил от любов да се търкаля
пред някаква си просякиня краля!…
Не чува, не помръдва, знак не дава!
Преструва се, маймунът!… Чуй тогава:
заклинам те в лика на Розалина,
на устните й пламенни в кармина,
в крачето й, в бедренцата й тръпни
и в другите местенца недостъпни
в съседство с тях — веднага се яви!
БЕНВОЛИО
Ако те чуе, ще се разгневи!
МЕРКУЦИО
Защо? Би трябвало от гняв да пламне,
ако във нейния магичен кръг
такова заклинание извърша,
че моя дух там вътре да се бави,
додето тя сама не му направи
обратно отклинание, понеже
е паднал духом. Ако беше тъй,
разбирам да се сърди, а пък аз
във името на милата му карам
самия него да се понадигне!
БЕНВОЛИО
Той иска, скрил се във гъстака там,
да стане част от тъмнината сам.
На сляпата любов подхожда мрака.
МЕРКУЦИО
Но сляп стрелец улучва мъчно знака!
На бас ловя се, че сега е седнал
до ствол на синя слива и мечтае
любимата под нея да му капне
като плода й, със чието име
девойките, когато са самички,
наричат… А, Ромео, тя да бъде
една разпукана… и тъй нататък,
а ти — един изострен присад, а?
Е, лека нощ тогава! Предпочитам
да спя във свойто пухено легло
наместо в твойто походно!… Вървим ли?
БЕНВОЛИО
Вървим. Какво ще правим! Няма нужда
да търсим, който иска да се скрие!…
..................................................................
МЕРКУЦИО
Къде, по дявола, се е дянал тоя Ромео? От снощи не се ли е прибирал?
БЕНВОЛИО
В бащината си къща — не. Питах слугата му.
МЕРКУЦИО
Онази бледо-хладна Розалина
така го мъчи, че ще го побърка!
БЕНВОЛИО
Тибалт, роднината на Капулети
му е изпратил у дома писмо.
МЕРКУЦИО
Вика го на дуел, бас държа!
БЕНВОЛИО
Ромео ще съумее да му отговори!
МЕРКУЦИО
Бедният Ромео, той е вече мъртъв: прободен от черния поглед на една бледа хубостница, промушен през ухото от една любовна песничка, продупчен в центъра на сърцето си от тъпата стрела на онова сляпо недоносче — къде такъв човек ще устои на Тибалт!
БЕНВОЛИО
Че какво пък толкоз е Тибалт?
МЕРКУЦИО
Във всеки случай не е котешкият крал[12]! Това е царят на всички тънкости на честта! Той може да ти изтананика един дуел по ноти, със спазване на такта, дължините и темпото! Казвам ти: не пропуска и най-малката пауза — едно, две и три-то вече ти е излязло откъм гърба! Тибалт — това е смъртта на копринените копчета! Той е велик дуелант, боец с талант, фехтовчик — чик-чик-чик — от първа класа! Търсач на предлози, облози и случаи като този! Ах, безсмъртното му „пасадо“[13]! Неговото „пунто реверсо“! Неговият „хой“!
БЕНВОЛИО
Неговият „кой“?
МЕРКУЦИО
Неговият „хой“! Чумата да ги порази всички тези хойкащи, развяващи се, фъфлещи и превземащи се контета, дето само знаят да кълчат езика ни: „Голяма шпага! Голям боец! Голяма фльорца!“ Дявол ги взел, не е ли тъжно, приятелю, че трябва да ни тровят живота тези чуждестранни мухи, тези продавачи на фасони, тези силвуплезльовци и силвуглезльовци, тези „пардоне муа“, които толкоз държат на новите кройки, че не могат да седнат на старите пейки. О, техните „бон, бон“, дето ги търкалят като бонбони в устата си!
Влиза Ромео.
БЕНВОЛИО
Ето го Ромео, ето го Ромео!
МЕРКУЦИО
Какъв ти Ромео! Това е един Ро-мяу, който се е изтощил да мачка своята мачка по покривите! Един херинг, който си е хвърлил хайвера. О, плът человеческа, как си се орибила! Сега се носи на хрилете на поезията, дай му да се плакне в сълзи като оня Петрарка[14]. Лаура пред неговата дама е била перачка и нищо повече, само дето любовникът й е бил по-силен по римите; Дидона[15] пред нея е дърта Дона; Клеопатра[16] — патрава циганка; Елена[17] и Херо[18] — две уличници, хвани едната — удари другата; а Тизба[19] — вярно, синеока, но не върши работа!… Бонжур, синьор Ромео! Френски поздрав заради френските ви гащи. Добре ни метна снощи!
РОМЕО
Добро утро на двама ви! Защо да съм ви метнал?
МЕРКУЦИО
И аз не знам защо, но ни метна и двамата или по-право — сам се метна през оградата.
РОМЕО
Прощавай, Меркуцио, но имах работа тогава и не можех да държа на формите.
МЕРКУЦИО
И от много работене сега не можеш да се държиш на пищялките си!
РОМЕО
Искаш да кажеш: от много реверанси?
МЕРКУЦИО
Позна. Разбира се, от тях!
РОМЕО
Колко възпитано предположение!
МЕРКУЦИО
О, аз съм цветът на възпитанието!
РОМЕО
Цвят, но не за мирисане!
МЕРКУЦИО
Не, разбира се — за украса!
РОМЕО
Тогава бих си украсил обувките с теб!
МЕРКУЦИО
Тези твои обущарски подмятания скоро ще си изхабят тънките подметки и ти ще усетиш подметеното с ходилото си!
РОМЕО
Както ти го усещаш сигурно, защото, откак те помня, си бос във всяко отношение. И при това ходилото ти е плоско като твоите закачки!
МЕРКУЦИО
Бенволио, ела да ме откачиш от неговите! Петте ми умствени способности[20] не са способни да се надбягват с такъв остроумец!
...
БЕНВОЛИО
Стига толкова! Прекъсвай!
МЕРКУЦИО
Е, как ще прекъсвам? Тъкмо бях навлязъл в най-сладкото и изведнъж — стига!
БЕНВОЛИО
Защото ти, като го отпуснеш в тази област, край няма!
МЕРКУЦИО
Много се лъжеш. Там е лошото, че има. Де да нямаше! Аз, и без да ме прекъсваш, бях навлязъл достатъчно дълбоко в нея и се готвех да приключвам.
РОМЕО
Какво се вижда?
Влизат Дойката и Пиетро. Платно на хоризонта!
МЕРКУЦИО
Две, две! Фуста и гащи!
ДОЙКАТА
Пиетро!
ПИЕТРО
Ето ме!
ДОЙКАТА
Ветрилото ми, Пиетро!
МЕРКУЦИО
Дай й го да се скрие зад него, Пиетро! По-добре ветрилото, отколкото мутрилото!
.......................................................................................
БЕНВОЛИО
Меркуцио, да си вървим оттук!
Горещо е. Гъмжи от Капулети.
Ако се срещнем, ще избухне свада —
във тази жега лесно ври кръвта!
МЕРКУЦИО
Ти си от онези приятели, дето, щом влязат в кръчмата, плясват върху масата шпагата си и казват: „Дай Боже да не ми влезеш в работа!“, а още необърнали две чашки, вече са я обърнали срещу слугата за нищо и никакво и го гонят между масите. От тези, дето първо налитат, после питат!
БЕНВОЛИО
Кой, аз ли ти приличам на такъв?
МЕРКУЦИО
Хайде, хайде! Нали те знам — малко ти трябва, когато си кипнал, и още по-малко — за да кипнеш. Ти си един от най-избухливите младежи в цяла Италия. Просто рядко явление.
БЕНВОЛИО
Друго да има?
МЕРКУЦИО
Друго явление като тебе? Не! Защото, ако имаше две, вече нямаше да има нито едно; щяхте да сте се заклали взаимно! Ами че ти си готов да се сдавиш с първия срещнат, защото брадата му имала един косъм повече или по-малко от твоята! Готов си да извикаш на дуел някой, който яде кестени, само защото и твоите очи били кестеняви. Твоите очи! Те виждат причини за обиди, дето други не могат ги види. Главата ти е пълна с предлози, както яйцето е пълно със съдържание. А колко пъти са ти я чупили като яйце от много петльовско налитане! Не се ли сби с едного, задето се беше изкашлял и беше стреснал кучето ти, което дремеше на слънце? А кой нападна онзи шивач, защото се беше показал в новата си дреха преди Великден? А оня, другия, не искаше ли да го нанижеш, понеже беше нанизал стари панделки в новите си обувки? И тъкмо ти ще ме предпазваш от свади!
БЕНВОЛИО
Ако аз бях склонен към свадите като теб, бих си написал завещанието с валидност за час и четвърт!
МЕРКУЦИО
И кому би завещал безценната си глупост?
Влизат Тибалт и други.
БЕНВОЛИО
Залагам главата си, Капулетите идат!
МЕРКУЦИО
Залагам краката си, не мърдам оттук!
ТИБАЛТ
Вървете с мен! Ще ги запитам нещо…
Здравейте, господа! Две думи само.
МЕРКУЦИО
Две думи само? Защо не прибавите към тях още нещо. Нека бъдат две думи и един удар!
ТИБАЛТ
Стига да искате, господине! Само ми дайте причина!
МЕРКУЦИО
Защо трябва да ви я давам аз? Не смеете ли да си я вземете сам?
ТИБАЛТ
Меркуцио, вие се въртите в кръга на Ромео…
МЕРКУЦИО
Аз се въртя в кръг? Ти за акробати ли ни взимаш? Или за пътуващи музиканти? Ако е така, музиката ни ще подраска ухото ти. Ето моя лък, ето нещо, което ще те накара да потанцуваш! Виж го ти, въртял съм се в кръг!
БЕНВОЛИО
Прекъсвайте таз свада сред площада!
Или да идем настрана, или
да се разделяме! Очи ни гледат!
МЕРКУЦИО
Очи защо са — нека гледат! Ха!
За чуждо удоволствие не мърдам!
Влиза Ромео.
ТИБАЛТ
Пътувай! Ей го моето момче!
МЕРКУЦИО
Момче ще ти е той, щом облече
ливреята ти! Виж, ако ти трябва
да те изпрати в рая, честна дума,
той ще ти каже, че е твой слуга!
ТИБАЛТ
Ромео, обичта, която чувствам,
като те видя, не допуска друго
название за теб освен „подлец“!
РОМЕО
Тибалт, причината, която имам,
да те обичам, усмирява в мен
гнева, уместен при такава дума.
Не съм подлец. Не ме познаваш. Сбогом!
ТИБАЛТ
Обидата не се измива с думи!
Хлапе, обръщай се и шпага вън!
РОМЕО
Тибалт, не помня да съм те обидил.
Към теб, кълна се, ме изпълва обич,
в която ти едва ли ще повярваш,
преди да чуеш нейната причина.
Затуй те моля, драги Капулети —
чието име не ценя по-ниско
от туй на моя род, — не се гневи!
МЕРКУЦИО
О, срамно, подло, хрисимо покорство!
Едно „стокато“ ще го изличи!
Измъква шпага.
Страшилище за мишките, насам!
Кураж, Тибалт!
ТИБАЛТ
Какво от мене искаш?
МЕРКУЦИО
Дребна работа, ваше величество, кралю на мачките! Само един от деветте ви живота. Ще си поиграя с него като котка с мишка, а после, според това как се държите, може и да ви избия от тялото останалите осем. Ще издърпаш ли шпагата си за ушлетата й? Побързай, че може, преди да си я измъкнал, моята да свирне край твоите уши!
ТИБАЛТ
На твоите услуги!
Измъква шпага.
РОМЕО
Меркуцио, скрий шпагата си!
МЕРКУЦИО
Хайде!
Започвайте! „Пасадото“-то е ваше!
РОМЕО
Бенволио, измъквай шпага! Бързо!
Да ги заставим да се разделят!
Меркуцио, Тибалт, позор и срам!
Спомнете си забраната на княза!
Тибалт, недей! Меркуцио!
Тибалт пробожда Меркуцио изпод ръката на Ромео.
ЕДИН ОТ КАПУЛЕТИТЕ
Тибалт, изчезвай!
Тибалт избягва заедно с другите Капулети.
МЕРКУЦИО
Дявол да ги вземе
и двете ви семейства! Аз съм свършен!
А оня се измъкна тъй, без нищо?
РОМЕО
Ранен ли си, Меркуцио?
МЕРКУЦИО
Тук малко.
Одраскване. Одраска ме котакът.
Но ще ми стигне. Пажът ми къде е?
Магаре, тичай бързо за хирург!
Пажът излиза.
РОМЕО
Не се страхувай! Раната няма да е тежка.
МЕРКУЦИО
Разбира се. Не е дълбока като кладенец, нито широка като черковна врата. Но и такава ми стига. Ще ми свърши работа. Потърсете ме утре и ще намерите бъбривия Меркуцио мълчалив като гроб. Вече съм подреден за оня свят, честна дума! По дяволите двете ви семейства! Да пукне макар това куче, тоя плъх, тоя котарак, който ме одраска така! Самохвалко, негодник, мръсник, който се бие като по книга! А ти за какъв дявол се завря между двама ни? Той ме мушна изпод ръката ти!
РОМЕО
Аз исках да ви разтърва!
МЕРКУЦИО
Бенволио, води ме в някой дом!
Крепи ме, че ще падна! Ах, мръсника!
По дяволите двете ви семейства!
Те ме превърнаха в добра храна
за червеите! Двете ви семейства!…
Излиза заедно с Бенволио.
РОМЕО
Заради мен получи смъртна рана
приятелят ми, сродникът на княза,
а аз мълчах със име, опетнено
от оскърблението на Тибалт;
Тибалт, с когото сме от час роднини!
О, сладка Жулиета, ти размекна
любимия си, твоят чар отвърна
закалката на мъжкия ми дух!
Влиза отново Бенволио.
БЕНВОЛИО
Ромео, о, Ромео, страшна вест!
Меркуцио е мъртъв! Възкачи се
по облачните стъпала духът му,
тъй преждевременно презрял земята!
РОМЕО
Туй черно утро черни дни чертай.
Начало то е на печален край.
Влиза отново Тибалт.
БЕНВОЛИО
Тибалт се връща!
РОМЕО
С тържествуващ вид,
а там Меркуцио лежи убит!
Върви си в небесата, кротък нрав!
Водач бъди ми, огнедишащ гняв!…
Тибалт, вземи си думата „подлец“,
с която ме нарече преди малко!
Душата на Меркуцио витае
все още над главите ни; тя чака,
за да пътува заедно със твойта!
Ти или аз! Един от нас ще трябва
да тръгне с него!
ТИБАЛТ
Ти си му приятел —
ти ще вървиш!
РОМЕО
Това ще каже кой!
Сражават се. Тибалт пада.
БЕНВОЛИО
Ромео, идат хора! Той е мъртъв!
Не стой като вкопан! Ако те хванат,
присъдата на княза ще е смърт!
Не стой така, ти казвам! Бягай, бягай!
РОМЕО
О, аз съм шут в ръцете на Съдбата! БЕНВОЛИО
Все още тук? Ще бягаш или не?
