Дарки, ако си на зор, ще ти дам моята парола, да им влизаш в тона на ония.
Гледам, че и Муза се опитва да дава акъл, но има една поговорка –
акъл без пари не се дава!
Лично аз, имам горчив опит с даването на акъл. Като го дадеш, не минава много време, и реципиентът започва да те учи на акъл за това, на което ти си го отворил...
Тук не е въпросът за благодарността. Тук става дума за взаимозависимостта – нещо, до което еврейската нация е стигнала много по-рано от нас.
Гледам ги, реват спрямо евреите. Аз, до сега, не съм видяла нито един евреин, който да е безмозъчен. Дори имам един близък приятел, който си мисли, че е евреин. ( Така се случи, че еврейските му родители го осиновиха, защото мислеха, че нямат да имат дете, но след процедурата наистина се роди негов брат и тайната остана неразкрита). Въпреки всичко, момчето е получило добро възпитание, малко повечко се хвали с еврейщината ( предполагам това идва от родния му ген), но човекът има страхотно образование, възможности за реализация навсякъде ( а не защото е евреин), благодарение на незаменими лични качества.
Ако някога българите узреем до тяхното състояние, можем да сме горди, че сме от тази нация.
Но животът е много разнообразен. Пълен е с предизвикателства. И когато наистина не си готов за творческо преосмисляне на постановките, които битът ти е наложил, ще е необходимо да се простиш зорлен с много предрадсъдъци и неща, за които си смятал, че са непроменими.
Много се нафилософствах. За сега стига.
