Спекуланти искат драхмата, за да грабят на безценица
Богаташи скриха парите на Гърция
България да не припарва до еврозоната, не е за бедни, съветва Томас Лафчис
Когато къщата на съседа гори, не може да си спокоен. Какво става в Гърция? Пита се цяла Европа, а и най-вече ние, българите. При комшиите нещата не са добре. Има ли изход? "Стандарт" потърси отговори на тези въпроси от Томас Лафчис, бивш президент на "Левски", сега успешен бизнесмен.
- Г-н Лафчис, докъде може да стигнат бунтовете в Гърция - заговори се, че страната е едва ли не пред гражданска война?
- Смятам, че подобно твърдение е пресилено. Бунтовете изразяват недоволството от извиването на ръце, което упражняват ЕС, Меркел и Саркози, или както ги наричат - Меркози, за да се подпише този план. Гърците смятат, че ги изнудват. Тук става въпрос за обикновените хора, които нямат нищо общо с главните виновници за кризата.
- А кои са тези виновници?
- Големите и богати фамилии, корпорациите, партиите, които бяха на власт в последните 10 г. Едните теглеха кредитите, а другите ги присвояваха заедно със средствата от еврофондовете. Твърди се, че огромна част от тези пари са изнесени в Англия и Швейцария, двата финансови центъра, където по традиция оперират гърците. Тези хора именно най-много настояват страната да излезе от еврозоната и да се въведе слабата драхма. Тогава ще върнат тези капитали и ще изкупят всичко на безценица.
Обикновеният човек е недоволен - няма наказани и осъдени. В същото време последствията се поемат от средната класа. И по такъв ужасяващ начин. Всеки собственик на нещо, дори и на апартамент, се удря с нова такса чрез сметките за ток. Ако не плащаш, ти го спират. Хубавото е, че Гърция има гражданско общество и фирмата, която трябваше да откачи електромерите, отказа да го направи. Тя знаеше много добре, че и нейните служители са в същото положение. Не успяха да притиснат хората. Тук искам да вметна думите на една от лидерките на комунистическата партия. Тя обяви, че мерките, които се предприемат, са нищо. Колко пари ще се съберат от тях? Е45 млрд., които са много далеч от това, което се дължи.
- Ще помогнат ли тези 130 млрд, които предизвикаха толкова полемики?
- Те ще се върнат веднага в кредиторите. Няма да отидат в икономиката, която има нужда от оживяване. В Гърция доста се говори за друг дълг, който е доста голям. Този, който е натрупан от Германия по време на Втората световна война. Немците са започнали да теглят пари от гръцката банка, след като са окупирали страната. Сумата е доста сериозна с лихвите. Имало е плащания след края на войната, но са спрени. Повече от 60 г. гърците питат какво става? Отговор обаче няма. Сега се твърди, че германците искат този дълг да бъде заличен като едно от условията за тези 130 млрд. Ако това е вярно, е много грозно.
- В последния момент се появиха и още изисквания като това, че ПАСОК и Нова демокрация трябва да се обвържат с договор, че ще спазват мерките...
- Те трябва да ги спазват, независимо кой е на власт, защото това са договори. Трябва да има приемственост. Въпросът е друг. Като цяло този план е извиване на ръце. Искат Гърция да се лиши от пера, които носят печалба - телекомуникациите, електроснабдяването, големите пристанища, магистралите, летищата. Всичко, което работи и в момента. И интерес към тях проявяват най-вече немски фирми. Хората обаче трябва да разберат най-важното - влизането в ЕС не е свързано само с облаги. Ще се върна на същата тази лидерка, която цитирах по-горе. Присъствах на разговор между нея и Бойко Василев по случай 20 г. от присъединяването на Гърция към съюза. Той й зададе въпрос: "Вие бяхте против ЕС, какво мислите сега?". Отговорът бе: "Същото. Не ние имаме нужда от големите, а те от нашите пазари". Равносметката показва същото. В момента вносът на Гърция се е увеличил многократно за сметка на износа. Това обаче е свързано с последствия, които бедният Юг, в който попада и България, трябва да се понасят.
- Гръцките заплати станаха пословични...
- Има доста негативни неща, които се случиха в държавата като огромния обществен сектор. Той заема 30% от работната сила или 1,2 млн. души. И то - благодарение на партиите. На всички избори те обещаваха на симпатизантите и членовете си, че ще им намерят работа в тази сфера. Щатът се раздуваше постоянно. Независимо дали става въпрос за държавна фирма, авиокомпания или телевизия. Проблемът със заплатите обаче е доста преувеличен. Направете едно сравнение с Германия и Франция - ще видите, че те не са толкова големи. Доста се говори за 14-те заплати, но те са свързани с двата големи религиозни празника - Рождество и Великден. Тогава хората имат нужда от средства, за да могат да ги посрещнат спокойно. Освен това гърците не са мързеливи. Напротив, работят здраво, и то на две места. Тук има нещо съществено, което се пропуска. До 1989 г. българите си живееха спокойно, имаха жилища, и то собствени, коли - я "Лада", я "Москвич". Разликата не бе голяма. В същото време в Гърция имаше криза и огромно разделение на бедни и богати. То започна да изчезва с влизането в ЕС. Тогава се даде достъп до лесни кредити. Гърците започнаха да купуват жилища, което дотогава бе немислимо, да имат не само една кола, а две. В един момент обаче кредитите станаха доста скъпи. Щатът започна да се свива. Много хора от държавната сфера останаха като резерв с по 1000 евро на месец, и то само за 6 месеца. Икономиката трудно ще успее да заработи на всички места. Туризмът си остава един от най-големите канали, по които могат да потекат средства. Хубавото е, че и инфраструктурата е изградена, работи. Трябва обаче да се преживее труден преход между първия транш и допълнителните средства, които ще отпусне ЕС за освежаване на икономиката.
- Появиха се страхове, че кризата от Гърция може да достигне и у нас. Все пак тук има доста гръцки банки, фирми...
- Това са крайни явления, които едва ли ще се случат. Банките няма да затворят и да изнесат средствата в Гърция. Банките тук повече са раздразнени от институциите и от корупцията, отколкото от сътресенията в страната им. Същото важи и за големите фирми. Те едва ли могат да бъдат застрашени от кризата в Гърция. Това са големи фирми, които добре са си направили сметката.
- А защитена ли е България от грешките, които допусна Гърция?
- Няма как да се случи това, което стана там. Все пак външният дълг на България бе $12 млрд. и се поддържа в порядките на 15-16 млрд. Най-вече благодарение на програмата на МВФ. Вижте какво се случва и в Румъния. От нула дълг за 20 г. вече нарасна на 80 млрд. Иначе ние се плашим от гърците, а те - от нас. Проблемът в България обаче е съвсем друг - сивата икономика, които акумулира огромни средства. Не може да се позволява на хора без приходи и един работен ден да живеят охолно. Да карат коли за 250 000-300 000 лв. и да се ширят в палати. В нормалния свят си го позволяват тези, които са натрупали пари чрез работа, бизнес или са се прочули по света с постижения в спорт, изкуство. На такива хора няма кой да им завиди, освен най-назадничавите. Нормалният човек не може да приеме това и се дразни от демонстративното държане на тези индивиди. Младите си викат: "Как да стана богат, да работя ли? Не!", след като гледа как харчат тези пари, начина по, който се придобиват. В Гърция имаше и друг проблем, който се явява "балкански синдром" - заиграването със статистиките в ЕС. Всеки се опитва да излъже с цифричките. Така се роди поколението "450 евро". Млади, които се назначаваха на определена почасова работа срещу Е450, за да се стигне удобна безработица. Живееха при родителите си, не плащаха за нищо освен за кафе и нощен живот. И казваха: "Как да живея с тези 450 евро! Семейство ли да направя, дом ли?!". Сега ги удари безработицата. Има и друг проблем.
- Какъв?
- Влизането в еврозоната, за Гърция беше ужасен шок. За нас, в България, в момента няма проблеми заради съотношението, което се поддържа между лева и еврото. Трябва да продължим да имаме силен лев. Явно мерките, които са предприели в МВФ спрямо нас, са сполучливи. Защото на други места не действат и е страшно. Политиката на МВФ е ясна - да се харчи, колкото се може по-малко. Удариха хората, а за една социална държава е немислимо да свие всичките си харчове, да има само такива за охрана и отбрана. Така че като цяло е добре в следващите 10 г. България да не влиза в еврозоната и да се закрепи като държава. Не й трябва да преживява това, което стана в Гърция, когато се въведе еврото. Ще дам пример с дребни неща - водата бе 15 цента, а стана 50 само за един ден. Вестникът пък скочи директно на 1 евро. Всичко поскъпна 3-4 пъти. За да можем да се справим с подобно нещо, трябва да се промени ситуацията, която е в момента - бедни, много бедни и 5% богати, които могат да си позволят, каквото искат по света. Държава се поддържа от средната класа. Какво стана с един основен двигател на средства в България като строителството? В него бяха заети 600 000 души, а в момента са 200 000. Къде са тези 400 000? Да кажем, че са вземали по 1000 лв. на месец? Тези 5 млрд. лева са отивали в магазини, за лекарства и т.н. А в същото време не се прави нищо, за да се възстанови строителството. Оставено е така, а може да се направи много, и то с елементарни средства.
- Кога за последно бяхте в Гърция?
- За празниците - по Коледа, сега ми предстои пътуване през март и после през лятото.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-15&article=399648
