Автор Тема: Лошите и преструктурирани кредити с 10-месечен рекорд през април  (Прочетена 27200 пъти)

antoninus_pius

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 685
  • Карма: +6/-4
  • Респект: +25
    • Профил
Додо, какво стана с графиките ?? Ако от имоти нет не искат, пусни тия на имот.бг

+1

Dodo2,
предлагам в такъв случай да сложиш цени на имоти.бг и цени от търгове (реално сключени сделки) - ако от някъде може да се осредни инфо за вторите.

Scyther

  • Гост
Лошите и преструктурирани кредити с нови 371 млн. лв. увеличение през май http://www.investor.bg/news/article/101609/332.html

Лошите и преструктурирани кредити се увеличават с нови 371 млн. лв. през май 2010 г., което представлява ръст от 7% на месечна база и от 218% на годишна база до 5,67 млрд. лв., показват данни на БНБ.

Общо кредитите през май 2010 г. се увеличават с 67 млн. лв., като овърдрафтите нарастват с 53 млн. лв., редовните кредити намаляват с 356 млн. лв., а лошите и преструктурирани се увеличават с 371 млн. лв.

Делът на лошите и преструктурирани кредити достига рекордните 14,62% от всички кредити (без овърдрафтите). Лошите и преструктурирани фирмени са с 14,78% дял, при потребителските процентът е 15,16 на сто, а при жилищните 13,21%. "Други кредити за населението" са с 19,36% дял на лошите и преструктурирани кредити.

Фирмените кредити общо се увеличават с 0,23% през май до 30,8 млрд. лв. към края на месеца.

При фирмените овърдрафти ръстът е с 0,5% до 9,08 млрд. лв., а при фирмените кредити - с 0,12%. БНБ прави разлика между овърдрафти и кредити, като при овърдрафтите не се отчитат и публикуват лоши и преструктурирани кредити. Редовните фирмени кредити намаляват с 1,25%, а лошите и преструктурирани фирмени кредити се увеличават с 8,85% през май 2010 г.

Кредитите за домакинствата през май 2010 г. намаляват с 0,02% до 19,04 млрд. лв. Овърдрафтите за населението се увеличават с 0,38% до 1,97 млрд. лв.

Потребителските кредити намаляват с 0,29% през май до 7,65 млрд. лв., като редовните потребителски намаляват с 1,11%, а лошите и преструктурирани потребителски кредити се увеличават с 4,55%.

Жилищните кредити като цяло нарастват с 0,18% през май и достигат 8,52 млрд. лв. Редовните намаляват с 0,51%, а лошите и преструктурирани се увеличават с 4,97%.

Scyther

  • Гост
Скок на лошите заеми отчитат от БНБ http://news.ibox.bg/news/id_1320472625

Лихвите по потребителските и жилищните кредити намаляват, както и тези по депозитите. Просрочените и лошите заеми на банките през последните 12 месеца са се увеличили обаче тревожно.

Това показва официалната лихвена и кредитна статистика на БНБ, цитирана от БиТиВи.

През май средният лихвен процент по депозити в лева на населението е 6,22%, като за 12 месеца той се е понижил с малко над 2 процентни пункта.

Средната лихва по жилищните кредити също продължава да пада - 8,55%.

При потребителските кредити в лева лихвите средно се понижават до 12,75%. Лошите кредити обаче се увеличават значително.

От май миналата година до май тази година делът на лошите и просрочените за повече от 90 дни потребителските кредити се увеличава от 6,4 на 15,6%.
Домакинствата са просрочили за повече от три месеца или са спрели напълно да обслужват заеми за над 1,2 млрд. лева.

Делът на лошите и просрочените за повече от 90 дни ипотечни заеми за една година се увеличава от 3,5% на 13,20%. Расте също и делът на просрочените фирмени заеми. От 4,64% делът им се увеличава до 14,77%.

Scyther

  • Гост
Левон Хампарцумян: Ръстът на необслужвани заеми ще продължава
19 Юли 2010 13:42
http://www.infostock.bg/infostock/control/news/details/26855

Ако се стигне до данък криза за финансовите институции, това би било индиректно повишаване на налозите за населението. Не бива да се забравя, че банките не съществуват отделно от българската икономика и ако по някакъв начин техните разходи се увеличават, ще рефлектира и върху разходите на клиентите. Това каза в интервю за в. Класа Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Големият проблем на България е, че в икономическо отношение сме нископроизводителни, конкурентоспособността ни е ниска. Усилията ни да живеем по-добре и да произвеждаме по-ефективно, да харчим повече биха довели до успешна реализация и постепенно намаляване на лихвите. Като погледнем лихвените нива за последните 10 години, виждаме, че през 2000 г. ипотечни заеми почти нямаше или бяха със ставки от 20% годишно. При такава цена няма голямо търсене, няма и голямо предлагане. Тогава дори се чуваха слухове, че ресурсите на българската банкова система са депозирани в чужди банки и работят за чужди икономики. С развитието на бизнеса у нас бумът, който бе тясно концентриран в недвижимите имоти, строителството и финансовите услуги, доведе до оживление, бърз икономически ръст. Така се появиха много банкови предложения, търсенето нарасна и лихвите вървяха надолу. След кризисните събития 2008-2009 г. тенденцията се обърна. Оттук нататък, колкото по-бързо успеем да се отлепим от дъното и да растем устойчиво, толкова по-лесен ще става достъпът до заемни средства, ще се увеличават и предложенията на банките. Това допълва Хампарцумян.

Капиталът у нас е малко и е погрешно да се смята, че е достатъчен, за да ни осигури устойчив растеж от 5% за дълго време. За икономически ръст над 2-3% трябва да разчитаме и на чужди инвестиции. Грешка е да се разделят чужди и местни инвестиции, по-правилно е да се подобрява като цяло бизнес средата. А проблемите ние си ги знаем – администрация, бюрокрация... Те обаче не се решават само с писането на закон, а и с неговото прилагане. Трябва да направим публичната администрация ефективна. Защото в крайна сметка българските закони не са чак толкова лоши, хармонизирани са с европейските, но тяхното прилагане като че ли още ни куца. Тепърва ни чака много работа да направим икономиката си конкурентоспособна, обяснява банкерът.

Ръстът на необслужвани заеми ще продължава, докато пречупим кризисната тенденция и икономиката започне да расте. Това ще може да се види не само като отчитаме ръстовете от месец за месец, а когато подобрението се запази поне за две тримесечия. Усещането за затруднение в икономиката за съжаление все още не е отминало. Още повече че в най-силно ударените сектори, като строителство и недвижими имоти, няма трайно раздвижване и те няма да се възстановят до предкризисните нива в скоро време, уверява той.

Не мисля, че ще има конкретна дата, на която всички банки като по команда ще започнат да продават имоти, защото това би сринало пазара. Устойчива тенденция е цените на недвижимостите да намаляват. Но продажбата на даден актив в никакъв случай няма да е пълна загуба за банката, защото те не са финансирали 100% проекта. Просто предприемачът ще трябва да преглътне по-малка печалба или просто ще си върне вложения капитал. Но това е напълно нормален кризисен процес - в момента изчистваме черната дъска и започваме да пишем наново, коментира Хампарцумян.

Scyther

  • Гост

Scyther

  • Гост

Дядо Мечо

  • Ентусиаст
  • *
  • Публикации: 47
  • Карма: +4/-0
  • Респект: +5
    • Профил
Хм! 16.45%! И това официално. И то само тия по които не е плащано над 90 дни.
Бе като гледам лошите кредити растат с по около 1% на месец. Ми то така до напролет ще
са около 25%.
И тогава ли ще ни е стабилна банковата система?
 *drink1*

Scyther

  • Гост
Хм! 16.45%! И това официално. И то само тия по които не е плащано над 90 дни.
Бе като гледам лошите кредити растат с по около 1% на месец. Ми то така до напролет ще
са около 25%.
И тогава ли ще ни е стабилна банковата система?
 *drink1*


По-миналата година ни уверяваха, че не са проблем 5-6% лоши кредити. Страшно ставало при над 10%.
Тази година Хампарцумян ни уверява: Размерът на лошите кредити все още не е тревожен

Та в отговор на твоя въпрос - Да! Банките винаги ще са стабилни, точно като имотите през 2008-ма - винаги нагоре... ;)

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Покрай идеята за задължителен превод на заплатата в сметка
Сблъсък за размера на банковите такси
Оправданието за високите тарифи е в нарасналите лоши кредити


Scyther

  • Гост
Картинка:



ОК = редовни кредити: разлика в абсолютна стойност (хил.лв.) между текущия и предния месец
BAD = лоши кредити: разлика в абсолютна стойност (хил.лв.) между текущия и предния месец

P.S.
"Хубаво" = ОК да е положителен или BAD да е отрицателен (т.е. респ. редовните да се увеличават, лошите да намаляват)
"Лошо" = ОК да е отрицателен или BAD да е положителен (т.е. респ. редовните да намаляват, лошите да се увеличават)

Напоследък е: "МНОГО ЛОШО" - редовните намаляват, лошите се увеличават, при това и двете с нарастване - т.е. всеки месец с повече от предния

 *drink5*

Ъпдейт скоро ще има ли?

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Картинка 28.09.2010 (до август/2010):



ОК = редовни кредити: разлика в абсолютна стойност (хил.лв.) между текущия и предния месец
BAD = лоши кредити: разлика в абсолютна стойност (хил.лв.) между текущия и предния месец

P.S.
"Хубаво" = ОК да е положителен или BAD да е отрицателен (т.е. респ. редовните да се увеличават, лошите да намаляват)
"Лошо" = ОК да е отрицателен или BAD да е положителен (т.е. респ. редовните да намаляват, лошите да се увеличават)

Напоследък все е лошо

 *drink5*

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Нещо има объркано в картинката 1477 :)

antoninus_pius

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 685
  • Карма: +6/-4
  • Респект: +25
    • Профил
Проблем ли са проблемните кредити http://banks.dir.bg/2010/10/02/news7191434.html

Един на всеки шест лева, отпуснати като кредит, е проблемен за събиране: в понеделник БНБ публикува статистика, според която делът на проблемните кредити у нас е нараснал до 16.45% през август 2010 г. Проблем ли е това? DarikFinance.bg проведе мащабно разследване в търсене на отговора. На вниманието на читателите е втората част на последния материал от серията на Димитър Събев, редактор в DarikFinance.bg. Изготвяната от БНБ статистика ясно показва, че проблемните кредити в страната са се увеличили чувствително - и като дял, и като стойност. Анализът на данните и потърсените коментари от специалисти потвърдиха, че причините за това са не толкова от финансово, колкото от общо икономическо естество. В кризата безработицата расте, заплатите са под натиск, перспективите за странични доходи намаляват. Хората и фирмите се затрудняват да плащат кредитите, които са теглили на гребена на икономическата активност и оптимизма. Потърсихме различни гледни точки върху проблемните кредити, като читателите имаха възможност да се запознаят със становищата на водещи банкери, на небанков кредитор, на фирма специализирана в управление на просрочени вземания, на персонални финансови съветници. Попитахме ги: проблем ли са проблемните кредити за България? Трябва да отбележим, че отговорите, с малки нюанси, бяха отрицателни. Може би най-критичният поглед получихме от икономиста Георги Ангелов. Също и според него необслужваните заеми в момента не са сериозна заплаха за българската икономика. Доказателство за това са печалбите на банковия сектор. За да станат проблемните кредити опасност за сигурността на финансовата система, те трябва първо да «изядат“ банковата печалба и след това да посегнат на капитала, посочи той. И наистина, според най-новите статистики, печалбата на банките в България през август продължава да се увеличава. Георги Ангелов все пак отбеляза, че ако кризата се проточи още две години, като у нас се развие процес от типа на Голямата депресия, то тогава проблемните кредити ще станат действителен проблем. Но ако рецесията бъде преодоляна и през следващата година икономиката отчете растеж, то темата за проблемните кредити ще загуби актуалност. Въпреки всичко казано дотук, продължавам да считам, че имаме основания за безпокойство по линия на проблемните кредити. Тук не визирам - нека бъде ясно - банкови фалити или необходимост от спешна държавна помощ за някоя закъсала банка, каквито събития видяхме предостатъчно през 2008 г. в САЩ и Европа. Това е първото, което идва наум при фразата «проблемни кредити”, но то далеч не изчерпва техните негативни, дори опасни последици. Така както причините за ескалирането на проблемните кредити в България са икономически, така също и последиците са по-скоро икономически, а не финансови. Най-чувствителният ефект ще е спадът на общата икономическа активност. Делът на проблемните потребителски кредити през август е 16.4%, а при фирмите даже 17.2%. Това означава, че една шеста и даже повече от всички кредити представляват проблем за обслужване. Една шеста от фирмите и домакинствата още дълго занапред няма да си позволяват да консумират и да инвестират, защото ще пренасочват доходите си за стари задължения. Съответно, прирастът на БВП ще е по-нисък от очакваното. Едновременно с това кредитната политика на банките в България става все по-строга, като лихвите по кредити се задържат демотивиращо високи. В случая с потребителските кредити това е лошо за търговците, но както ще видим можем да не разглеждаме този факт само в негативна светлина. Но при бизнеса отказът от кредитиране за капиталови инвестиции е подчертано вреден, като тук специфичното е, че грешките на големите наказват малките. В стремежа си да не допускат повече лоши кредити, банките лишават най-вече малките и средните предприемачи от финансов ресурс, както и новите рискови начинания, сред които може би се крие новият Google или Facebook. Знаем, че икономически подем, който е основан само на резултатите на едрия бизнес, няма солиден фундамент. Ръстът на проблемните кредити, да се надяваме, ще има и един позитивен ефект и той е морализиращ. Финансовата инфраструктура на България дълго време бе прицел на подигравки, че е изостанала и примитивна, тъй като не позволява живот и потребление на кредит. Тук очевидно станахме жертва на времето, тъй като отварянето на финансовия ни сектор съвпадна с периода на най-засилена кредитна активност и най-евтини пари в света (според някои икономисти това е пряко следствие от лихвената политика на Федералния резерв на САЩ в ерата на Грийнспан). Модерните българи нямат вината, че повярваха: щом цял свят прави така, редно е и ние да живеем на кредит. Автомобили, жилища, ваканции, осъщетвяване на мечтите. Търговците не се забавиха и темпът на инфлация през 2007 г. отново достигна двуцифрени значения. В тези условия този, който не теглеше кредит, губеше, защото инфлацията е най-добрият приятел на длъжника. Защото същевременно заплатите в България оставаха най-ниските, а влизането ни в Европейския съюз отвори място за повече нерадостни съпоставки между начина на живот на българина и западноевропееца. В крайна сметка, както е казал Гьоте, животът е твърде кратък, за да пием евтино вино. А после дойде кризата. А с нея събирачът на сметки, както големият икономист Джон Галбрайт мрачно се шегуваше през 1954 г. Днес има десетки хиляди български домакинства, за тях чисто и просто не се води статистика, които продължават да обслужват кредитите си в срок, но с цената на тотално обедняване и ограничаване на житейските възможности. Бих нарекъл също и тези кредити проблемни в икономически смисъл. Особен случай са жилищните кредити. Българинът има специална връзка с дома си, както е известно от народопсихологията. Не случайно делът на проблемните ипотеки е с над 2 процентни пункта по-нисък от общия за страната. Но когато стойността на жилището спада примерно с 30%, а реалната лихва на ипотеката се покачва, е много трудно да се издържи психически. Възможно е нова серия провалени ипотеки скоро да залее свития имотен пазар. Същевременно банките у нас развиват политика, която е невъзможно да се нарече устойчива. За да им противодействат, политиците приеха нов Закон за потребителския кредит, който тръгна с фалстарт и впоследствие трябваше да бъде променян, въпреки това методиките за определяне на лихвите остават смътни. Кредитните институции побързаха да потърсят странични - от потребителска гледна точка непочтени - приходни източници, например завишиха таксите за преводи, обслужване, теглене от банкомати. Тоест, от потребителска гледна точка имаме сериозен проблем, който до голяма степен се дължи именно на стремежа на банките да компенсират загубите и заделите по проблемните кредити. За щастие, надзорниците в БНБ следят отблизо развитието на тези процеси. И дори да не ни разкриват цялата истина, ръстът на проблемните кредити определя също и тяхната политика. Защо иначе минималните задължителни резерви на търговските банки вече почти 2 години остават 10% от депозитната база при 2% за еврозоната? Тоест проблемните кредити отново причиняват проблем, като спират освобождаването на значителен паричен ресурс, който можеше да подкрепи стагнираната икономика. Ако действително икономиката ни догодина реализира 3.6% растеж, както очаква правителството, ще видим графата проблемни кредити да се свива. Но ще е глупаво, ако се обзаложим на твърде голяма сума, че точно това ще се случи. Бих посъветвал внимателно да следим развоя на събитията в тази чувствителна тема. Дежурната невъзмутимост на банкерите може да ни изиграе лоша шега.

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Лошите потребителски кредити намаляват през септември след 32 месечни ръста
http://www.investor.bg/news/article/107407/332.html

Цитат
Лошите потребителски кредити намаляват през септември 2010 г. до 1,236 млрд. лв. към края на месеца, спрямо 1,253 млрд. лв. в края на август, показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.

Това е първото намаление на размера им след 32 поредни повишения от декември 2007 г. насам, като изключим намалението от март 2009 г., дължащо се на промяна в методологията. Тогава бе прието увеличение на срока неплащане, при който даден кредит се класифицира като проблемен.

Общият размер на лошите кредити е намалял със 17,1 млн. лв. в рамките на месец, което означава, че част от обявените като лоши и преструктурирани кредити са категоризирани като редовно обслужвани.

Намалява и делът на лошите и преструктурирани потребителски кредити до 16,26% към 30 септември 2010 г., спрямо 16,38% към 31 август 2010 г.

Като цяло лошите и преструктурирани кредити през септември се увеличават със 165 млн. лв. до 6,56 млрд. лв. поради влошаване при фирмените и жилищните кредити. Увеличението със 165 млн. лв., все пак е най-малкото от март тази година насам, тоест за последните шест месеца.

При фирмените кредити делът на лошите крадити се увеличава до 17,36% през септември, спрямо 17,22% през август, а при жилищните достига 14,58% към 30 септември, спрямо 14,25% към 31 август 2010 г.

През септември банките са изкупили обратно нетно 574 млн. лв. и общият им кредитен портфейл достига рекордните 50,36 млрд. лв. Увеличението през месеца е със 749 млн. лв., което показва, че освен обратно изкупуване на кредити има и новоотпуснати кредити за 175 млн. лв.

Това е най-големият размер на новоотпуснатите кредити от началото на 2010 г., като се има предвид, че през пет от изтеклите месеци на 2010 г. имаше нетно намаление на кредитирането, тоест превес на погашенията над тегленията на кредити.

Ръстът на кредитния портфейл през септември се дължи изцяло на увеличението с 802 млн. лв. до 31,35 млрд. лв. при фирмените кредити и овърдрафти.

Овърдрафтите за населението намаляват с 14 млн. лв. през септември до 1,89 млрд. лв. към края на месеца.

Потребителските кредити намаляват с 53 млн. лв. до 7,6 млрд. лв., а жилищните отчитат ръст с 10 млн. лв. до 8,6 млрд. лв. за месец.

Другите кредити за населението (извън овърдрафти, потребителски и жилищни) отчитат месечен ръст с 3,7 млн. лв. до 914 млн. лв.

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Е това е една хубава новина, освен ако не е счетоводна врътка на банките. А и трябва да видим следващия месец да не е е двоен ръстът случайно :)