Малък принце, отвори ми – аз съм.
Най-накрая ти открих планетата!
Пътьом се опитах да лунясам –
не намерих паркинг за каретата.
На Луната вече не е същото...
Много я възпяваха поетите
и я пренаселиха със къщи –
всичките парцели са заети.
Не остана място за принцеси,
дето са проспали младините си.
Само им предлагат на концесия
някакви броени дни...
Аз обаче си направих сметката.
Колко му е да сменя планетата –
няколко изтъркани подметки,
а Луната просто ще ми свети
да намеря пътя към градината,
за която толкова съм слушала...
Даже и след хиляди години,
даже сред пресипналата суша
щях да я открия – РОЗАТА!
Малък принце, отвори ми – аз съм,
и прости, ако изглеждам грозна.
Дълъг беше пътят. И... пораснах.
Елица Виденова
