Автор Тема: Една сутрин от живота /ни/  (Прочетена 115876 пъти)

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Една сутрин от живота /ни/
« Отговор #360 -: 03 Ноември, 2014, 13:44:02 »
+1
"Внимание: тази тема не е активна от 120 дни.
Може да продължиш с отговора си или да създадеш нова тема."

Поздравче за всички с най-новото ми клипче, и... отново на сцената!  *flower1* *flower1* *flower1* *heart* *heart* *heart*

https://www.youtube.com/watch?v=PdJu15yUTcQ

Muza

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4525
  • Карма: +217/-26
  • Респект: +1501
    • Профил
Re: Една сутрин от живота /ни/
« Отговор #361 -: 03 Ноември, 2014, 22:58:07 »
+2
"Внимание: тази тема не е активна от 120 дни.
Може да продължиш с отговора си или да създадеш нова тема."

Поздравче за всички с най-новото ми клипче, и... отново на сцената!  *flower1* *flower1* *flower1* *heart* *heart* *heart*



Очаквам те на сцената - Рада Добриянова


 *flower1*  *heart* *flower1*





 Писмо до Малкия Принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

написа caribiana на 29.11.09

http://caribiana.blogspot.com/2009/11/blog-post_1198.html

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Една сутрин от живота /ни/
« Отговор #362 -: 12 Ноември, 2014, 13:39:36 »
0
Малък принце, отвори ми – аз съм.
Най-накрая ти открих планетата!
Пътьом се опитах да лунясам –
не намерих паркинг за каретата.

На Луната вече не е същото...
Много я възпяваха поетите
и я пренаселиха със къщи –
всичките парцели са заети.

Не остана място за принцеси,
дето са проспали младините си.
Само им предлагат на концесия
някакви броени дни...

Аз обаче си направих сметката.
Колко му е да сменя планетата –
няколко изтъркани подметки,
а Луната просто ще ми свети

да намеря пътя към градината,
за която толкова съм слушала...
Даже и след хиляди години,
даже сред пресипналата суша

щях да я открия – РОЗАТА!
Малък принце, отвори ми – аз съм,
и прости, ако изглеждам грозна.
Дълъг беше пътят. И... пораснах.

Елица Виденова

 *heart*