Добре, ще трябва да задам въпрос на Скитър "Как си запазва ценностната система неопорочена с такива рендета около себе си?" Може би трябваше на лични, но като видях списъка на модераторите и ми хрумна внезапно!
Медитирайки на плажа с биричка. Цяла нова теория за шестте бири си измедитирах. Обяснява както фундаменталните поскъпвания и поевтинявания на имотите, така и далеч по-незначителния отговор на въпроса, защо бирата прави вълнички във водна повърхност, когато се връща в природата, за да се стигне до още по-незначителните проблеми с гравитацията и защо планетите се въртят като улави, и какво аджеба са х-бозона, фотона, кванта и все остальная сволоч...
На първата биричка, все още незапознат с теорията на шестте бирички, плацикайки се на един дюшек и съзерцавайки малката бучка зелен маджун, която току-що бях намерил под мишницата си, разсъждавах върху електрона, х-бозона, кванта и неутриното. По-скоро какво аджеба са те и за чий имат енергия, пък нямали маса. Кви ги говорят онези кукумицини учените? Ей го на - бучката маджун си има маса, има си и енергия...
На втората биричка, вече малко по-извисен, реших, че не ме вълнува чак толкова бозоня и все остальная сволоч, и щъкнах топчето маджун във водата. То цопна и в резултат се появиха вълнички. Загледах се във вълничките и изведнъж нещо ми проблесна. Вълнички! Имат енергия, пък не са материя да ги е... Ай сиктир! Запалих цигара и се замислих над топчето, вълничките и всичко останало. После се сетих, че атомите всъщност са 99,99% кухо-празно пространство, а масата и енергията им е съсредоточена в ядрото, което ужким било от протони и неутрони, ма те биле съставени от малки и все по-малки джуджавки, които никой не ги бил видял и измерил с шублер, ама без тях уравненията не се връзвали и взели че ги измислили и нарекли нещото си да речем неутрино. Нещо пак без маса, но за сметка на това имало енергия. Инак без тях не се връзвало разцепването на ядрото на атома. Електроните пък и те биле без маса и навъртали километри като бесни наоколо, да им се чуди човек, накъде са се разбързали. Нещеш ли, светлината и тя била кат тях. Без маса, но имала енергия. Нещо като виртуално топче маджун което хем го няма, хем прави вълнички като цопне у водата....
На третата биричка носейки и поклащайки се малко над водата осъзнах, че материята всъщност е изградена от вълни. Кванти, порции от енергия, струнни теории и такива на относителността се заблъскаха в бирената ми същност. Е=м.с
2 Демек, енергията става на материя и обратно. Конвертирайки 1% от двайсетина кила материя, според някои биле 65 кила, се наблюдава значителна енергия. Факт, демонстриран над Хирошима, а по-късно с ъпгрейдвано "КПД" от 16% и над Нагазаки. Е, не е ли изградена материята от енергия? От фотони и куп други виртуални топчета маджун без маса, но правещи вълнички? Ма как хем топчета, хем пък виртуални? Не ми беше ясно. На помощ дойде следващата биричка.
Отваряйки четвъртата биричка, тя изфъска а аз въздъхнах неразбирайки. Смукнах от догарящата цигара и си направих кръгче от пушека. Загледах се в него и хоп, отново ми присветна. Тороид, торс, торсионни полета. Ето го батко, бе! Хем вълна, хем си има корпус. Ей я на светлината защо била толкова непослушна и причинила толкова главоболия на физиците, че да си блъскат главите в стените толкова години и накрая щат не щат да я напишат в учебниците, че имала била "двойнствена природа". Ми да, защо не?
Петата биричка вече окончателно заформи теорията. Материята изглежда е изградена от вълнички. Всякакви щъкащи насам и натам вълнички. Различни по форма, амплитуда, честота, но еднакви по природа. Разби ми се една вълна в крака, от това се породиха куп по-малки вълнички, които отпътуваха нанякъде в концентрични кръгове. Вълнички енергия, вечно щъкащи нанякъде. Това е вселената. А какво сме ние? Духове, сорс код, словото от библията, трептящи вълнички - осъзнавах едно след друго, носейки се почти библейски над водата. Единственото, което ни пречи да преминаваме през стените е различната честота на трептене. А какво ли е живота и разума, ако не успешен опит на материята, която всъщност не е материя а трептящи вълнички да се самоосъзнае? Последното всъщност го осъзнах на шестата биричка.
Шестата биричка ми помогна да заживея в синхрон със себе си и останалите вълнички около мен. Тя всъщност нанесе и окончателното ми мозъчно увреждане, породило написването на този пост. Започнах с практическата проверка на теорията за шестте бирички и малката бучка зелен маджун. Положителни и отрицателни полувълни - доброто и злото, здравето и болестта, живота и смъртта, ръста на имотите и спада им, сривлювци и ъпъри, младостта и старостта... Хем всичко се променя, хем няма нищо ново под Слънцето. Като вълничка някак. И колкото повече време и повече се е надувала една вълничка, толкова повече време и повече спада. Инак няма да издържи теорията и отидОха зян биричките у кенефа.
Та питаш как си запазвам ценостната система тук. Нека да ти отговоря. Не я запазвам а окончателно я увредих, барабар с психиката и черния си дроб, благодарение на неколцина умствено увредени бираджии тук. За човек, запознат с бирената теория, нещата изгледжат нормални, логични и предвидими. За незапознатите, бираджията изглежда смахнат, куку, мечтател и ненормалник. А най-голямата изненада настъпва тогава, когато бираджията вземе та познае. За него пак всичко е логично и в синхрон с природата, но за незапознатите той е нацелил шестица. Отказват да повярват, че онзи е по-разбиращ и че ги е направил за смях. Започват да му противоречат, да го обиждат, с което стават още по-смешни, защото междувременно бираджията пак е познал. И пак старата песен - като вълна...
Та тука има едни яки бираджии, които са много напред с матряла. Язе съм едва на шестата биричка и вече знам от какво е изградена вселената, какво е материята и какво сме ние, а при такава компания от бирени шампиони, последното нещо, което ме вълнува е запазването на ценностната ми система. Имам много да наваксвам с бирата, че един ден да се срещнем с бираджиите на една маса, и да пием по една -
седмата бира на спокойствие, да помълчим и отпочинем, както Бог е повелил...
Ей, здраво се напих... Кат отрезнея, ще взема да го делна тва, че срам и позор.