Ха, с какво ме сблъска денят!?
..Истински невероятна история, но – факт. Да се чудиш или да се маеш. Да се смееш или да плачеш!?
....
Днес леля ми се обажда на баща ми, и му казва, че току-що се върнала от оня свят. Вече си била вкъщи.
Пила някакви лекарства за сърце, предозирала ги, и малко след това я намира нейната придружителка, паднала на земята, колабирала. Обажда се на „Бърза помощ”, медиците установили, че няма сърдечна дейност и дишане. Идват, изнасят я на носилка, вкарват я в моргата на „Пирогов”, обаждат се на братовчедка ми да отиде в моргата да носи документи.. Там й вземат биопсия, ( рязали са я), за да докажат причината на смъртта. Когато братовчедката ми пристига, установява, че леля ми е жива, просната чисто гола на една маса, готова за отпътуване....След паниката, я изчистили със системи, а леля ми благополучно се прибрала...Жива! От Итака...
Бога ми, направо невероятно...Направо не знам. Кой прав, кой крив? Какво нещо е живота? Какво нещо е Итака.
Но, ти не си обърнала внимание на новото:
И...
ме обърквате...
щедри сте една към друга...
Многозадачни...
И любовни...
Ще взема и ще ви повярвам
за гените и предпочитанията
според щедростта!
Жоро,
Докъде ли ще стигнеш?
Музе, забелязах го, това – новото. Ама би беше твърде неясно. Особено последното изречение – гени, предпочитания и щедрост. Три в едно. Като не разбирам, хич не го и тълкувам.
А Горо стигане няма!...Наистина няма! Ама е много симпати(гъз)ичен! Топли сърцето.