Жената се прибра. Каза, че ще пребоядисвам всичко. Как може тези идиоти от котлонения бизнес още да не са измислили бутона "Undo"?!
По салатите повечко ме бива. Ето една салатка, която няма опасност да загорите:
Количеството е за литър, литър и половина домашна ракия. Важно! Преди да започнете, заредете необходимото количество "матрял" във фризера!
1/2 кило извара. Да не е солена.
200-250 гр. майонеза. От хубавата, без Е-та, яйца на прах и подобни шитни. Най-добре става с домашна, ама жената не ми дава да я правя, защото последният път сменяхме пердета. Пасаторът е опасно нещо. Почти колкото котлона.
1-2 супени лъжици кисело мляко.
2-3 скилидки стар начукан чесън. С три е по-винтидж.
Половин връзка ситно нарязан копър
100-ина грама намачкано с вилица сиренце.
Всичко това се обърква добре с вилица и се опитва как е на сол. Ако има нужда се добавя още сирене или сол. Знам, че в този момент ви капят лигите и си мислите дали не му липсва малко киселко. Разбира се! Тук е моментът за вашето лично творчество. Нарязани кисели краставички или лимонов сок, царевица или печен червен пипер от буркан или пък маслини - развихрете въображението си, но само след като сте опитали онова, което сте направили до момента. То ще ви подскаже от какво точно имате нужда в този момент. В крайна сметка това, което се очаква да постигнете е нещо такова:
Ако нямате това зеленото отгоре - хич да не ви пука. Боднете няколко маслини и готово.
Гарнирате с 2-3 ракиени чаши и вилици, вадите матрял от фризера и наливате първата ракия...
Първата ракия, ех, първата ракия… Първата ракия е нещо специално, трудно обяснимо. За първата ракия могат да се напишат трактати!
Тя е като първата любов, като първото потапяне в морето. Първата ракия има свойството да разхлаби възела, стегнал градските ни душички и умове, които никога не си почиват. Те непрекъснато смятат колко си спечелил, колко си загубил, колко още трябва да спечелиш. Първата ракия сваля оковите, освобождава духа. Прогонва всички демони от теб, всички онези хора, които са се настанили удобно в главата ти и с които по цял ден спориш и се караш наум, на които по цял ден доказваш, че си прав и те, мамка му, никога не са съгласни с теб.
Първата ракия се разлива като зехтинец по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до пръстчетата на краката. И някак си неусетно, но напълно естествено, както допреди миг си се дърпал, поднасяш празното филджандже на бай Стоил и той го пълни отново.
А втората ракия, ех, втората ракия… Втората ракия е като откровение, за втората ракия могат да се напишат трактати!
Цитатът е от
"За петата ракия или колко е хубав животът"
Георги Бърдаров
http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.phpАй,