Някой да е изненадан от тази информация?:
Инфлацията - изборът на ЕЦБ
Борис Пилиховски*, в. ”Монд”/БТА - 21 август 2012, 14:38
Mарио Драги, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да използва "машината за печатана на пари", за да уреди проблема с непреодолимите дългове на някои европейски страни.
Това означава, че финансовият баланс ще продължи да бъде силно нарушен, достигайки безпрецедентни равнища за съвременните капиталистически икономики.
ЕЦБ ще отпуска още хиляди милиарди евро, за да подпомогне всички, които не могат да си плащат задълженията, или по-точно правителствата и другите институции - частни или държавни, които се управляват зле. Този начин на действие е стар като парите.
Печатат се пари, за да се плащат дълговете на една държава и на нейните банки, които са във фалит.
Много правителствата са прибягвали до него в миналото и резултатът винаги е бил един и също: постепенно парите губят стойността си, защото увеличението на паричната маса води до повишение на цените на активите (недвижими имоти, суровини, акции и други) и на стоките за потребление. Това е практично политическо решение в краткосрочна перспектива, което обаче вдига цените в средносрочен период и в крайна сметка подкопава покупателната способност на хората с фиксирани доходи.
В резултат това, което държавата плаща от една страна, с пари, дошли от никъде, си го връща от увеличението на цените. Тази "парична инфлация" се явява данък, наложен от ЕЦБ, действайки за сметка на държавите.
От всички възможни данъци паричната инфлация е най-неравнопоставящата. В действителност подоходният данък е прогресивен и засяга само по-заможните, а това е приемливо. А когато става дума за данък добавена стойност (ДДС), достатъчно е да потребяваш по-малко, за да плащаш по-малко! Така че ДДС облагодетелства спестяванията във вреда на потреблението. Паричната инфлация, създадена от ЕЦБ, обаче е по-убийствена, защото тя не само свива покупателната способност на работещите и пенсионерите, но и облагодетелства притежателите на имоти, предизвиквайки повишение на финансовите активи.
Тя удря по джоба хората, които са спестявали, за да подсигурят бъдещето си и топи стойността на направените от тях икономии. По този начин, защитавайки състоянията, централните банки рушат доверието във всеки един социален договор, защото те облагат хората, които са най-слаби и които са най-предпазливи.
Най-сетне инфлацията не се разбира и следователно е налог, който не се контролира. Днес не се знае дали цялата парична маса, създадена от пет години, няма да доведе до инфлация от 3 %, 5 %, 15 % или 1000 %, нито пък кога тази инфлация ще се прояви и как ще се изрази. При цените на недвижими имоти? Цените на енергия? Цените на хранителни продукти?
Със сигурност обаче се знае, че един ден тя ще дойде и правителствата ще се престорят, че са изненадани, за да не поемат отговорност за нея. Така че паричната инфлация е подъл налог, защото се взема по заобиколен начин, и е безотговорен, защото е неконтролируем. Вече виждаме как увеличаването на баланса на централните банки от 10 години води до последователно рязко повишение на цените, което далеч не се компенсира от приходите на европейското активно население.
Неотдавнашният пример с голямото поскъпване на зърнените култури и на петрола трябва да се възприема като предупреждение: всеки външен шок, като война в Близкия изток или засуха в САЩ, оказва въздействие върху цените. Ето защо, когато искаме от ЕЦБ да се намеси, за да поеме банковите и държавните свръхдългове, както в САЩ или във Великобритания, ние на практика караме вложителите, но и хората, които нямат натрупано състояние, да плащат разходите по кризата. Това са младежите хора и най-бедните.
Тази измама може да минава известно време в една структурирана и солидарна държава, но не би могла да бъде отправната точка за изграждането на федерална Европа. Европа може да оцелее, само ако младите хора съзрат в нея своя интерес и поради това трябва да се приеме естествената дефлация на състоянията и да се приеме, че някои държави могат да обявят фалит по държавните си облигации. С други думи да се приеме неизбежният фалит на някои банки. Ще последва ускоряване на финансовата криза, но и ще дойде и по-бързата и по-справедливата развръзка. Поколението от бейби бума ще бъдат големите губещи, но това ще бъде справедливо. Именно те породиха и натрупаха дълговете на системата в продължение на последните 30 години и благоденстват, без да работят, върху старите си лаври.
През 70-те години на миналия век същото това поколение разори родителите си, изтръгвайки със сила увеличения на заплатите и нови социални придобивки. Днес представителите на поколението на бейби бума, станали вече собственици, акционери от всякакъв вид, собственици на недвижими имоти и политически лидери, отказват да плащат дълговете си или пък да приемат, че техните финансови активи могат да поевтинят, защото те гарантират начина им на живот. Те вече не вдигат заплатите на младите хора (а те са по-малобройни), защото искат да запазят печалбите на компаниите си, които пък им осигуряват рентите. Когато техните интереси са заплашени от кризата, те използват държавата, а вече и ЕЦБ, за да се защитят.
