Ако има намеса във вътрешните ни работи, чрез инспириране и осъществяване на протести, без оглед откъде идат тези мераци - америка, русия, ливан или иран, турция, или кой да е друг, това би било истинска свинщина.
Мераци и действия в тази посока не могат да бъдат изключени.
Субективно смятам, че събитията от последните дни по-скоро не са в пряка връзка от чужда намеса.
Причините са вътрешни, знаем ги.
Констатирам, че цялостната атмосфера в тази страна е дълбоко угнетяваща.
Това напомпва едно растящо напрежение, което може да прерасне във взрив, като бъде подпалено и от привидно незначителен повод.
Нещата тръгнаха привидно много безобидно от един не голям протест в Благоевград. Варненци да кажат, какво е било към онзи момент нън Варна, но тук в София нямаше революционни настроения. Всеки ден обикалям улиците. Хората бяха сиви, смачкани, грозни, отчаяни, нямаха вид на революционери.
Буквално за 10 дни страната се разпори с хастара навън.
Ясни лидери няма.
Ясни искания няма.
Нереалистично е да очакваме стройно построени и подробни програми. Ако имаше такива още към самото начало, тогава бих бил безкрайно подозрителен.
Както е и сигурно, че сега не на едно и две места (включително и вероятно извът страната) се пишат разни материали и ще се опитат да ги подхвърлят на улицата.
Последните искания са в посока на прекрояване на цялата политическа система.
Не знам, как го постигнаха това хората в Исландия, но аз на този етап съм силно недоверчив по отношение на потенциала на Улицата да сътвори една нова конституция чрез писане онлайн.
Тогава по разбираем начин, освен въпросът за властта, ще се наложи и разискване и за собствеността и за разни видове отговорност, а тези неща не виждам как може да се случат.