лакомията и алчността са различни смъртни грехове
отговорността и собствеността не са свързани по начина, по който си мислиш. управлението на собственост, КОГАТО ТОВА Е БИЗНЕС, е свързано с поемането на риск, затова и грешките са задължителни. при управлението е важно да се справяш по-добре от другите, от конкурентите, а не да бъдеш безгрешен. тоест онези, които управляват, са отговорни пред собствениците, а собствениците възлагат управлението на хора, които могат да поемат риск и са готови да понесат отговорността. в процесът на управляване наетите могат да бъдат освободени, защото това е в интерес на клиента или в интерес на собствениците. разбираш ли? собствеността и отговорността според мен изобщо нямат връзка - човек е отговорен за ДЕЙСТВИЯТА СИ, независимо дали има или няма собственост и дали управлява своя или чужда собственост.
това, което ти описвш, води до следния извод: собствеността поражда у собственика задължения, а не отговорности. спрямо тази собственост външният свят има права. затова собствеността е илюзия.
всички сме грешни, но не всички сме убедени, че ще си платим за греховете. бъркаме надеждата за спасение с желанието да ни се размине...
