Хм, не бях влизал във форума няколко дни, сега гледам, че са се заформили интересни дискусии. Ей хорааа... Не ме карайте толкова да мисля (мразим да мислим)
Изкушавам се да стана досаден и в крайна сметка да изпиша някакъв дълъг, скучен и най-вече никому ненужен трактат (изобщо не визирам никой от предните постове, напротив).
Много съм мислил (и продължавам )по доста неща засегнати в темата. Аз лично за себе си имам няколко "трика", когато нещата като цяло (а даже и конкретни неща) вземат много да ми се "заплитат" или да стават сложни за съзнанието ми:
Опростявам нещата, разбивам ги на по-малки "парчета", които мога да разбера, осъзная и за които евентуално да намеря някъвко решение, било то и за момента (отделен въпрос е като се съберат парчетата отново като цяло след поотделното им относително разбиране, дали имат по-голям смисъл, но в повечето случаи се придобиват поне някъква по-ясна форма).
Всякъкви "системи" си имат предимства, недостатъци, неща, които на нас не ни харесват (това не означава, че не харесват на много други хора и понякога "повредата е в нашият телевизор", много често не харесваме неща, просто защото не ги разбираме). Все пак по-важното е на нас лично да ни харесва нещо. Един чалгар може да изпита невероятно щастие като пие няколо ракии и надуе турбо-чалга, на друг индивид пък това не му върши работа ("не му го вдига"). Та системи всякакви и все несъвършенни (от наша гледна точка), това не значи, че са повредени, те са си просто такива. Въпросът според мен е в умението човек доколкото е възможно да използва добрите от негова гледна точка неща, която всяка една система предлага (няма система, която да предлага само лоши неща) и доколкото е възможно да избягва (да не се "улавя", "връзва") и/или да избягва кофтито от негова гледна точка неща.
Ако прави това и все пак вижда, че е доста недоволен като цяло, може да се опита да смени системата, но с ясното съзнание, че ще попадне в друга система, където пак не се знае какво може да му хареса и какво не.
Един приятел преди време ми казваше (имаше предвид корпоративната система, но според мен важи за всичко) - "системата те е*е, важното е поне по малко и ти да я е*беш, така няма да се чувстваш тотално пре*бан след време".
За някои неща имаме избор, против други си има разни видове антидот - визирам консуматорските стереотипи, умело създавани от реклами, медии, филми (някои от тях) и пр. Просто нее гледаш масова ТВ, не се водиш по масови "течения", избягваш масовата "култура", масовата мода. За да може човек да се пребори с това, трябва да притежава неща в замяна (интереси, знания, умения), които да сложи на везната и да натежат спрямо "облъчването". Именно това е "антидота".
Не бива да се залита в крайности - нито материални (консуматорски), нито в "духовни". Имам познати с изключително артистични професии и поприща, при които под всичките им духовни претенции прозира непреодолимо желание точно за материални ценности, което изглежда доста кофти. Светът е И материален. В днешно време за много духовни благини са нужни материални средства и възможности. Важното според мен е, средствата или поне голяма част от тях да отиват (да се "реинвестират") в "духовна храна", част от която не се получава без материални средства - хубавите стерео уредби са скъпи, доброто обучение - също, хубавите концерти - също, хубавите фотоапарати - също. Това, естественно са дреболии (без обучението), но просто ги давам като примери. За обратният вариант - тотален консуматор - няма смисъл да го описвам, виждаме образа навсякъде. Баланс требе - като се види, че се "залита" прекалено в едната посока, набляга се на противоположното. Баланс също м-у разсъдливостта и умението да се казва "майната му" (what the fu*k).
Звучи банално и сигурно си е, ама това ми се върти из "тиквата" в този момент.
Поздрави на всички
П.П. Понеже виждам, че се дават и филми като примери по темата - има много, но един ми изниква в съзнанието сега - "Into The Wild" - Шон Пен като режисьор (доста е добър). Героят иска, опитва се и ужким бяга от системата. Какво се получава обаче? За момента поне си мисля, че разковничето е да се научи човек да живее в нея, без да губи индивидуалността си или поне да минимизира загубата. Иначе требе да си търсим друга планета