Има ли праг на търпимост за банките относно лошите кредити?

[Panther]

..."Положението вместо да става по-лошо, става безнадеждно"

Лошо-лошо, колко да е лошо? По-лошо от 96-97 не го виждам.

[servel]

Муза,
То и до сега междуфирмените плащания бяха и са често въпрос на желание, а не на липса на финанси.
Контрагентите ИМАТ кеш (който ползват не като буфер за просрочени плащания, а като средство за лични глезотии/резерви ), но не искат да го разбутват - що да не си прехвърлят несъбраните плащания към доставчиците си, че е най-лесно. После като ромите - нямаме пари, бате, на мен не са ми платили, храня хора, криза и всекакви такива глупости. 80% са такива. Каква криза като кара мерцедес- 4matic плюс Тойота ланд круизър. Като е криза що не ги продава. Има активи за милиони - не може да ги продаде щото били паднали цените и не искал да губи... Стига с това съжаление към длъжниците, затова и държавата ни е на това дередже 

Лечението е едно:
1. За непознати - авансово плащане
2. За традиционни - кредитен лимит според надеждността.


И основното правило - по-добре по-малко сделки с надеждни фирми, отколкото големи, но несъбираеми обороти
 

[Дядо Мечо]

Бе да ви кажа не знам дали няма да стане по- зле от 96-97. Тогава доста предприятия работеха, имахме все още някакво селско стопанство. Хората наистина масово нямаха пари и работеха за жълти стотинки, но нямаха и дългове. Сега има много хора които дължат годишните си доходи за 5-10г. напред, а безработицата маи сега тепърва набира сила. Повечето от хората които понаправиха пари последните години набутаха всичко в недвижимости. Икономика практически нямаме вече, всичко е строителство, ама строителството нещо се спомина. Селското ни стопанство също се спомина отдавна и се вмисиса даже. Внасяме почти цялата земеделска продукция, която произвеждахме допреди десетина години. Оня ден си купих картофи внос от Франция. ОТ ФРАНЦИЯ, МАМКА МУ!!! В сектора за зеленчуци само зелето не беше внос. Така че за вас не знам, ама на мен ми се струва че вървим натам 96-97 да си я спомняме с носталгия.
Дано не съм прав.

[Muza]

Сервел,

Безусловно си прав. Това, още в годините на подем го имаше. Има ги парите в джоба, ама не - да не плати веднага. Някаква такава презумпция - "да ги завърти". Какво върти, как върти... купи си джип.

Сега пък - Я! Ще почака 7/14 дни, да си "дръпна" лихвичката.

За някои дейности, стандартният начин на работа е кредитен лимит. Когато обаче, процентът на фирмите стане достатъчно голям и фирмата доставчик е принудена или да го намали, или да намали срока на разплащане, това неминуемо се отразява на работата в негативен план. Дори и за коректните фирми.
 

[gogolcho]

Гледам г-н Хампарцумян пак се изявява по медиите, сякаш чете http://www.fimoti.com/ 
Размерът на лошите кредити все още не е тревожен

Размерът на лошите кредити все още не е тревожен. Това каза пред журналисти Левон Хампарцумян - член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ). Той допълни, че размерът на лошите кредити у нас е далеч от цифрите, които биха застрашили капитала им.

Да запитаме г-н банкера кои са цифрите, които евентуално биха застрашили банките

Българската система на кредитиране е много по-консервативна от другите европейски страни, което осигурява много буфери. Част от лошите кредити имат шанса да бъдат предоговорени и отново да станат обслужвани. Освен това голяма част от тези кредити са обезщетени, каза Хампарцумян. По думите му - проблемът е контролируем.

Под буфери разбираме явно едностранно вдигане на лихви по кредити, повишаване на такси и комисионни.

Под обещетени вероятно са имали предвид обезпечени. Не се казва обаче какво става, ако оценката по кредита е била раздута и сега обезпечението се е декапитализирало.

По отношение на намаляването на кредитирането той каза, че степента на кредитирането зависи най-вече от степента на търсенето. В момента, в който икономиката започне да се развива нагоре отново, търсенето на кредити ще се повиши, а съответно след като има търсене в една пазарна икономика, някъде ще се предложи продукт, обясни Хампарцумян. По думите му в момента, в който икономиката тръгне нагоре, с няколко месеца закъснение ситуацията с лошите кредити ще започне да се подобрява. Той обаче не даде прогноза кога това може да се случи:

Очевидно е, че депресията, която се очаква от икономическата криза, ще продължи по-дълго отколкото сме очаквали. Депресията означава потисната икономика. Това е нормално последствие от една криза и означава, че физическите лица не си харчат парите, компаниите са по-предпазливи в нови инвестиции, намаляват се заплати, намалява се търсенето в икономиката. Първите сигнали на съживяване идват от експортно ориентираната индустрия. Ако не се организираме и не събудим предприемчивостта си, този период на депресия може да продължи много дълго.

Ясно е само, че нищо не ви е ясно.

Продължавам да твърдя обаче, че банките способстваха за надуването на имотния балон, а когато той се пукна самите банки се чудят какво става. Вместо кредитиране тип па-па-па за НИ, можеше да се кредитира бизнес на разумни лихви, който би издърпал БВПто на България. Но за пишман банкери явно и кредитиране на НИ е много.

[nachev]

..."Положението вместо да става по-лошо, става безнадеждно"

Лошо-лошо, колко да е лошо? По-лошо от 96-97 не го виждам.

Случилото се на страната през 96-97 е наистина нещо извънредно, но все пак изолирано явление в една много малка, твърде незначителна, да я наречем условно "несистемна" страна.
Ако попиташ къде да е в света за Българската банкова и финансова криза, малко са тези, които знаят нещо.
В този период се случиха неща, които са далеч по значими и познати - Тайланд, Русия, по-късно Аржентина.
Но дори и те си бяха нещо като екзотика - светът беше в етап на едно относително, може и без относително  - благоденствие, което продължава примерно четвърт век - да кажем от 1982 до 2007. 
Т.н. Запад похапваше блажничко от хвърчащите мръвки след разпада на източния блок и в резултат на прилагане на разни странни и почти непознати финансови фокус-мокус.

От тази гледна точка може да се каже, че ние имаме опит и качества да се справяме с проблемите на  "оцеляването", но дали това би могло да ни топли. Във всички случаи може да се говори само за физическо оцеляване.
Обществените нагласи, очаквания, настроения, морал и социалните (вкл. икономическите) връзки са така драстично дискредитирани, че се стига на места до апатия и отказ от полагане на някакъв  труд, а от друга страна до противопоставяне и радикализиране.


Събитията в Бг от 96-97 могат да се сравнят с някакъв мощен природен катаклизъм, респективно ако си послужим със сравнения от областта на политиката - драстично дестабилизиране, съпроводено с бунтове и размирици, някакъв сорт на военно положение.
Поради благоприятната външна среда обаче,  нашите вътрешни проблеми някак си се абзорбираха. Не знам, откъде ми хрумна тази дума, но по-подходяща не се сещам. И това се случи в един доста кратък срок.
Повече не ми се говори за този период. Гадно и болезнено е. Както и за периоди преди него, че и още преди това.

Всъщност, не трябва да се правят трагедии! Скоро прочетох по повод на  оплакванията от тежкото и кризисно положение, как един ветеран, чувайки вайканията се усмихнал снизходително и рекъл: Лошо ли! Нямате си и представа, какво значи лошо!
Лошо е да дойдат през нощта някакви униформени хора в дома ти и както лежиш трескав и гладен да те вдигнат и да те пратят на заточение в Сибир, а ти вкопчил се тънката нишка на живота да знаеш, че ставащото е вероятно завинаги и най-доброто, което можеш да направиш е да не позволиш на живота да изтлее !
 

Какво да се прави сега !?
Външната среда (въпреки еврочленството)  е  сложна и рискова, а по отношение на нас си е направо враждебна. Дали последната дума не е малко силна?! Субективното ми усещане е, че не е !
Позволени са и други мнения, естествено.

Не ми харесва очертаващата се връзка на масирано намаляване на резервите в страната срещу намаляване и на външните задължения.
Без сериозни резерви навсякъде, системата на валутен борд може да се гътне или да стане жертва на мародерите.

По отношение на прага на търпимост за банките относно лошите кредити?
Отдавна сме в голям риск. Направо нажежено е. Естествено, за това официално не може да се говори.
Наскоро един колега от инвестора ( а той определено разбира от икономика и финанси) ми възрази по повод на моя теза за нивото на безрискови за банките процент лоши кредити, казвайки, че банковата система може да понесе безрисково нива на лоши кредити, които са като процент до средното ниво на лихвения процент по активните операции на банката. Цитирам по памет.
Не приемам тази теза, но дори и да се съгласим условно с нея, това ниво и праг отдавна са подминати. Да не говорим, че при лихвените нива по кредитите в Бг, сигурно е само това, че проблемите ще растат.

Изводът се налага сам.
вЛАСТТА  и регулаторът крият истинското положение, а законите и обстановката в страната дават все още възможност на финансовите институции да компенсират и маневрират.
Подобрение трябва да се случи разко и скоро. Дано Дянков е прав с демонстрациите на оптимизъм. Неподправено го желая.
Не ми се ще и да си помисля как ще изглежда страната през примерно март догодина (при случващото се и с добавка новите цени на енергоносители).

Нека и Бог помага на тази страна.

[seaconger]

 Странна държава сме.

 Най-ниските доходи на глава в Европа, част от която сме.
 Огромни като процент социални разходи - не само за пенсии, здраве и безработица, ами и "малцинства"
 Невероятни за Европа и нормалния свят лихви по кредити при "бетонно" вързана валута.
 Огромен като процент  и безполезен на практика административен апарат.

 Имам смътното чувство че сме опитно поле за социални експерименти.
 Неслучайно новото американско посолство е едно от най-големите в света, и малко хора знаят какво точно се върши там.
 Общо взето мисля че целта е да се намерят механизми за намаляне на благосъстоянето и рахата на средния западен гражданин, на който му бяха отпуснали твърде много благинки по времето на съветския комунизъм.
 Обаче призрака на комунизма изчезна и е време да се свият сърмите на западняка, стига е живял нашироко.

[gogolcho]

Населението спестява ударно, чуждите банки теглят 2,74 млрд. лв. за година
http://www.investor.bg/news/article/101990/333.html

Населението е спестило нови 260 млн. лв. през май 2010 г. и за последните 12 месеца спестяванията му се увеличават с 3,34 млрд. лв., или 14,67% на годишна база, до 26,1 млрд. лв. към 31 май 2010 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ.

Ръстът в спестяванията е факт, въпреки че през май 2010 г. лихвите по депозитите на населението са на 19-месечно дъно от 5,41%.

Банките обаче не ползват средствата на гражданите за кредитна експанзия и са върнали депозити за 686 млн. лв. на чуждестранни кредитни институции само през май. За последните 12 месеца депозитите на чуждите банки намаляват с 2,74 млрд. лв. до 8,1 млрд. лв. към 31 май 2010 г.

Така в последната година страната ни е нетен спестител, поне на база данните за привлечените средства на банките. Предстоят най-силните месеци на 2010 г. по отношение на положително салдо по текущата сметка, а именно юни, юли, август и септември, в които летният туристически сезон успява да генерира значителни приходи и услугите и износът са повече от вноса.

През останалите 8 месеца на годината традиционно имаме отрицателно салдо по текущата сметка. Затова вероятно в следващите месеци спестяванията на населението и фирмите в банките ще нарастват, още повече че лятото е силният сезон и за агробизнеса, както и за продажбата на ваканционни апартаменти по морето (въпреки че прогнозите за точно този сегмент в момента никак не са розови).

През май 2010 г. депозитите на фирмите и ведомствата (институции, различни от кредитни, според методологията на БНБ) се увеличават със 121 млн. лв., а за последните 12 месеца намаляват със 111 млн. лв. и към 31 май 2010 г. са за 18,9 млрд. лв.

Изводите са, че през май преките чужди инвестиции (ПЧИ) в България може да са отрицателни, тъй като намалението на вложенията на чуждите банки в българските се води като ПЧИ със знак минус.

ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им.

Общо за първите 3 месеца на 2010 г. обаче преките чуждестранни инвестиции са само 131 млн. евро, след първата ревизия.

Разликата идва от факта, че банките са погасили външен дълг за 505 млн. евро за първите 3 месеца на 2010 г.

За първите 5 месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки у нас са намалели с 858 млн. евро, което е мощна спирачка пред положителните общи преки чуждестранни инвестиции.

През последните години именно финансовото посредничество привличаше значителни преки чуждестранни инвестиции, като за 2009 г. те бяха 737 млн. евро, за 2008 г. 1,63 млрд. евро, а за 2007 г. 2,18 млрд. евро.

Дърпането продължава.

[nearvana]

ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им.

Общо за първите 3 месеца на 2010 г. обаче преките чуждестранни инвестиции са само 131 млн. евро, след първата ревизия.

Разликата идва от факта, че банките са погасили външен дълг за 505 млн. евро за първите 3 месеца на 2010 г.

За първите 5 месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки у нас са намалели с 858 млн. евро, което е мощна спирачка пред положителните общи преки чуждестранни инвестиции.

Ок, ясно е отдавна че като се спука балона чуждите банки ще си теглят парите участвали в надуването. Интересното и позитивното е че ПЧИ не са брутално отрицателни въпреки изтеглянето на пари от чуждите банки. Тоест някой налива пари другаде "ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им."
Та въпроса ми е

Кой и в какво инвестира в БГ сега?

Ако това са чужди компании купуващи закъсали НИ  проекти (молове, офиси) от БГ инвеститори тогава това пак са непроизводствени инвестиции и няма нищо положително в новината ... дано да е нещо по-смислено!

Мнения?

[mindless™]

От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
 Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро.  Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
  Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
  И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.

Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.

[gogolcho]

майндлес, случаят с 3 пъти първоначалната цена ми звучи абсурдно - ако ги плати наистина, а не се откаже (като изгуби разбира се задатъка), то тогава длъжникът ще е на огромен кяр - погасява му се кредита, че и му остават един куп пари от горницата между спечелилото наддавателно предложение и сумата по кредита Освен някой от шефчета да му е харесал толкова много имота, че да иска да го придобият на тройна цена...

Банките почват да се превръщат собственици на НИ. Сигурно се надат да мине кризата и да ги шитнат после на добри цени, а някои през това време да дават под наем. Някъде по-горе бях споменал, че тихо-кротко е отменена една наредба на БНБ, която задължаваше банките да се освобождават от такива активи в 2 годишен срок. Подобен род действия на БНБ и правителството си вървят от 2008 г.  някъде, ако не бъркам. Банковото лоби е изключително силно и всичко се прави по тяхната свирка.

[gogolcho]

ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им.

Общо за първите 3 месеца на 2010 г. обаче преките чуждестранни инвестиции са само 131 млн. евро, след първата ревизия.

Разликата идва от факта, че банките са погасили външен дълг за 505 млн. евро за първите 3 месеца на 2010 г.

За първите 5 месеца на 2010 г. депозитите на чужди банки у нас са намалели с 858 млн. евро, което е мощна спирачка пред положителните общи преки чуждестранни инвестиции.

Ок, ясно е отдавна че като се спука балона чуждите банки ще си теглят парите участвали в надуването. Интересното и позитивното е че ПЧИ не са брутално отрицателни въпреки изтеглянето на пари от чуждите банки. Тоест някой налива пари другаде "ПЧИ в последните месеци се увеличават в нефинансовия сектор, като за първите 3 месеца на 2010 г. отчитат 412% ръст до 513 млн. евро, преди ревизията, която традиционно увеличава размера им."
Та въпроса ми е

Кой и в какво инвестира в БГ сега?

Ако това са чужди компании купуващи закъсали НИ  проекти (молове, офиси) от БГ инвеститори тогава това пак са непроизводствени инвестиции и няма нищо положително в новината ... дано да е нещо по-смислено!

Мнения?

Аз не мога да разбера защо кредит на банка-майка към банката-дъщеря в БГ трябва да се води ПЧИ? Това, ако някой ми го обясни...

В по-смислено не знам да се инвестира, но пък последните месеци се пръкнаха два големи мола само в София - не знам тях кога са ги сложили в сметките.

[Muza]

От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
 Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро.  Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
  Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
  И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.

Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.

Прехвърляне на пари от единия джоб, в другия. Целта е елиминиране на други участници, придобиване имота на обявената тръжна цена, намаляване на провизиите.

[nearvana]

Аз не мога да разбера защо кредит на банка-майка към банката-дъщеря в БГ трябва да се води ПЧИ? Това, ако някой ми го обясни...

Е защо, това си е инвестиция в най-чист вид!  Отпускат се пари на БГ банката, която да ги завърти и да ги върне умножени на инвеститора.

В по-смислено не знам да се инвестира, но пък последните месеци се пръкнаха два големи мола само в София - не знам тях кога са ги сложили в сметките.

Ако ПЧИ в нефинансовите институции са в молове, баси развинтеното въобрежение дето го имат чуждите инвеститори ... или по-скоро баси условията дето им предлагаме 

поздрави 

[mindless™]

майндлес, случаят с 3 пъти първоначалната цена ми звучи абсурдно - ако ги плати наистина, а не се откаже (като изгуби разбира се задатъка), то тогава длъжникът ще е на огромен кяр - погасява му се кредита, че и му остават един куп пари от горницата между спечелилото наддавателно предложение и сумата по кредита Освен някой от шефчета да му е харесал толкова много имота, че да иска да го придобият на тройна цена...

Три пъти първоначалната беше условно казано, но със сигурност два пъти на второто по големина предложение. Доколкото разбрах е било точно сумата на ипотеката, защото в предложението е имало и стотинки накрая, а говорим за сериозна сума.

Прехвърляне на пари от единия джоб, в другия. Целта е елиминиране на други участници, придобиване имота на обявената тръжна цена, намаляване на провизиите.

Точно това е и моят въпрос. Това прехвърляна на едни пари от джоб в джоб трябва да е законно и то може да е или под формата на кредит към дъщерната фирма, или наистина да се участва с реален капитал на банката. Второто ми се струва малко вероятно, а първото ми звучи неправилно.
А това, за което говоря не е с цел придобиване на имота на обявената тръжна цена, а много над нея или максимално близка до задължението. Хубаво е, че банките си купуват апартаменти, но това значи или, че очакват сериозен ръст в скоро време или просто се опитват да отлагат неизбежното.