Има ли праг на търпимост за банките относно лошите кредити?

[srs]

"Тихомир Тошев, обаче, е на мнение, че след като нямаме такъв закон - значи играчите на кредитния пазар все още не са подготвени за него. Той вижда ползи и за двете страни - за кредитиращата страна това означава, че по-бързо ще приключи работата по събирането на задълженията. На длъжника, който е в безизходица и не знае как да процедира и какви са вариантите, ще бъдат предложени възможни решения."
По горното червено е манипулация!!! И кога ще са подготвени?
А оранжевото означава - винаги нацигъркани!
Тоя Тихомир Тошев отдавна съм престанал да го слушам. Винаги  изказванията му са манипулирани в "негов" интерес. А защо никъде не споменава ,че фалита на физическо лице ще бъде контрол (обратна връзка) за банките опериращи в БГ. Дали няма да се замислят да дават ли кредити на 100% като по време на бума?. В цял свят го има, ама ние нямаме нужда . Да бе да.......

[gogolcho]

Тоя Тихомир Тошев като че играчите не са подготвени за това, всъщност казва, че в БГ  са повече от

додо, искам емотиконче за вълк

[dodo2]

 

[evgenia]

В цялата тази работа ми се губи едно нещо, дреболия, но може да е важна.
На теория ако банк(д)ата продаде имота през ЧСИ на по-ниска цена от остатъка по кредита, длъжникът продължава да дължи разликата, НО .... каква е вероятността банката да си получи този остатък и прилага ли се, кога и как погасителна давност за задължението.

[satori]

В цялата тази работа ми се губи едно нещо, дреболия, но може да е важна.
На теория ако банк(д)ата продаде имота през ЧСИ на по-ниска цена от остатъка по кредита, длъжникът продължава да дължи разликата, НО .... каква е вероятността банката да си получи този остатък и прилага ли се, кога и как погасителна давност за задължението.

Незнам да има давност на задължението - освен при летален край или може би някакво сериозно физическо увреждане, но в този случай има застраховка по кредита.
Като цяло, след продажбаната на обезпечението, оставаш длъжник на банката с X пари. Върху тези пари продъжлава да се начиславя лихва. В България все още няма закон за фалит на физически лица, така че банката може да те преследва свободно и да си търси паричките.  Може да ти бъде наложен запор на част от възнаграждението, което получаваш по трудов договор например - като това зависи до колко парите ти стигат за нормално преживяване на теб и твоето семейство. Всичко над прага на преживяване, мисля че може да бъде изискано от длъжника за погасяване на задълженията му.

[valsodar]

Дългът се унаследява от наследниците, освен в случай на изричен отказ от него.

[gogolcho]

В цялата тази работа ми се губи едно нещо, дреболия, но може да е важна.
На теория ако банк(д)ата продаде имота през ЧСИ на по-ниска цена от остатъка по кредита, длъжникът продължава да дължи разликата, НО .... каква е вероятността банката да си получи този остатък и прилага ли се, кога и как погасителна давност за задължението.

Погасителната давност е уредена в чл. 110-120 ЗЗД. Общата е 5 години, може и по-кратък срок да е, ако е изрично уредено в закон. Примерно за вземания от трудови възнаграждения, за вземания от наем, лихви е 3 години. Когато изтече този срок, вземането си стои, но тогава длъжникът може да се позове на изтекла давност и да не изпълни задължението. Ако изпълни и после се позове обаче не върши работа. И сега идва чл. 116 - прекъсване на давността. Прекъсва се на няколко основания, като предявяване на иск, признаване на вземането от длъжника и... предприемане на действия по принудително изпълнение. Т.е. всяко действие по принудително изпълнение прекъсва давността и започва да тече нова давност! Напрактика това значи, че ако кредитора не те остави и те гони до дупка, тази давност никога няма да изтече.

Може да ти бъде наложен запор на част от възнаграждението, което получаваш по трудов договор например - като това зависи до колко парите ти стигат за нормално преживяване на теб и твоето семейство. Всичко над прага на преживяване, мисля че може да бъде изискано от длъжника за погасяване на задълженията му.

ГПК урежда какъв е несеквестируемия минимум. За трудово възнаграждение сумите са съвсем ниски, някъде към 300 лева по памет. Т.е. всичко отгоре ще го прибира СИ. Освен ако не укриваш реалния си доход. Не трябва също да си купуваш нищо на твое име, защото може да го продадат за удовлетворяване на вземането на кредитора. Т.е. трябва постоянно да се криеш. Има и такива хора, за които това не е проблем.

Дългът се унаследява от наследниците, освен в случай на изричен отказ от него.

Има два начина на приемане на наследството - изцяло или по опис. При втория приемаш до размера на задълженията. При първия може да се окаже че си онаследил повече дългове, отколкото права.

Мерси за Кумчо Вълчо, додо

[vfrz]

Наскоро четох в друг форум за случай на необслужван кредит, при който длъжникът няма нищо на негово име, заплата не могат да му запорират, защото пада под минимума, около веднъж годишно ми идва на аудиенция съдия изпълнител (апартаментът не  е на негово име), но не може да му вземе нищо, защото има хладилник, печка и други такива несеквестируеми уреди. А при едно от идванията на съдия изпълнителя на масата в кухнята имало 60-сантиметров розов вибратор оставен за символика

[gogolcho]

Банките се превърнаха в брокери на имоти
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6653&sectionid=5&id=0001201

За едни лошите кредити са проблем, а за други - възможност за изгодна сделка. Банките все по-активно търсят начини да се освободят от проблемните имоти, чиято ипотека клиентите им вече не могат да изплащат. И заради стагнацията на пазара купувачите могат да постигнат изненадващо ниска цена.

Всички банки твърдят, че продажбата на ипотекирана сграда е крайна мярка и е на практика последната стъпка, до която прибягват, за да си върнат парите от длъжника. Обикновено първо се предлага предоговаряне на заема, например чрез отпускане на гратисен период, чрез намаляване на вноската и удължаване на срока и т. н. Финансовите институции прибягват и до услуги на фирми за събиране на вземания. И накрая - ако няма резултат, имотите се обявяват на търг чрез съдия изпълнител. Стига се и до изпълнение на пророчествата отпреди няколко години - банката просто става собственик на десетки и стотици ненужни й имоти.

"Броят на имотите, които банката е придобила в резултат на разпродажба, е изключително ограничен. Този процес не е масов при нас", твърди Мишел Кюлман, директор "Управление на риска" в Societe Generale Експресбанк. По думите му, след като приетите клиентски досиета са добре селектирани, банката в повечето случаи постига съгласие с хората, имащи временна неплатежоспособност. От Пощенска банка също твърдят, че процентът на необслужваните заеми при тях не надминава очакванията им. "Годишният темп на нарастване на проблемните кредити вече не е толкова голям, колкото беше в края на изминалата година", твърдят от трезора. Естествено никоя банка не желае да съобщи точния брой на имотите, които притежава.

Но проблемът с лошите ипотечни заеми принуди трезорите да се превърнат в агенции за недвижими имоти. "За да реализират ипотечния си портфейл, банките използват различни канали за продажба", коментира Цветелина Тасева от "Адрес". Райфайзенбанк например

отдавна има свое дружество за недвижими имоти

Други финансови институции също обмислят създаването на такива компании или просто на отдели, които да изпълняват ролята на брокери на недвижими имоти. Според Тасева Пощенска банка и УниКредит Булбанк в момента работят за изграждане на свои дружества за имоти. МКБ Юнионбанк и ПроКредит Банк пък създават такива посреднически отдели.

Показателно е, че на сайта на почти всяка банка могат да се намерят обяви за продажба на проблемни имоти - жилища, офиси, парцели и др. Те са основно две групи. В първата попадат имоти, които се продават на търг от частните съдебни изпълнители. Обявления за тях се публикуват и на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, а също и на място в районните съдилища. Втората група включва онези имоти, на които банката вече е станала собственик и търси възможности да ги продаде.

При имотите, предлагани от съдебните изпълнители,

процедурата на търговете е ясна и определена със закон

Началната цена, от която започва наддаването, е 75% от пазарната стойност на имота. Ако няма кандидати, се организира втори търг, при който цената от първия се понижава с още 20%. Ако пак няма мераклии, може да се организира и трети търг, при който цената може да падне още. "Пазарът на ипотекирани имоти в момента е слаб и се разпродават малко на брой недвижимости, главно апартаменти, предприятия и хотели. Стагнацията на имотния пазар прави продажбата на ипотекирани жилища по-трудна и те понякога отиват на трети публичен търг", твърдят от Пощенска банка.

На пръв поглед да се купи жилище на търг изглежда изгодно, но има и рискове. Например старият собственик може да реши да обжалва решението на банката да продаде жилището на търг. Според съдебните изпълнители обаче случаите на повторно връщане на имота са малко. Другото неудобство при такива търгове е, че победителят трябва да внесе цялата сума за имота в 7-дневен срок.

Когато банките продават свои имоти, условията вече са доста по-различни, а сроковете по-гъвкави. Например на сайта на УниКредит Булбанк са обявени за продажба 10 имота, собственост на банката. Сред тях има жилища, офиси и производствени сгради на доста привлекателни цени. Например тухлен апартамент в Троян с площ 93 кв. м заедно с таван и мазе се предлага за 19 хил. лв. (без ДДС). Панелно жилище в Исперих от 75 кв. м пък се търгува за малко над 22 хил. лв.

Ако някой иска да купи такова жилище, трябва да си вземе конкурсни документи от офисите на банката и

да предложи цена над минималната

Всеки месец на първо число става ясно колко са кандидатите и ако са предложили еднакви цени, конкурсът продължава с наддаване. Естествено, победител е този, който предложи най-висока цена. Тогава му се изпраща писмо, в което се договаря срокът за внасяне на депозит от 10% от стойността на имота. Той служи като гаранция, че купувачът няма да се откаже от сделката. След това той има един месец да преведе цялата сума, а платеният депозит се приспада от нея.

Ако има само един желаещ, процедурата не се проваля, посочват от УниКредит Булбанк. В тези случаи условията по сделката се договарят индивидуално. Ако се постигне споразумение, купувачът трябва да внесе депозита и цялата сума по същата процедура. От банката допълват, че ако конкурсът се провали, цената на имота няма да падне, както става при търговете, организирани от съдебните изпълнители. Тогава цялата процедура започва отначало, докато не се намери собственик на имота. Купувачът може да изтегли и кредит от банката, за да плати имота, но не са предвидени по-изгодни условия в тези случаи.

В сайта на СИБанк също могат да се намерят много оферти за имоти, които се предлагат на търг от съдебните изпълнители, или пък такива, които финансовата институция е придобила. Най-интересни са търговете, които СИБанк организира като обезпечен кредитор по реда на Закона за особените залози. Така

за продан са обявени 21 апартамента в комплекса "Сън сендс сити"

в Приморско. Началните цени, на които се предлагат ваканционните жилища, са изключително ниски. Например апартамент от 96 кв. м се предлага за малко над 94 лв. на квадрат (без ДДС). И цената, от която тръгва наддаването за него, е 8103 лв. В комплекса има и апартаменти, които се предлагат на по-ниски цени. Например жилище от 54 кв. м се продава за малко над 58 лв. на квадрат (без ДДС), или тръжната цена е 3175 лв.

Желаещите могат да наддават за едно или за повече от едно жилище. За да се включат в търговете, трябва да си купят книжа от централния офис на банката. Документите и ценовите предложения се подават в деловодството на финансовата институция. Мераклиите ще бъдат допуснати до наддаването, ако преди това са внесли по сметката на банката 10% от първоначалната цена на жилището, което са избрали. Победител е този, който предложи най-висока цена. Ако има двама кандидати с еднаква най-добра цена, те продължават да наддават явно, докато не се определи купувач.

Търгът и в този случай не се проваля, ако за даден апартамент има само един желаещ. Достатъчно е той да е обявил цена над минималната. И в двата случая избраните купувачи имат срок от 7 дни, за да внесат цялата сума. От СИБанк посочват, че клиентът може да плати жилището си с кредит, но трябва да го изтегли от друга банка.

Много други трезори също предлагат за продажба от сайтовете си различни имоти. Например Банка Пиреос предлага за продан или за наем близо 80 жилища и офиси. Райфайзенбанк също има доста такива оферти. От двете финансови институции обаче отказаха да дадат повече подробности за начина, по който потенциалните клиенти могат да се възползват от предложенията.

Според Цветелина Тасева от "Адрес" няма силен интерес от страна на купувачите към тези имоти. "Обикновено интерес проявяват хора, които са близки до банките и биха могли да стигнат до тази информация. Обикновено те са достатъчно финансово грамотни или ползват юридически съветници", обясни тя.

Тасева допълни, че много банки търсят услугите на агенции за недвижими имоти, за да реализират ипотечния си портфейл. Но по думите й работата с банките върви доста трудно най-вече защото има голямо несъответствие между цената, която е готов да плати купувачът, и цената, която иска банката. "Цените на жилищата паднаха с до 45% за една година. Затова и самият заем е бил на по-висока оценка и може да се е оскъпил още през годините. Но

банките не са склонни да отпишат тези 45% спад",

обясни Тасева. Според нея двустайните жилища в София се продават за около 55 хил. евро, но купувачите са готови да дадат 40-45 хил. евро, а това е доста голяма разлика.

Преди месец стана ясно, че агенции за недвижими имоти са обявили за продажба над 700 хотела. В сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители пък на търг се предлагат 11 хотела. Според Тасева обаче досега няма сделка с ипотекиран хотел. Първо, цените никак не са атрактивни, и второ - вече никой не вижда смисъл в такива инвестиции. Според Тасева интересът към подобни хотели често е нулев.

Проблемът с лошите кредити тепърва ще се задълбочава

Цветелина Йорданова
Проблемните кредити на банките възлизат на рекордните 5.7 млрд. лв., или 14.6% към 31 май, сочи статистиката на БНБ. Това не е малко, като се има предвид фактът, че раздадените заеми на граждани и фирми са на обща стойност 50 млрд. лв.

Проблемните кредити са тези, чиито вноски са просрочени над 90 дни (т. нар. лоши кредити), плюс предоговорените заеми поради финансово затруднение на клиента. Хубавото е, че по-голямата част от тези заеми все още не са се превърнали в загуба за банките и има шанс да бъдат редовно изплатени. Засега банкерите успокояват, че въпреки огромния размер на проблемните заеми реалната им загуба под формата на разходи за обезценка е на стойност едва 482 млн. лв. за първите пет месеца на годината. Затова разликата до 5.7 млрд. лв. теоретично може да бъде възстановена. Но никой не може да каже какъв е шансът заем, който не се изплаща повече от три месеца, да стане отново редовен. Не е ясно също доколко един проблемен заем реално се предоговаря или просто се сключва нов договор. Тази практика е просто един счетоводен трик, за да може банката да представи по-благоприятна статистика.

Проблемът с лошите кредити се разрази с пълна сила през последните 12-18 месеца. От май 2009 до май 2010 г. проблемните заеми са скочили тройно - от 1.8 млрд. лв. на 5.7 млрд. лв. Въпреки че на пръв поглед най-рискови са заемите за потребление, голямата изненада са жилищните кредити. Преди година те изглеждаха най-сигурни и бяха малко като абсолютна сума в сравнение с фирмените и потребителските кредити. Противно на успокоителните приказки, че българинът много цени жилището си и е готов на всичко, за да го запази, се оказва, че най-голям скок бележат тъкмо лошите жилищни заеми. От 281 млн. лв. към май 2009 г. те са нараснали на 1.126 млрд. лв. година по-късно. Затова не е чудно, че банките се превръщат в брокери на имоти. Нарастването беше особено стремглаво, макар че през последните шест месеца темпът леко се забави и почти се изравни с този при потребителските заеми.

Всички тези цифри са безспорно доказателство за факта, че през 2006 - 2008 г. у нас са раздавани доста кредити, чиито получатели не са добре преценени. Въпреки уверенията на банкерите проблемът с лошите кредити изобщо не е в затихваща фаза и часът на истината тепърва предстои.

Оттук нататък

има два сценария за развитието на проблема

с 5.7-те млрд. лв. проблемни заеми: те или ще бъдат спасени и ще станат отново редовни, или ще се превърнат в реална загуба за банките, която няма да може да бъде компенсирана лесно.

Големият въпрос е кой ще плати цената на грешките на БНБ и търговските банки? Редно е сметката да бъде кеширана от акционерите на трезорите и техните шефове, които до неотдавна раздаваха заеми без документи за доказване на дохода само срещу лична карта и предлагаха масово 90-100% финансиране на невероятно надценени имоти. Кредитната истерия, която се развиваше с мълчаливото съгласие на централната банка, достигна до такива мащаби, че хората изпаднаха в заблудата, че всеки със заплата от 500 - 600 лв. може да си купи ново жилище с кредит. Резултатът е притеснителната статистика за ръста на лошите кредити, зад която се крият съдбите на стотици българи, заложили спестяванията си и бащините си къщи срещу мечтата за ново жилище в голям град, която в момента се срива.

Освен затъналите длъжници другите главни потърпевши от ръста на лошите кредити са коректните платци на банките. В момента т. нар. стари клиенти плащат високи лихви не само заради "промените в пазарните условия", както пише в договорите, но и заради калкулирането в тях на главоломно растящите проблемни заеми. Така проблемът се прехвърля от болната глава на здравата и повечето банкери го признават.

За едно и банките, и длъжниците са прави -

необходима е по-добра регулация на отношенията помежду им

След промените в ГПК длъжниците са малко по-добре защитени в сравнение със ситуацията преди време по отношение на цената, на която се разпродава ипотекираното им жилище. Банките обаче често стават жертва на измами заради пробойни в законодателството.

Особено притеснителни са фиктивните фалити и обявяването в несъстоятелност със задна дата. Според едната схема дружеството прехвърля основната си дейност на нова фирма, след което обявява фалит и оставя на банката да разпродава обезцененото в пъти обезпечение. Другата схема, която е доста разпространена благодарение на корупцията в съдебната система, включва обявяването на несъстоятелност на фирмата със задна дата, която е преди тегленето на кредита. Така обезпечението става недействително и банката не може да си върне парите.

От поне половин година насам Асоциацията на банките настоява тези проблеми да се решат с промени в Търговския закон, но до момента няма движение по темата. БНБ също обмисля законови промени за по-добра защита на банките от измамни кредитополучатели, макар и все още да няма готов законопроект. Според една от идеите, ако кредитополучателят получава доход от наематели в купения със заем имот, наемът ще трябва да се превежда директно на банката, а не да минава през ръцете на собственика, който може да го изхарчи за странични цели.

Друго настояване на банкерите е да се направи по-добър регистър на задлъжнялостта на гражданите и фирмите, който да включва не само кредитите, но и неплатените навреме сметки за ток, вода, парно, телефон и др.

ТАБЛИЦА - ЛОШИ И ПРЕСТРУКТУРИРАНИ КРЕДИТИ*

Вид         Размер,         Размер,      Увеличение
май 2009 г.      май 2010 г.
Фирмени      0.964 млрд. лв.      3.209 млрд. лв.   233%
Потребителски   0.463 млрд. лв.      1.159 млрд. лв.   150%
Жилищни      0.281 млрд. лв.      1.126 млрд. лв.   300%
Други         0.074 млрд. лв.      0.174 млрд. лв.   135%
*Източник: БНБ.

[gogolcho]

Чуждите банки, работещи в България, са стабилни
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6653&sectionid=3&id=0000603

"Европейските банкови групи, представени и в България, които са участвали в общоевропейския тест за устойчивост на банковата система, показват стабилност и доказано висока капиталова адекватност." Това съобщи БНБ след официалното публикуване на резултатите от стрес теста на 91 европейски банки, които обхващат 65% от банковите активи в ЕС.

Той бе проведен в петък, като целта му беше да оцени капацитета на европейската банкова система да посрещне бъдеща криза, припомнят подчинените на Иван Искров. Според Европейската комисия и Европейската централна банка резултатите са огромен напредък и важна стъпка към възстановяване на доверието в пазарите.

Незадоволителни резултати показаха само германската "Хипо риъл истейт", гръцката "АТЕ Банк" и 5 испански спестовни каси. Никоя от тях не работи в България. В същото време обаче стана ясно, че в тестването не са участвали банки от България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия.

[dodo2]

Как се разви тази история?

От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
 Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро.  Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
  Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
  И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.

Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.

[koganev]

"Според Цветелина Тасева от "Адрес"... двустайните жилища в София се продават за около 55 хил. евро, но купувачите са готови да дадат 40-45 хил. евро."

Кои купувачи, душа?

Не е лесно да даваш акъл с речник от 23 думи. Пък и като не знаеш коя дума къде се слага... Мани-мани.

Как така хем се продават за 55х, хем купувачите дават 40-45? Продават ли се, купуват ли се или изобщо няма сделки?
Май последното е искала да кажае Цвети от "Адрес".

[ekspert-stroitel]

Как се разви тази история?

От мой много добър приятел, който си търси апартамент през ЧСИ имам интересна информация, по която би ми било интересно, ако някой по-запознат хвърли малко светлина.
Той вече е участвал на някокло търга и при почти всички самата банка кредитор е участвала в търговете. Интересни поне за мен са две неща:
 Първо банките участват чрез свои дъщерни фирми. В повечето случаи предложението на банката има за цел да се постигне някаква минимална сума на проданта. Един случай обаче е бил много интересен. В него банката е участвала с предложение почти три пъти над първоначалната цена и над два пъти над следващото най-добро.  Как в този случай се реализира реалното плащане? Дали банката наистина участва със собствен капитал в тези търгове или просто документно въртят едни виртуални пари? Ако наистина участва със собствен капитал каква точно е целта на подобо наддавателно предложение два пъти по-високо от реалното? И защо различните банки явно имат различни стратегии на участие?
  Второ: какво точно се случва с човекът теглил ипотеката. Ако приемем, че банката закупи имота на цена покриваща тази на ипотеката, то излиза, че съответния длъжник няма повече задължения, което е възможно, но ми звучи малко нереалистично. Къде точно бъркам тук в разсъжденията?
  И последно, ако приемем, че по този начин банките прикриват лоши ипотеки, защото реално с подобни покупки те си изчистват лоши ипотеки за сметка на предполагаеми дългове на свои дъщерни фирми. Каква точно е врътката тук? Излиза, че за тях е по-добре да прикрият лоша ипотека чрез дъщерна фирма, отколкото да провизират. При това при нормално протичане на проданта, все пак някаква част от дълга ще бъде покрита т.е дори и да провизират, то няма да е цялата сума.

Ще съм благодарен, ако някой може да хвърли някаква светлина по въпросите или да ме насочи къде точно греша в разсъжденията.

Защо изключваш следния сценарий:
Банката се отказва от сделката която е спечелила на собствения си търг и губи първоначалната вноска, която отива пак в банката. Тогава имотът отива при втория дал най-висока цена. Този номер се прави /правеше/ редовно на БФБ. Даже съвсем открито посредника, който прави ИПО играе роля на "стабилизатор" на цената на акциите /прави масови изкупувания, когато цената падне много.
На търгове се правят хиляди номера..... Спомням си какъв ми спретнаха на мен края на 90-те:
Наддавахме за едни стоки /техника/, като всеки записваше офертата си на лист /явно наддаване/. Наддавам аз и по едно време гледам, някакъв дава по-ниска оферта от моята последна. Отначало се озадачих, пък после си викам - тоя очаква аз да се откажа и той да спечели, като втора най-добра оферта. Аз естествено изоставих наддаването, ама оня в последната секунда дал по-висока оферта от моята /наддавайки сам себе си, което не знам дали е законно..../ Та от тогава научих, че търга е коварно-лукава работа.....

[gogolcho]

БНБ отчита най-голяма печалба за банковия сектор през последните 12 месеца
http://www.tvevropa.com/bg/news/economics/view/32464

Първото полугодие на 2010-а година е печелившо за банките в България, показват данните на Българската национална банка. 352 милиона лева достигна печалбата на кредитните институции в края на юни, което е най-високата стойност за последните 12 месеца. От БНБ посочват, че печалбата е генерирана от основната дейност на банките и осигурява 0.99% възвръщаемост на активите. Нарастват и приходите им от изплатени лихви – общо 2 милиарда лева за последната година.

"Банките у нас в своята цялост прехвърлят рисковете си изцяло върху клиентите – това води и до увеличаване на лихвите по кредити – все пак регистрираната печалба на банките е положителна тенденция – би следвало да се очаква по либерална политика за отпускане на кредити, което да стимулира производството и икономиката.", казва  Десислава Николова –финансов анализатор.

За да се случи това обаче трябва увеличената печалба да се превърне в трайна тенденция, а икономиката да продължи да се стабилизира като се отчитат все по-ниски нива на безработица. Тогава се очаква и намаляване на

В по-голямата си част жилищните кредити са обезпечени, за разлика от потребителските, които са основният дял от просрочените над 90 дни вземания на банките. Те все повече се увеличават, показва статистиката –от 7.81% през първото тримесечие на 9.45% през вторите три месеца на 2010-а.

Получава се парадокс – как така нараства печалбата на банките при положение че и разходите им за необслужваните кредити растат – очевидно банките компенсират от увеличени такси и комисионни.

Според анализаторите успешна мярка за намаляване на лошите кредити е банките да предоговорят по-ниски лихви по кредити на лоялни клиенти.

[BulCan]

E, до момента какво излиза, че прагът на търпимост на банките към лошите кредити е много по-висок отколкото си мислехме? Да вземем да врАщаме свободни пари на влогове в БГ банки ли, какво?