Автор Тема: Здравината на сградите, в които живеем  (Прочетена 128956 пъти)

Crash

  • Ентусиаст
  • *
  • Публикации: 41
  • Карма: +12/-1
  • Респект: +12
    • Профил
Колеги,
От известно време много се замислям над въпроса за това колко са устойчиви сградите, в които живеем. Лично за мен при избора на жилище това е от първостепенно значение. Както знаем всички, България е в доста силно земетръсна зона, а строителстовото ни.... :o.....е тук искам да чуя Вашето мнение. Кои сгради според Вас са най-устойчиви на земетресение - гредоред, пруски свод, стара тухла с плочи, панелки, ЕПК, ПК, ново строителство. Мисля, че темата е доста интересна и ще се радвам да чуя и Вашето мнение, ако има и строителни инженери сред нас ще е много добре и те да пишат.

nino

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 72
  • Карма: +16/-2
  • Респект: +31
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #1 -: 25 Юни, 2010, 14:43:02 »
+2
Позволявам си да постна мнение на Егер, което изчерпателно дава характеристиките на строителството от 50 те години до днес.
егер [ Отговор ]
Кратки бележки по мъките и радостите на българското строителство  ново
08-02-2010 - 19:20:54    IP/Host: 77.70.59.---
Регистриран: преди 2 месеца
Мнения: 7    
По искане на колеги от форума пускам няколко обединени поста които отразяват ,надве-натри скалъпено, моето мнение за строителството в държавата :

Здравейте.
Да се изкажа и аз  за някои плюсове и минуси както си го разбирам.. 
Общо взето всичко е на желязната логика "по- добре богат и красив отколкото беден и грозен"
т.е. най-добре е голям апартамент с изглед към нещо хубаво и зелено в нова, луксозна кооперация с уредено паркиране, охрана, инфраструктура и всичко друго  Има такива , няма пари обаче...така, че това всъщност го слагам в зоната на мечтите. 
Сега за реалността.

1."Ново" строителство (обикновенно с това име се означават сградите от прехода, 1990-настоящия момент)

1.1.Сгради от 1989-1993/4 - строени са от старите майстори,доста прилежно и качествено.Архитектурно са проектирани доста неугледно на външен вид(няма какво да се иска повече от школата на панелните архитекти), но със добри, комфортни и практични разпределения, които са характерни за панели и ЕПК-та.Конструктивно са много добре, защото са регулярни и със силно опростени форми и защото старите инженери - конструктори са на високо ниво, дори и военните .Обикновенно нямат асансьори, нямат топлоизолация, общите части също са нeвзрачни, ако имат подземни нива са неизползваеми, защото са наводнени, което малко влиза в конфликт с по-горе казаното
"прилежно и качествено"....е нека остане само, че са се старали доста, но монолитното ни строителство е било на ниско техническо ниво, и отделно от това сякаш в повечето случай са с добро градоустройствено решение.
Вписват се във времето когато вече е имало Норми за проектиране на сгради в земетръсни райони, от 1987 г.
и последните, вече са били усвоени от проектантите-конструктори.Общата оценка ми е положителна за сеизмичния риск.Поставям ги на трето място по този фактор.
Като цяло качеството на живот в подобни сгради е ниско....т.е. обикновенно паркираш в калта което наричаш "улица", влизаш през надве-натри заварена от метални профили и ламарина врата, озоваваш се на тъмно,неугледно и стръмно стълбище, качваш n на брой етажи, и се озоваваш пред луксозната врата , която си сложил, и зад която е твоята крепост .В настоящия момент се нуждаят от саниране толкова , колкото и панелите.

1.2.Сгради от 1993/4-2003/4 - С една дума.....УЖАС...УЖААС.Строени от мутри, проектирани от мутри(нямам впредвид, че архитектите и инженерите са мутри .Пълно отражение на потъващата държава.Символ на онези хора , които със зъби , нокти и лакти се бореха да се впишат в разпределението и движението на мръсни капитали.Няма архитектура, няма градоустройство, няма конструкция и съвсем буквално някои от тези сгради са строени без проект.За мен лично тези сгради нямат плюсове.Представляват абсолютната нула, абсолютното
дъно.Единственото нещо което може да ме принуди да пребивавам в такава сграда е местоположението.Ако крайно се наложи.
По отношение на сеизмичния риск са на твърдо последно шесто място.Препоръчвам на всички живеещи в такива сгради да се сдобият с проекта по част "Конструкции" и да го дадът на някои строителен инженер са становище.Човек не трябва да прави компромиси с някои неща.
Качеството на живот в мнозинството от тези сгради също е ниско, но има и отделни екземпляри с по нормално такова, та дори до високо.В настящето се нуждаят от саниране, защото в повечето случай нямат топлоизоация и инсталациите им са доста зле.Тук отчитам и най-голям проблем с паркиранията, защото са строени без нужния по новия закон паркоместа.

1.3.Сгради от 2003/4-настоящия момент.Тук вече идва влиянието на чуждите инвеститори и на това, че повечето хора наизлязоха в чужбина и си свериха часовниците .Качеството на строителство и проектиране варират от много ниско до много високо, но все пак отчитам качествен закономерен ръст в психиката на строителя спрямо предходното мракобесие .Всичко е според зависи.
Преобладаващото число такива сгради имат следните плюсове:
+ Нови са ....няма да трабва да санирате, ремонтирате, а направо започвате наново, както сте си го сънували.
+ добри, сравнително качествени материали и технологии на строителство
+ добрите стари инженери от точка 1.1 станаха надзорници >>>>т.е. с много уговорки се отчита по-добър надзор върху изпълнението
+(-) в архитектурно и констуктивно отношение бележат подобрение.Има много добри външни архитектурни решения, по-малко на брой вътрешни, но като цяло панелните архитекти се понаучиха на нещо.По отношение на сеизмичния риск обаче има проблем с тези архитектурни форми, които проблем ще поставя при минусите.
+ наличие на портиери, охранителни камери, затворени за външен достъп обеми, озеленяване(ха ха) и това заложено още на проектно ниво.
+ ще сложа при плюсовете и.....съседите(ако сградата е обитаема, а не е инвестиция) Вероятно ще имате млади, работещи и разбрани съседи, но това може и изобщо да не е така .Всъщност за мен съседите са най-важното нещо при избор на имот за живеене, но няма да обяснявам защо 
Минуси:
- лоши, непрактични разпределения
- в голяма част от сградите сеизмичния риск е повишен поради необузданите архитектурни решения, но се прави всичко възможно в две направления..1.да се закрепят прилично нещата...2.следващия път да работиш със същия архитект...т.е. да имаш работа.Слагам ги на четвърто място по този фактор.
- ужаяващо градоустроиство т.е. или сте върху някоя градинка, или сте на майната си, или в комплекс дето може да играете канадска борба със съседа от другата кооперация.Средно положение почти няма.
- голяма разлика между използваемата квадратура и това което плащаш
- вероятно ще си платите по-високо от колкото трябва за удобства като портиер, камери и озеленяване...защото строителите си направиха фирми за подръжка и ти ги насаждат още при покупката.
- НЕ СА ШУМОИЗОЛИРАНИ, абе направо си чуваш всичко, навсякъде...леките материали с които се строи (леките керамични зидарски блокчета, итонга, гипсокартона) не се справят със шума, ама изобщо
- липсата на съседи ....в много случаи ще сте късметлията които ще живее до крупни инвеститори, т.е. ще живеете две-три семейства в празна сграда....примери за това има много.Тогава , поради липса на подръжка, сградата бързо се занемарява и качеството на живот там пада доста.
- най-вероятно няма да се наслаждавате на гледка
- вероятно няма да сте в близост до част от следните неща :болници,ДГ, училища, църкви, пожарни, магазини, транспорт, паркове.
Иначе като цяло качеството на живот в такива сгради е средно до добро, ако изключим някои неспасяеми вече райони, където не може да има нищо нормално.Няма да казвам кои, щото и там живеят готини хора, пък и това тука си е мое мнение.

Големия плюс на "новото" строителство....ако всичко е нормално, ще предадеш на поколението си имота и то ще може да живее в него, преди да се амортизира ужасно, та качеството на живот да стане нулево.

2."Старо" строителство

2.1. Панелно строителство .Първо ..най смешно ми е като напише някои "нов" панел...хе хе хе ха.С изключение на 10-15 блока в цялата държава, последния панел е довършен преди 20 (словом: двадесет) години през далечната 1990 година.Така, че е все едно да кажеш за една 3 годишна кола, че е нова.Има няколко вида панелни блокове.Няма да се спирам поотделно.Ще разглеждам всички:
Плюсове:
+ подчертано добро ВЪТРЕШНО архитектурно разпределение и изложения
+ много добро градоустроиствено решение, което се разваля само от т.1.2 и 1.3 и то не навсякъде.
+ горната точка кореспондира автоматично с близост до почти всички от следните: болници,ДГ, училища, пожарни, магазини, транспорт, паркове, но без църкви, поради спецификите на социалистическото ни общество.
+ много добро поведение на сеизмични въздействия, продиктувана е от самата конструктивна схема.Няма да влизам в подробности, но просто казано, енегрията на сеизмичните вълни се поглъща от големите възможности за деформация на сградата, АКО са направени добре връзките между панелите, а те СА ДОБРЕ НАПРАВЕНИ, с МНОГО малки изключения.Имаите предвид, че тези връзки се правят чрез заваряване само от най-висококвалифицирани заварчици, които са слагали подписите си на самите заварки , после следва контрол и оценка, и пак контрол, и най-накрая замонолитване на връзката.Съмнения за мен няма...тези заварки са били идеални, което няма нищо общо със това, че всички стени са криви, или че фугите се пълнят с вестници и други основателни забележки.Просто искам да кажа, че конструкцията на панелите няма много общо с наистина големите им козметични проблеми.Безспорна е нуждата от последващ контрол на тези връзки, но това ще го
сложа към минусите.Съобразно сеизмичния фактор ги поставям на първо място т.е. са най-добре.
+ квадратурата е без идеалните части, те са упоменати като проценти в нот. актове, но не са включени е числото кв.м., както е при "новото" строителство
Минуси:
- Повсеместна нужда от спешен ремонт на покриви и полагане на топлоизолация и нови инсталации.Все пак това са сгради на около средно 35 години.
- доброто разпределение е изцяло компенсирано от това, че няма един прав ъгъл...всичко е криво.
- с много малки изключения, абсолютно занемарени общи части и околни пространства
- много често, ясно изразено самоуправство ( преградени междинни стълбищни площадки и др. общи части , "резервирани" паркоместа и др.)
- свързано с горното и с това , че тези блокове са доста големи следва да спомена, че да попаднете на разбирателство между съседите е практически невъзможно.От там следва, че ако няма нещо насилствено , никога няма да имате поддържани общи части и околни пространства.
- нужда от САНИРАНЕи поддръжка на КОНСТРУКЦИЯТА в СЛЕДВАЩИТЕ 10 ГОДИНИ за ВСИЧКИ блокове.

Качество на живот.....ниско до средно.

2.2.Едроплощен кофраж (ЕПК)
Всичко е същото както при панелите с изключение на три точки:
+ по отношение на земетръса, те представляват една много, много корава конзола, забита в земята, т.е. точно противоположно на панелите, те нямат много голяма възможност да гасят енергията с деформация, те просто са достатъчно корави да я понесат, на теория.На практика никой не знае какво ще стане, но голямата височина и голямата маса ги прави по-рискови от панелите (според мен), затова ги слагам на второ място.
+ от горе има невероятна гледка 
+ за разлика от панелите нямат остра нужда от поддръжка на конструкцията.

Забележка: Няколко ЕПК-та в София в Младост и Зоните и едно в Бургас се наклониха малко, но май пооправиха нещата, поне това в Бургас го укрепиха...може да го има това явление и в груги градове...Просто тези сгради са много чувствителни към фундаментите и геологията под тях.

2.3.Стара тухла.Сгради до края на 50-те години.
Тук може да се изпише цяла книга, но не му е мястото Затова съвсем накратко.
Единствения истински плюс е МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО.Почти навсякъде тези сгради са в идеалния център.На които това му трябва или му харесва, това е неговия имот.
Оттук нататък следват само минуси:
- Като цяло, но с изклчения, абсолютна мизерия
- Съседи дето всеки ден се копаят, и на тяхно място идват безброй наследници и др. навлеци
- конструкции от гредореди, пруски сводове, без колони, заклинени в стените стъпала, където има някаква стоманобетонна конструкция то тя е рожба на пионери в тази област.Все пак ще ги поставя на едно място над най-лошия , т.е. на пето , защото все пак са издържали няколко , макар и неголеми земетресения.
- безброй безконтролни реконструкции с премахнати носещи елементи от технически неграмотни търгаши.С това май трябваше да ги поставя на последно място за земетръса, ама айде 
- безкрайно изостанали от съвременните стандарти за инсталации, изолации и ергономия
- Паркирането - като цяло проблемно
- обемите(етажна височина 3-3,5-4м) са големи и по-трудно климатично контролируеми

Качество на живот - ниско

Погледнато логично, човек трябва да има някакви сантименталности , та това да е неговия избор, но има всякакви хора и всякакви цели.

2.4.За сградите от 50-те до около края на 70-те има неща които стоят другояче...Тези кооперации са нещо много различно от "наистина старата тухла".
+ Тук говорим за изцяло стоманобетонна скелетна конструкция, със гредови плочи, колони и стоманобетонно стълбищно ядро ит.нар. тухлени шайби, които поемат хоризонталните инерционни сеизмични сили.Сградите са регулярни, опростени като обеми и силно наподобяват тези от точка 1.1.(Разликата е, че при 1.1. са налице норми за проектиране в земетръсни райони и са предвидени освен ядрото и допълнителни стоманобетонни шайби и рамки).Схемите с които са пресмятали по онова време земетръса са силно опростени, но за сметка на това при тях се явява едно преоразмеряване, което е много полезно за обитателите .Всъщност преди нормите е имало просто правилник за оразмеряване на земетръс, които за разглежданите прости конструкции се явява нещо много повече отколкото съвременните ни Норми за проектиране на фона на съвременните архитектури.
Освен това етажността е много малка в сравнение със съвременното ново строителство и от там може да се направи извода , че тези конструкции всъщност са доста добре осигурени на земетръс.Мога да ги сложа на трето място , заедно с т.1.1.
+ Друг плюс са прекрасните разпределения и изобщо практичността на обемите.Не се е пестяло от квадратура.
Това е в пряко следствие от схемата на разработка на проекта за ЖСК-то.Малко хора с единомислие и поне някаква връзка помежду си (работна, роднинска или друга) се решават и строят.От това по-добро няма 
+ Местоположението.Местоположението.местоположението. Това са обикновенно старите , реномирани? квартали около идеалния център на големите градове.Обикновенно представляват кварталчета на научни работници, писатели, директори, диктатори , учители , държавни служители и др.Сега всички тези са на преклонни възрасти, но може да се очаква, че поколението им не са селяни и необразовани лентяй, т.е. че може да са приятни съседи (ех, все за тия съседи говоря .Разбира се много са разпродадени на кого ли не.
+ градоустройство....много добро,понякога уникално дори за Света-->Явроров
С това плюсовете свършват...не са малко

- За разлика от колегата съфоромец ZRfv, аз не мисля, че по-голямата част от тези сгради са поосвежени, освен ако не се има впредвид боядисването без никакво съгласуване между съседите.
Всъщност ,за да се освежи/санира както трябва, трябват:
1.поправка на покрива, обикновенно дървени покриви...майсторите на такива почти измряха 
2.Топлоизолация на цялата сграда, ама на цялата и то по проект а не по усмотрение на живущите или на алпинистите.Хидроизолация на сутеренния етаж ако се налага(В София в 70% от случаите в тези стари квартали подпочвените води са на високо ниво -3 м и ниско ниво -4.5м, което означава, че за 40 - 50 години, ако няма дренаж, мазетата са неизползваеми заради капилярната влага)
3.Смяна на инсталациите на цялата сграда та чак до сградното водопроводно и канализационно отклонение.ТЕЦ-а също.
4.Екстериорно решение на фасадата...може по-скъпо с орнаменти, каменни облицовки или по-евтино с обикновенните мазила
5.Интериорно решение на общите части( главно дограмите, защото останалото му трябва само почистване) и канализиране на слаботоковите инсталации в общи шахти и розетки.
След 1,2,3,4,5 тази стара тухла става по-добра от новото строителство от т.1.3. по всички показатели
Мисля , че за да се случи това сградата трябва да е на един собственик , иначе за нашата държава ми се струва невъзможно постигането на разбирателство, относно даването на едни примерно 10000-15000лв от всеки съсед за тази цел.
Извод.....Да...може старата тухла да стане по-добра от новото строитество, но на практика е невъзможно.А докато стане възможно , чрез промяна на законодателството, сградите ще бъдат в края на своя живот (90-100години и не означава, че ще паднат след това, съвсем друго означава живот на една сграда) и това решение няма да е икономически обосновано.
- Откоригирам малко мнението си относно паркиранията, защото ZRfv е прав.Когато тези сгради са само жилищни по-скоро няма такъв проблем, но ако има една или две фирми, както е случая със сградата от която сега пиша, то .....  поне се развиват невероятни шофьорски умения 
- Съществен проблем остават ,както при 2.3., безконтролните реконструкции.Важи главно, за тези сгради със магазини на партера.

Каюество на живот: от ниско до много високо (в изключително редки случаи)

Като цяло заключението ми е следното:Тези "стари тухли" са набори на панелите, но местоположението и по-специалните обитатели ги постваят на едно ниво над тях (панелите) като качество на живот, пък и заради възможности за update .



п.п.Относно отоплението : при разлика в квадратурата от 10 % разходите са пропорционални при равни други условия, но при разлика във височините е друго.Просто физиката на топло-студено в една стая е малко по-различна и разликата при по-високо помещение не е така пряка на разликата в обемите. Но и тук си прав, колега, по-високото е по-добре, но за съжаление бъдещето е в икономиите.


Надявам се, че на някого съм помогнал да се ориентира приблизително...Разбира се, всичко това е една осреднена позиция и не се отнася за всички подобни сгради.Всичко е според зависи 
..и пак ще кажа, че това си е мое мнение ....и много искам да го шлифпвам във вашите мнения.

Поздрави





nino

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 72
  • Карма: +16/-2
  • Респект: +31
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #2 -: 25 Юни, 2010, 14:45:48 »
+1
и още малко:
егер [ Отговор ]

Няколко думи за т.нар. немски панели.
Обяснението е просто.Немците ( и французите) са пионери в панелното строителство ,защото в една разрушена държава това е общо взето единствения начин да направиш дом за много много бездомни и когато се решава, че в нашата прекрасна родина пролетариите ще живеят в подобни кошери, възниква решението да черпим от техния опит.
Поканени са специалисти, донесли са проекти както и пословичната си прецизност в производството и монтажа.
"Немския панел" е три неща:
1.конструктивна схема, директно взета от немските проекти - съобразена е с немските реалности.Там няма земетръс.Затова и заради други неща по-късно са преработени в това , от което произлизат мнозинството панелни комплекси.
Мисля ,че се ползва до средата на 70-те.
2.Конкретна технология за направа на панели.Кофражни форми,конкретна специфична последователност на етапите за производство.По- специално е, че има и топлоизолация във фасадните елементи, т.н. сандвич панели.Това не е характерно само за "немските панели", по принцип всички фасадни панели имат топлоизолация, проблема е че топлоизолацията е прекъсната, получават се термомостове и тя(термоизолацията) не е никак ефективна.
По принцип си имат имена, ама трябва да ровя в големите стари книги.Масово са се ползвали за панелите, правени по немски проекти , по-късно само за отделни сгради, после са модифицирани и пак са се ползвали, ама вече не са "немски".С много думи искам да кажа , че "немските панели" са прототипа от които еволюират по-късните , ще ги наречем на майтап, "български панели".
3.Прецизност.Прецизност.Прецизност.Немска прецизност.Характерно за поканените техни проектанти е , че са разкрили цяла нова вселена в прецизността за нашите заготовчици и монтажници."Немски панел" е станало нарицателно за добре направен панел (като сграда).

Извод: Не е много ясно какво точно се има впредвид в многоброините обяви за продажба, но като цяло "немски панел" е по-скоро търговки трик, които украсява по старите панелни блокове, отколкото нещо реално.

Поздрави



Редактиран 3 път(и).Последна редакция на 2010-02-09 16:16 от егер.

Здравейте колежке alana.
По отношение на въпроса Ви ще кажа следното.
Някъде посочват Пълзящия кофраж като вид Едроплощен кофраж, другаде не. Той се използва почти само за комини, силози и много рядко за сгради.Технологията му е такава, че могат да се изпълняват само дълги линеини непрекъснати форми като гореспоменатите, а етажните плочи разделят една сграда кажи-речи през 3 м и затова той просто не е практичен.Аз лично не познавам нито една сграда правена по този начин, но тъй като във УАСГ го изучавахме със пример точно за сграда, предполагам, че има поне няколко в България.
Класическите ЕПК-та са горе-долу само с два метода на изпълнение....тип тунел-кофраж и тип маса между които накрая, за обитателя няма абсолютно никаква разлика по отношение на качеството.
Същия въпрос отправен за предполагаемите ПК и другите видове ЕПК е със същия отговор- не би трябвало да има никаква разлика, макар, че детайлите за закрепване на подовите конструкции към линейно излятите стени биха се явили като язви при ПК.

Поздарви.

п.п.Мога да предположа , че сравнението което всъщност сте имали в предвид е ЕПК и ППП (пакетно повдигани плочи).Ще кажа само, че последните се се използват главно за административни сгради и по принцип вече са отречени, като не съвсем надежни.Те (ППП) също така се ограничават само до 12 етажа.

http://www.moitepari.bg/Spravochnik/art/Advices/kak-da-osrebrim-li~fdd839a2ccbc47ce85405870bc11d97a/ - статия за лихвоточките – роза!

Scyther

  • Гост
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #3 -: 25 Юни, 2010, 15:23:08 »
0
Чудесни коментари на nino. Благодаря!
Може ли някой да разясни какъв тип строителство са т.н. "пломби". За тях знам само, че са между панелки, над 9 етажа, тухлени и в обявите ги водят "ПК" или "ЕПК". Има ли живот в тях, колко са земетръсоустойчиви, въобще какви са ви мненията?

vfrz

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 150
  • Карма: +10/-7
  • Респект: +8
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #4 -: 25 Юни, 2010, 15:44:53 »
0
Позволявам си да постна мнение на Егер, което изчерпателно дава характеристиките на строителството от 50 те години до днес.

Прочетох с удоволствие пак поста на колегата, даже гледам, че ме споменава на едно място, бях забравил :). Помня, когато се вихреше дискусията в 'онзи' форум преди време.
Сега забелязах, че се визира и строителството ПРЕДИ 50-те. там нещата са по-скоро индивудуални, предвид годината, когато се е строил даден обект. По отношение на устойчивост на земетръс си мисля, че дебелите външни стени и гредоредът са една нелоша конструкция, но пак с условието, че от сграда до сграда разликите могат да са огромни. Като цяло колегата е направил един събирателен образ на 60+ годишните сградите, но по-скоро съчетавайки и изтъквайки техните недостатъци. Например не виждам защо тавани от порядъка на 3-3.5 - 4м трябва да се считат за минус, само защото изискват повече енергия за отопление. По-скоро е плюс заради усещането за простор, което липсва в 2.5-метра високите конфекции.

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #5 -: 25 Юни, 2010, 16:02:32 »
+1
Аплодисменти. Наистина.
Подобен принос осмисля напълно форума.
 *drink1*

Да бъда малко полезен и аз .
Извадих данните от текста и направих пригледна КЛАСАЦИЯ.

Тук в началото правя един списък с КЛАСАЦИЯ, а разсъжденията и аргументие са по-долу. Основният показател, по който е правена класация е: СЕИЗМИЧНА УСТОЙЧИВОСТ.
Авторът изследва и други показатели, но класацията е за нея.


1.  Панелно строителство .Съобразно сеизмичния фактор ги поставям на първо място т.е. са най-добре.

2. Едроплощен кофраж (ЕПК). На практика никой не знае какво ще стане, но голямата височина и голямата маса ги прави по-рискови от панелите (според мен), затова ги слагам на второ място.

3.1.  Сгради от 1989-1993/4 - строени са от старите майстори Поставям ги на трето място по този фактор.
3.2. За сградите от 50-те до около края на 70-те има неща които стоят другояче...Тези кооперации са нещо много различно от "наистина старата тухла". Мога да ги сложа на трето място , заедно с т.1.1. (визира новодемократичното начално строителство).

4. Сгради от 2003/4-настоящия момент.Тук вече идва влиянието на чуждите инвеститори. Слагам ги на четвърто място по този фактор.

5. Стара тухла.Сгради до края на 50-те години. С това май трябваше да ги поставя на последно място за земетръса, ама айде нека е 5-то място.

6. Сгради от 1993/4-2003/4 - С една дума.....УЖАС...УЖААС По отношение на сеизмичния риск са на твърдо последно шесто място.

Правил съм си бележки, не им обръщайте внимание.

marandi

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 865
  • Карма: +51/-15
  • Респект: -124
    • Профил
    • http://marandi.blog.bg
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #6 -: 25 Юни, 2010, 16:57:44 »
-1
Ъмм ...

така изведена само "класацията" е тотално подвеждаща според мИня.

Неслучайно авторът ( Eger ) навсякъде е упоменавал за средата и качеството на живот, характерни за типовете строителство, планова/пазарна икономика, държавно-регулиран/пазарен жилищен сегмент и т.н.

Отделно е упоменато, че това би било коректно при стриктно спазване на характеристиките на елементите при съответната, оразмерена конструкция.

Както и да е ...

Само искам и аз да отбележа, че изтъкването като минус на височини 3.5-4 м. от колегата за мен е непонятно??

Относно панеляците, правилно е отбелязано, че за момента в БГ-то ( слава Богу ) сме нямали силно земетресение, което да ги "тества". Само ще вметна, че прехласването му конструкцията им и изработката, която той е описал:

"Няма да влизам в подробности, но просто казано, енегрията на сеизмичните вълни се поглъща от големите възможности за деформация на сградата, АКО са направени добре връзките между панелите, а те СА ДОБРЕ НАПРАВЕНИ, с МНОГО малки изключения.Имаите предвид, че тези връзки се правят чрез заваряване само от най-висококвалифицирани заварчици, които са слагали подписите си на самите заварки , после следва контрол и оценка, и пак контрол, и най-накрая замонолитване на връзката.Съмнения за мен няма...тези заварки са били идеални ...."

изобщо не е коректна и затова добре, че не се е спрял на подробности, както е писал, щото щеше да "издъхне" от всякъде ;)

За да има "големи" възможности за деформация една конструкция трябва или да е от конзолен тип ( демек запъната греда - ЕПК ), или конструкция тип "ферма" ( гредоред да кажем ). Панелките изобщо не спадат в тази категория, затова се учудвам на некомпетентното му мнение.

Предполагам, че панелките най-общо казано ще носят до определен магнитут на земетръс без никакви поражения, а ако напреженията прехвърлят критични стойности, ще се разпадат като кутийки. Дано не тръсва над 7 по Рихтер, за да се види дали съм прав, но при техната конструкция т'ва би било нормалното им поведение. Демек "леко" повредено панелно блокче няма как да има.

За останалите неща като цяло е прав колегата и поздравления за положения труд да синтезира и опише родната картинка.

Чиърс на бебетата сладки!  *drink11*

П.П. Поне според мен по-добре да се гледа качеството и средата на живот, отколкото разни хипотетични, бъдещи събития. За тях си има застраховки и като сигурност добре е да се класира чиляк в първите 3 категории, демек поне до 6-6.5 по Рихтер да носи конструкцията без поражения. За по-силни магнитути вече е Божа работа и всяка сграда и конструкция ще се "държи" различно. 


Crash

  • Ентусиаст
  • *
  • Публикации: 41
  • Карма: +12/-1
  • Респект: +12
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #7 -: 25 Юни, 2010, 21:01:15 »
0
marandi,
Позволи ми да не се съглася напълно с твоето мнение:
Аз съм съгласен напълно с класацията на nachev, с изключение на това, че т.4 може да бъде както на първо, така и на последно място по устойчивост на земетресение - т.е. според зависи колко са спазени зрхитектурните изисквания и най-вече качеството на използваните материали. Т.2 на теория трябва да си е точно там, на практика се надявам НИКОГА да не ни се налага да разберем къде трябва да е.

Относно панелниците както си писал и за това, че мнението на Eger е некомпетентно не съм съглсен......
Сайта http://www.world-housing.net/ е доста интересен и се вижда например в Румъния при Врачанското земетресение през 1977 (7.2 по Рихтер), има много разрушени сгради и хиляди загинали, НО НЯМА НИТО ЕДНА ПАДНАЛА ПАНЕЛКА...и по-конкретно само няколко панелки имат незначителни щети и то предимно на стълбищата.

За това, че трябва да се гледа качеството и средата на живот съм напълно съгласен с теб, нали това е мотивиращ избор при избирането на жилище, но като цяло аз лично искам да се изясни до каква степен сме защитени в собствените си жилища...

И както си казал, чиърс на всички бебета сладки и нека пиенето започне сега  *drink5*



 

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #8 -: 25 Юни, 2010, 21:04:20 »
0
Според мен е по-интересен въпроса, когато панелките започнат да се "разпадат" къде ще се дене целия този народ, живущ в тях и как това е уредено в закона. Един закон е винаги по-страшен от едно земетресение.

elissa

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2070
  • Карма: +182/-35
  • Респект: +984
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #9 -: 25 Юни, 2010, 21:08:44 »
0
marandi,
И както си казал, чиърс на всички бебета сладки и нека пиенето започне сега  *drink5*

Махнах излишното! Бъдете милостиви, ПЕТОК е!   ;) :D :D :D
 *drink5*

vfrz

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 150
  • Карма: +10/-7
  • Респект: +8
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #10 -: 25 Юни, 2010, 21:24:15 »
0
marandi,Аз съм съгласен напълно с класацията на nachev ...

Класацията е на колегата от imoti.net Егер. Начев бе така любезен да синтезира самата класация от обширния пост на Егер. ;)

А мисля, че разбора на различните типове строителство в горния пост си е доста добър като цяло, но именно защото е няколко абзаца пост, а не няколко страници, може да има някои неточности. Друг е въпросът, че две съседни сгради, еднотипно строителсто като изпълнение и година, могат да имат различна сеизмична устойчивост поради ред субективни причини. Същата е логиката и при определянето на цените на м2 - не може да се слага общ знаменател, колкото и еднотипни да изглеждат имотите на пръв поглед.

П.П. Поне според мен по-добре да се гледа качеството и средата на живот, отколкото разни хипотетични, бъдещи събития. За тях си има застраховки и като сигурност добре е да се класира чиляк в първите 3 категории, демек поне до 6-6.5 по Рихтер да носи конструкцията без поражения. За по-силни магнитути вече е Божа работа и всяка сграда и конструкция ще се "държи" различно.

Застраховките са нещо полезно, но все пак е добре парите от застраховката да си ги получи застрахованият, а не неговите наследници...да не дава Господ!  :-\

marandi

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 865
  • Карма: +51/-15
  • Респект: -124
    • Профил
    • http://marandi.blog.bg
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #11 -: 25 Юни, 2010, 23:54:59 »
-1
marandi,
Позволи ми да не се съглася напълно с твоето мнение ...


Хъх ...

ма мноу ясно, че няма да се съгласяваш с мИня, че иначе ще настане скука - цял форум с перхидролени тикви кат' мИня .... ужаска - хи хи хи ;)

Ем, ти иначе си го казал къде е заровен ключа за бараката. Вранча, 1977 г., нЕма паднала панелка ....

Ай, ся си помисли през 1977 г. на колко годинки са били панелките, после може да помислиш кат' им опъваш тигелите ( демек заварките ), те не са като бетона да втвърдяват 100 години, ами веднага придовиват качествата си, т.е. тъкмо заварките са били трапатонка.

Само, че от 1977 г. досега минаха още 33 лазарника, а аз не съм чувал някой да си е ръчкал по заварките на панелките - обследвания, профилактики там, аа - уу ....

Ся чаткаш ли защо Русата ми кордела си мисли, че ако ни тръсне над 7 да кажем и панеляците ще се разпаднат, поне тия с изгнилите заварки. 

Чиърс!  *drink11*
« Последна редакция: 25 Юни, 2010, 23:57:49 от marandi »

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #12 -: 25 Юни, 2010, 23:56:09 »
0
Имаше един добър нагледен пример за издържливостта на панелките - една такава с дупка посредата, сега ще потърся. :)

... ето - щом при това нещо горните два етажа стоят, значи панелките определено са номер 1 :)

« Последна редакция: 26 Юни, 2010, 00:01:48 от dodo2 »

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #13 -: 26 Юни, 2010, 09:58:03 »
0
Аз съм съгласен напълно с класацията на nachev,
Crash,
Благодаря, но класацията не е моя.
Аз съм направил само едно събрано и кратко изброяване, която илюстрира мнението на Егер. 
Човекът очевидно знае какво говори и аз лично приемам мнението му. Просто така е по-пригледно и не се налага ровене из текста.

vfrz

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 150
  • Карма: +10/-7
  • Респект: +8
    • Профил
Re: Здравината на сградите, в които живеем
« Отговор #14 -: 26 Юни, 2010, 13:30:42 »
0
... ето - щом при това нещо горните два етажа стоят, значи панелките определено са номер 1 :)

Безспорно! А в коя държава се е получил този панелен 'геврек'?