Точно така е. Моята прогноза е за финал Аржентина-Холандия или Аржентина-Испания. Малко смело, защото аржентинците трябва да отстранят Германия, а холандците - Бразилия. Но ми се ще да гледам финал Аржентина-Холандия, в който холандците да вземат реванш за 1978г.
Ясно е, че и ти имаш добра памет!
Щото и аз помня от доста отдавна
Кройф, Бари Хулсхоф, Джони Реп, Ари Хаан, Неескенс, Крол едно време показваха един футбол, който ни караше да имаме странно усещане за досег с нещо извънредно.
Не по-малко съм се вълнувал от неземното и мощно понасяне на Марио Кемпес.
Сега всичките играят един пресметлив и твърде драстичен футбол. Бонбони от екрана подават рядко, доста рядко и трябва да си твърде съсредоточен, че белким хванеш нещо.
Най-драстично играят южноамериканците, те скъсаха по най-безпардонен начин с изворите на своята малко романтична футболна култура. Ако имат добър ден, един Парагвай просто не виждам как ще го бият. А това е едно джудже.
Не съм гледал такава ситуация с Парагвай (сходни като маниер са и уругвайците), но много е възможно един такъв отбор след 2:0 лесно да бъде смачкан и с 5:0.
Харесва ми само това, че сега всеки може да бие практически всеки.
Вътрешната ми нагласа и субективно усещане са, че формат и най-значим ресурс да идат напред притежават Аржентина (или Германия) и Бразилия.
На една ръка разстояние е Испания. Но, тоталната им безпомощност пред рендетата от Швейцария ме обезверява.
Следващо ниво: Уругвай, Холандия.
Последен ешелон: Парагвай, Гана.
То обаче няма нищо общо с с емоциите и симпатиите. Големите фаворити не ги будят, не ги и печелят. Ще минат спокойно и без мен.
Искам шампион да бъде европейски отбор, но съм наясно, че шансът е под 50 %.
Харесвах отбора на Мексико, много даже. Имаше нещо в тези момчета, повечето не особено известни, но с големи сърца.
Анкета
