Гейовете не ме разбират
10:39 23-06-2010
КАЛИН РУМЕНОВ
Заприлича на досадна среща на класа. Едни и същи живи хора се събират всеки път, задават си едни и същи любезни въпроси и нямат какво ново да си отговорят. С една дума – agaYn. С повече думи – добре дошли на хомоскучен парад, където въпреки претенциите за различност няма нищо по-различно от последния път. Има само взаимни лоши чувства и лошо замислена комуникация, на която скоро не й предстои ремонт. Нейният процес е двупосочен и ако може да послужи като хетерооправдание – гейовете са виновни, защото започнаха първи.
Масата гейове не ме разбира в качеството ми на единица от хетеросексуална аудитория, която трябва да бъде спечелена. Затова на моите разбирания за нормалност се предлага поведение на тийнейджъри, току-що открили секса и крещящи „Вижте ни, ние сме педали, но въобще не ни пука”. Много хубаво, но нали не съм длъжен да ви ръкопляскам. Както и вие не сте длъжни да ми се възхищавате, когато сменям задни амортисьори на Honda-та. Трябва да признаете, че авторекламата ви е сериозно инфантилна и социално антивъзбуждаща. Пред огледалото може да се опиянявате от гледката на 10-сантиметрови токчета под мъжки глезен. Но за да напиете публиката и тя да ви пусне разбиране – нуждаете се от силен коктейл от послания. Нуждаете се от маркетингова стратегия на хомосексуализма, както и от концепции за социално щастие и за обществен престиж. Не говоря за професионална реализация, защото тя е възможна и без външно одобрение.
Къде е трудовата борса за гейове, на които сексуалната ориентация им пречи да си намерят работодател. Къде е специализираната болница за пострадали от силно изявена хомосексуалност. Къде е гробището, където хомофобията погребва жертвите си. Ако нито едно такси не може да ви закара дотам – кажете на шофьора, че е „педераст”, защото не познава измисления свят на нетолерантност към различните. В него всъщност никой на никого не пречи да бъде щастлив от секса. Но ако искате нещо повече от това – трябва да го формулирате. Трябва да имате кауза, на която хетеросексуалните пречат, за да бъдете още по-щастливи. Иначе те ще продължат обществено да ви подценяват, защото имат най-мощното оръжие на житейската пропаганда – децата. Както и най-великия слоган – „заради децата го правим”. Заради децата не искаме батальон гейове да марширува по улиците. Както ние не разбираме техния секс, така и те не ни разбират като родители. Те и не искат да бъдат такива – искат само да се задоволяват, което и без това могат да правят по всяко време.
Хетеросексуалните изпитват родителски хомострах и това е страхът – децата им да не замръкнат в едно легло с Евгени Минчев. По-добре да попаднат в една и съща селска дискотека с Юрий Галев и калашника му, отколкото да ги стреля светската пушка на светски гей. Гейовете не проумяват родителския страх, защото нямат деца и не са изявявали желание да имат. А точно това е кауза, заслужаваща паради - да могат да се сключват бракове, за да осиновяват цели сиропиталища. Понеже там е много по-вероятно и по-доказано да станеш малък гей, отколкото в семейство с двама бащи или с две майки.
Гей активисти искат повече права - нищо не разбирам от това скучно заглавие за парад. Не асоциирам активното гей битие с нещо по-различно от географията на половите белези. Нямам спомени и за хоможертви, на които гъзът им да е затрил главата или поне кариерата. Предпочитам цял живот да лекувам хемороиди, вместо да изтърпя и кратко интервю с мрънкащи гей активисти. Звучат ми като бременен педераст, който не може да обясни какво се е случило. И едновременно позиционира задника си като територия на антиоргазма, причиняващ антиудовлетвореност.
По-спокойно я карайте, различни момичета и момчета, и ние, хетеросексуалните, ще отговорим със същото. Няма да пречим на секскупона, а вие няма да изисквате от нас той да ни причинява обществена еуфория. Когато станете по-зрели и можете да поискате нещо конкретно – заповядайте пак да преговаряме. Но нека бъде наистина конкретно. Иначе ще продължим да не се разбираме и даже да не се опитваме да го направим.