Швейцарски сметки с български привкус
24/02/2010
От дълбока древност се знае, че всеки, който има достатъчно пари, може да си купи всичко. Напоследък обаче се налага нова мода - правителства на уважавани държави да купуват крадени банкови данни. И то основно от Швейцария - тихия алпийски пристан на милиардерите по света.
Швейцарците приемат проблема твърде лично и го характеризират като неприятелски акт по политически подбуди. Даниел Фишер, основател на правната кантора от Цюрих "Фишер и партньори", която специализира в банково право и измами, коментира, че "това е вид бизнес война срещу Швейцария, в която напълно незаконни практики стават приемливи", което крие "огромна опасност за швейцарските банки". Всъщност банковите им ръководства вече са наясно, че най-голямата заплаха за клиентите са собствените им служители.
Най-активен "търговец" на крадени данни е Германия, следвана от Франция. И тъй като приходите в хазната си заслужават, "на хорото" се хвана и България. Вероятно за да накаже непочтените и корумпирани богаташи или за да запълни някоя дупка в "най-добрия бюджет в ЕС" (по думите на финансовия министър Симеон Дянков). Каквито и да са причините, шефът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов обяви официално на 14 февруари, че е дошло време и България да покаже, че е част от ЕС и че всеки, който не си плаща данъците, няма да се измъкне безнаказано.
Една ретроспекция от последните години сочи, че
първата успешна покупка на крадени банкови данни
бе реализирана през 2007-а от Германия. Тогава страната плати 5 млн. евро за подробности по сметките на германски граждани в "Ел Джи Ти груп" в Лихтенщайн. По официални данни до края на 2009-а от тази сделка в германската хазна са постъпили 180 млн. евро от неплатени данъци. Спрямо направените разходи държавата е реализирала по-висок резултат дори от финансовите магьосници от Уолстрийт.
Нещо повече, от списъка изскочиха имената на доста високопоставени лица, включително и на Клаус Цумвинкел - бившия шеф на "Дойче пост". Той получи двугодишна условна присъди и плати 1 млн. евро за укрити данъци през февруари 2008-а. В края на март тази година се очаква и присъдата на брат му Хартвиг.
В началото на февруари германските власти разтръбиха, че се е появил още един диск с поверителни банкови данни за 1500 души, за който "доставчикът" (служител от частната банка на английския "Ейч Ес Би Си холдингс" в Женева) искал 2.5 млн. евро. На германската провинция Баден-Вюртемберг пък бил предложен втори диск с 2 хил. имена, който, според германския всекидневник "Франкфуртер рундшау", съдържал информация от банковите групировки "Ю Би Ес" и "Креди Сюис". Именно към тази нова порция от крадени данни интерес проявява и България, защото в тях имало и български граждани.
"Настъплението на файловете"
разгорещи страстите. Швейцарският кабинет заплаши в края на януари, че ще внесе проектозакон, който забранява на официалните власти да помагат на чуждестранни правителства в случаите, когато е налице кражба на данни от банкови сметки. В специално изявление от 30 януари Швейцарската банкова асоциация, която представлява над 300 банки, обърна внимание, че използването на подобна информация от Германия ще е "противопоказно" в бъдещи преговори и че германското правителство не трябва да работи с крадени стоки. А членът на асоциацията Томас Сутер изрази надежда в интервю за германската телевизионна мрежа ZDF, че "Германия няма да купува тези данни и вместо това ще арестува престъпниците, извършили престъпление в Швейцария, и след това ще върне данните на Берн". Швейцарският депутат Пирмин Бишоф пък заяви пред германското национално радио в началото на февруари, че "вече е налице нова форма на банков обир. Преди се е ходело до банката и парите са се вземали с оръжие. Днес това може да стане по електронен начин, като се крадат данни".
Според информация от електронното издание на германския всекидневник "Дер Шпигел" на 1 февруари финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле е разговарял директно с швейцарския си колега Ханс-Рудолф Мерц и го е уведомил за намеренията на страната си да купи диска с крадени банкови данни. Говорител на германския външен министър определил разговорите като конструктивни - термин, който обикновено се използва за характеризиране на диалог между политици, които имат сериозни различия по дискутираната тема. Според официални представители на швейцарското финансово министерство пък двамата министри са стигнали до извода, че Германия и Швейцария имат различна интерпретация на закона. Мерц казал на Шойбле, че Берн иска данъчният проблем с Германия да се разреши на базата на споразумение за ревизиране на двойното данъчно облагане. На нов кръг от преговори между двете държави, планиран за следващия месец, трябва да се обсъди и въпросът дали Швейцария да предоставя в бъдеще данни по подозрения за данъчни измами в отговор на германски запитвания. Берн обаче не изключва възможността евентуална покупка на дисковете от Германия да окаже обратен ефект върху преговорите. Просто защото, според говорител на Мерц, цитиран от германския "Ди Велт": "Това, което прави Германия, е незаконно в Швейцария."
Швейцарските законодатели
са единодушни, че Германия "работи с крадени стоки". Марио Фер - член на социалдемократите в швейцарския парламент, коментирал за местния таблоид "Блик", че "не може да повярва, че Германия наистина иска да сключи подобна сделка". Според Фер германският канцлер Ангела Меркел и Шойбле се опитват да използват сплашваща тактика и да накарат германците сами да се превърнат в честни данъкоплатци. Фер не допуска, че "това е начин, по който цивилизовани държави контактуват една с друга".
Алфред Хеер от дясната Швейцарска народна партия пък коментирал пред германския всекидневник "Билд", че той и съпартийците му ще се борят за такава промяна в закона на страната му, която да позволява публикуването на имената на неизрядните данъкоплатци. Според Хеер финансови кръгове в Швейцария имали доказателства, че политици и съдии от Германия държат сметки в алпийския пристан и в Лихтенщайн, за да не плащат данъци. "Ако Германия купи крадени банкови данни, ние ще работим за такава законова промяна, че имената на всички германци на държавни постове със сметки в Швейцария да станат публично достояние", заплаши десният политик.
В Германия няма съгласие за моралната страна
на въпроса с крадената информация. Според "Дер Шпигел" министърът на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг изразил несъгласие да се купуват подобни данни с думите: "Лично аз имам проблем с това." Шефът на партията на ХДС Фолкер Каудер също бил противник на тази идея. "Кражбата си остава кражба", казал Каудер и допълнил, че правителството не трябва да прави сделки с крадци.
Финансовият министър Шойбле твърди, че правителството не престъпва закона, като купува крадени данни. Меркел пък, като всеки практичен човек, подкрепя наказанието на данъчните измамници и смята, че трябва да бъде направено всичко възможно те да бъдат разкрити. Тя е готова на покупка, стига "списъкът на данъчните измамници да е истински". В това отношение обаче Меркел не може да разчита на швейцарското финансово ведомство, защото документът е базиран на открадната информация. И макар че на практика германските данъчни власти биха могли да започнат разследване и без помощ от Швейцария, ключовото доказателство за наказване на данъчните измамници може да се получи единствено директно от банките.
Въпреки че Берлин все още не е взел категорично решение да купи новия диск, отсега е ясно, че евентуалната сделка ще е точно толкова привлекателна, колкото и предишната. Случайни извадки от данните показвали, че от материала може да изскочи ценна информация. Финансовото ведомство отказва официален коментар по случая, но очакванията са да постъпят над 100 млн. евро данъци за минало време.
Междувременно
тактиката на сплашване
в Германия вече дава ефект. Германската провинция Баден-Вюртемберг е регистрирала 566 доброволно внесени данъчни декларации между 5 и 16 февруари с недекларирани средства на обща стойност около 85 млн. евро, съобщават по електронната поща от управата. "Блумбърг" пък информира на 17 февруари, че над 2 хил. германски данъкоплатци са декларирали доброволно вложенията си. Числата били събрани от финансовите власти на 16-те германски провинции. В Германия от наказателна отговорност се освобождава всеки гражданин, който подробно докаже колко данъци за какъв период е укрил и изцяло ги внесе, плюс 6% лихва за просрочие.
По мнение на нашите данъчни власти
авоарите на българи в швейцарски банки
са между 100 и 300 млн. евро. Парите са собственост на малък брой сънародници, чиито депозити образуват тази сума, разкриха от Националната агенция за приходите. Оттам съобщиха също, че още в първите часове след оповестяването на информацията, че е възможно да научат от Германия имената на собствениците на авоари в Швейцария, са получени редица запитвания какво би последвало от това. От НАП уверяват, че ако правителството им предостави такива данни, ще започнат проверки и ревизии за укрити данъци, но в същото време не скриват и задоволството си от интереса към инициативата.
България няма да предлага пари на германците, за да откупи информация от тях, твърдят официално от приходното ведомство. Данните, които можем да получим, са много важни, защото подозираме, че парите от престъпна дейност в България отиват в Швейцария, коментираха експерти от НАП. Според тях там държат авоарите си много крупни български бизнесмени, които не могат да обяснят богатството си с официални приходи.
По Закона за облагане на доходите на физическите лица всеки българин, който има доходи от лихви или друг източник в чужбина, трябва да ги обяви в данъчната си декларация. След шумното огласяване на акцията на приходната агенция се породи спор - редно ли е да бъдат закупени крадени данни, разкриващи укриване на данъци и доколко те ще издържат в съда като неоспоримо доказателство при евентуален процес. Ще доведе ли акцията до действителни постъпления в хазната?
"Фискален щит" или фискална секира
готвят данъчните за укрити доходи?
Ако българин е скрил огромни суми в Швейцария, за които не е платил налог, е добре сам да отиде в НАП, посъветваха от приходната агенция. В този случай той ще трябва да внесе всичките дължими данъци с лихвите, но може да отърве по-големи санкции. Съобщението на данъчните породи наивната надежда за данъчна прошка и за "фискален щит", подобно на извършваните в някои държави т. нар. данъчни амнистии с цел връщане на капиталите у дома.
За данъчна амнистия, подобна на италианския модел, заговори проф. Огнян Герджиков още през 2001 г. - тогава председател на Народното събрание. След едно посещение в Италия той изпрати писмо до Симеон Сакскобургготски, в което обясни смисъла на фискалния щит, но идеята му бе отхвърлена от финансовия министър Милен Велчев. Днес юристът отново е убеден в правотата на идеята си, че националното благоденствие е най-важното за една държава. "Интересът трябва все пак да е водещ, а смисълът на фискалния щит е да създава ефикасни предпоставки и функциониращи механизми за връщане в страната на изтеклите през граница капитали. В крайна сметка трябва да се знае какво се преследва и какво е удачно за държавата. Целта е държавата да събере колкото се може повече от парите, които са изнесени неправомерно.
Те трябва да се върнат в България доброволно, а не да остават навън, независимо че данъчната амнистия е спорна по морални причини. Общоправен е принципът „комуто ползите, нему и вредите. Важното е инициативата да бъде печеливша за държавата. Репресивните действия повече вредят, отколкото пълнят хазната", коментира за "БАНКЕРЪ" акцията на НАП по разкриване на авоарите на българи в швейцарски банки професорът.
позиция (сн. на Валери Борисов!)
"Ако от НАП очакват притежателите на сметки да ги обяват и да изяват желание да платят данъците си за тях, първо депутатите трябва да създадат специална законова уредба за това. В случая тези, които са укрили доходи, не могат да разчитат на някакво помилване, защото в настоящата законова уредба няма текст, който да урежда последиците от късното деклариране на доходите. В момента тези, които държат по сметките си пари в чужбина и обявят в по-късен етап доходите си, понасят всички тежки последствия - наказателни лихви, както и наказателно преследване, предвидени в закона. Хората с нетрудови доходи не са нарушители само на данъчните закони. Сред тях има и такива, които са нарушили валутния режим, Закона за пране на пари, наркотрафиканти, злоупотребили с имущество. Те не могат да се надяват на данъчна амнистия, при която да се откупят толкова лесно", коментира за "БАНКЕРЪ" юристът Валери Борисов.
"Инициативата на приходната агенция очевидно няма да напълни хазната. При положение, че Германия има очаквания да възстанови с тази операция около 180 млн. евро от данъци, това е нищожен процент в сравнение с БВП на държавата. Като направим аналогична съпоставка, ние евентуално ще успеем да съберем не повече от 4-5 млн. евро данъци от 50-60 български граждани с авоари в швейцарски банки.
Идеята на НАП да закупи информация за банковите сметки няма да доведе до положителни резултати, на първо място защото българите обикновено не са собственици на тези пари, а са посредници на чужденци", коментира за "БАНКЕРЪ" финансистът Емил Хърсев. Според него в придобиването и използването на крадени данни няма нищо нередно.
Емил Хърсев:
"Няма спор, че когато става въпрос за престъпления като укриване на данъци е редно да се използват дори крадени данни. За агентурни сведения винаги се е плащало. Нито един агент по света не придобива данни от този тип по законен начин."
Хърсев не очаква нито "фискален щит", нито данъчна амнистия като последваща реакция на финансовото министерство след акцията на НАП. "България е много далеч от тези стъпки, защото се оказа, че обществото не е готово да я приеме от морална гледна точка", категоричен той. Финансистът поясни още, че данъчната амнистия противоречи на доста от сегашните правни норми, както и на проектите за извънредни закони, които обещават да притиснат до стената сенчестия бизнес. Най-силно е противоречието с проектозакона за конфискация на имуществото. С други думи, едва ли с акцията си правителството цели да даде право на някого, който е укрил данъци, изнасяйки парите си в чужбина, да ги върне, като плати символичен налог.
Така отговорът на моралния въпрос дали едно престъпление трябва да се накаже, като се извърши друго престъпление, и дали целта оправдава средствата, остава открит.
Цветанка Славова, Ивелина Оприкова
Banker.bg
