Начев,
пиша от гледната точна и с критериите на горе долу "среден" човек. Разбирай учител, полицай, държавен чиновник със средни доходи, дребен предприемач долу горе със същите благинки. Или сравнително малко над това.
Се.а... знам, че в тоя форум е пълно с милионери... 
Мизерия казваш?
Мизерията (от гръцкото - μιζερια - бедност, нещастие, етимологично предполагам - без живот) според мен е състояние на духа. Та... именно в духа са най-големите отличия.
Не можах да списвам последно време, та разговор не се получава, но ... по-добре късно, отколкото .... .
Много правилно подхождаш. Аз също се старая да пиша от подобна гледна точка и като такъв считам, че мизерията е точно бедност и нещастие. По-подходящо и кратко "обяснение" не бих могъл да дам.
С изследването на етимологията, обаче, малко си противоречиш. Един подобен подход и такова изследване не е много типично за "среден" човек". Като средни хора е подходящо да използваме думите в обичайното им и най-често срещано значение. Ако всеки с претенции започне да кичи думите с какви ли не особености и нюанси, разговорът заприличва на пълнене на пространството със звуци. Типичен пример е приказката около "активите". В нелинейната транскрипция на посветените (някаква група измислила направо свой собствен език) активът значел пасив.
А публиката кима умно и си вика: Брей, на какво високо ниво тече този разговор.
В един по-специфичен план вероятно имаш пълно право. Говоря за състоянието на духа. Гърция не познавам, казвал съм го многократно. Вероятно има дух в тази страна.
За мен, обаче, битките на закачулени 16 годишни келеши с полицията не значи дух.
Не съм там за да съдя, има ли духът!? А може и просто "да се дърпа чергата"! При това противно на "правилата". Острото и агресивно противопоставяне на "правилата" проява на дух ли е ?
Знам, че ще кажеш: Така е
справедливо !
Тук той умря. За духовете иде реч.
Е, може и да го възкресят, ама ... аз не знам.
Има какво да учим. Например аз сега уча колегите на "За лудо работи, за лудо не стой" с надеждата, че ще дойде момента когато ще ги науча на "Работата не е заек да избяга"
.
Мисля също и че съм споменавал, подозренията си за това, че немските и френските апетити са насочени съответно към овладяване на финансовите потоци на Балканите и евентуалните находища на нефт под Крит и др. дето се чуват... В тази връзка, е интересно условието, докато тече реализирането на спасителния план, гр да няма право да сключва заемни договори с други кредитори - така чувам от някои антиОупейци - не съм чел споразумението, а и едва ли някъде скоро ще бъде публикувано цялостно - ама цялостно цялостно!.
Ако трябва да сме напълно сериозни, винаги има още за учене.
Въпросът ми по-скоро е, може ли само с познание да се докара едно общество бързо от едно състояние в друго?
Споразумението и аз не съм го чел, но за разлика то теб май не съм и особено любопитен, какво точно пише вътре.
Преди ВСВ имаме сближаване между Германия и СССР и между Германия и Италия... Днес - същото, въпреки че опита на немците би трябвало да им казва, че на италианците не може да се разчита да прегърнат немския порядък.
Франция, до нападението над Полша, точно като днес, не знае къде се намира, но има сближаване между Франция, Англия, Полша (Миналата година Англия и Франция подписаха договор за военно сътрудничество) и тепърва според мен галите ще демонстрират своята петлювщина.
Англия е в позицията, в която е около мюнхенското споразумение. Гледа тревожно как Германия прилапва една след друга малките съседни страни отворила уста за още, но Чембърлейн се надява, че поне е спасил мира.
Испания е също в аналогична позиция, само не са се сбили помежду си още.
Белгия, Холандия, Австрия и пр... също... Не знаят коя буза да обърнат...
Разбира се това са много смели обобщения, та гледам на тях повече от ироничната им страна, но героите са същите и приликите са факт!
Разбрах ти гледната точка. В тази посока имаш известно основание.
Аз разбрах тезата ти по съвсем различен начин и оттам произлезе несхващането, че и възражението.
Победената в ПСВ Германия е унизена, наказана, но в никакъв случай не е унищожена. Остава си страна с голяма територия, в която живее многочислена, умна и образована популация, която разполага с дух, стремежи и някакви ресурси. Тънещите в самодоволство и егоизъм победители играят егоистично, непоследователно, дребнаво и се опитват да канализират потенциалната агресия на победения противник в някаква удачна за частния им интерес посока.
По същото време САЩ са икономическа сила, но военно джудже и и липсват съответната нагласа и манталитет на велика сила.
Единствената друга значима световна сила тогава е Япония.
Виж през тази призма нещата и сподели, виждаш ли нещо общо ?
