Сега разбираш ли?
Ah, bon! ... I see ... Не.
На Барба му е вярна математическата логика, то няма как иначе. Не съвсем точно му е допускането. Предполагам, от твърдението, което е малко подвеждащо:
Противниците на работната неделя твърдят, че разходите за заплати общо за сектора са 6,5 милиарда евро. Отварянето на магазините в неделя ще натовари разходите за заплати с 1,6 милиарда евро допълнително. “Търговците вече не издържат на натиска на кризата. Няма откъде да намерим още 1,6 милиарда евро, за да финансираме предложените на правителството”.
Внушението е, че 6,5 млрд са разход, във вид на чист пасив (по моите разбирания за активи и пасиви). Т.е. този разход, не носи нищо, което не е така. Наетите работници са част от структурата, генерираща печалба, за което, получават част от нея, под формата на заплати. От там, по обратния път, съвсем логично, се стига до извода - "парите са ограничени - 50Е".
Оборота на нашия вид стока е 50Е! Точка.
vs
Оборота на нашия вид стока е ограничен до 50Е. Питанка.
Всички в махалата и постоянно живеещи в Гърция знаем, че подобни магазини в понеделник и сряда следобед не работят. И си правим сметката
Жоро,
В сряда следобед трябва да ... , примерно, да смениш счупената пантичка. Имаш, но не можеш да я откриеш, измежду другите инструменти и чаркалаци. И понеже е дребно, ако хубавият Нико работи, изобщо няма да се главоболиш, а ще отскочиш до него да си купиш. Ще си харесаш нещо друго, ще купиш и него. Но, Нико е за стока, и ти започваш да търсиш по-усърдно. Намираш я, установяваш, че не е точно такава, каквато ти трябва, но на другия ден ти е натоварена програмата, започваш да я пригодяваш и в четвъртък не отиваш изобщо при Нико. Парите, които би изхарчил, ще ти останат в банката.
Озовавам се някъде из Гърция, и се мотаме по някоя от уличките в сряда следобед, и хоп - харесвам си една блузка, ноооо ядец! Магазинът е затворен и си връщам паричките в България и ми е скършено, че не съм могла да си я купя. Други туристи, и те нещастни, че са оставили за сряда подаръците, а в четвъртък си заминават, но ...
На касите в магазините се слагат винаги така наречените "импулсни" стоки. Купувачът няма намерение да ги купи, може да мине и без тях, има си лимит, но докато чака и хоп - импулсивно прибавя нещо от тях. И това, при положение, че веднъж е влязъл в магазина, купил е и друго.
На други места си има "поканвачи" пред магазина/заведението. Работата им е да вкарат хората вътре.
На трети места, шофьорът на такси предлага почти без пари транспорт до точката Х, но ако се съгласиш да отидеш до даден магазин, защото получава ваучери за бензин на закаран потенциален клиент.
Така, с такова работно време, не само, че се ограничават случайните клиенти, но и импулсивното пазарене, заедно с необходимото - до 50Е.
От другата страна, само леко ще открехна. Собственият му капитал не му достига ... В момент на криза, когато оборотите са паднали, то крайният търговец е в много по-добра позиция, от колкото производител/вносител/дистрибутор. Възможностите за стоков кредит, консигнация, са по-големи. Ако е точен и коректен, никакъв проблем! Зареждането на магазина със стока ...тук пък съвсем ще се въздържа.
Хубавият Нико, работейки сам, навлиза в детайлите на дребното и така, може би, изпуска детайлите на основното. Понякога там се крие дяволчето.
Ако казва, че безбройните изисквания за наети работници, и които, съвсем не са насочени в тяхна защита, а към разни сателитни фирми, да попълват купища бумаги, го смачкват, ще го разбера донякъде . Ако казва - абе това ми стига, защо ми е да се натоварвам, като ми е достатъчно, съвсем ще разбера.
НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
А ЗА БОРБА МЕЖДУ МАЛКИ И ГОЛЕМИ
Въобще не си мисля за интереса на потребителя, а могат ли да му се измъкнат повече от 50Е. Така, с кеф да ги даде.
Видимо е точно това - борба между малки и големи. Дали? Защото, тук излиза във фокус един от големите разходи - работните заплати. Друг голям - това е енергията. Кой каква цена плаща за нея? Големият? Малкият? Може да е различна, в полза на големия. Но, така колко удобно се насочва вниманието другаде. Предположения, разбира се, основаващи се на градските легенди.
Уверявам те, абстрахирам се напълно от "гърците са мързеливи". Най-малкото, не съм имала възможността, лично да се убедя. Търся някаква друга логика, която за себе си, все още не съм открила. Защо я търся - защото, все пак, съм респектирана от факта, че гърците не са търговци от вчера, за разлика от нас. Нищо, че други търговци, също с традиции, не работят така. Докато не я открия, си оставам с убеждението - като има работа, се бачка, защото не се знае до кога ще е така. Имаме си поговорка - "Ден година храни." Когато няма (намалее), не се ядосва, не се тръшка и не се мрънка, а малко релакс, и в същото време се оглежда за нови възможности.
Обърках се! Не беше ли дяволско, да се работи в събота, а да се почива в неделя. Затова, за по-сигурно: и двата дни - почивни.
И мир да има!
Приятни и светли почивни дни!
