Последно и смятам да приключа за днес. Честна капиталистическа !
Защо успя Германия въпреки всичко ?! Отговорите са много.
Някои от тях ги дадох, на други още не им е дошло времето.
Немците ги бива, дадено им е, имат склонноста да се задълбочават в проблема, въпроса и упорито да търсят решение ... и пак и пак.
Германците са един народ, който е ориентиран към резултата. Буквално търсят, осмислят, систематизират и въвеждат бързо правила и подходи, които допринасят нещата да се случват, да функционират и то максимално ефективно.
Знам, че за "непосветените" това звучи абстрактно, поради което искам да дам и някакви примери. Наблюдавал съм ги и съм търсел отговор на въпроса: Като отделни индивиди те не са по-добри от нас, защо при тях нещата се случват, а при нас не ?!
Когато германецът двигне звънящия телефона, той казва:
1. На работното си място: Мюлер, проектиране. Това значи Мюлер, отдел "Проектиране", тук е лесно да се сетим.
2. В къщи: Мюлер при Зайдел. Ето ви изненадка. Това ще да рече: Аз се казвам г-н Мюлер и в момента отговарям на Вашето повикване не в качеството си на титуляр на тел. пост, а като гост (наемател) в жилището на г-н Зайдел.
Уверявам ви, това работи и посланието е ясно.
Само сега се опитайте да си представите, как ще се случи един подобен разговор в нашите условия и как през тръбата в открития космос ще изтекат много безценни минути работно и лично време.
Тук да ме простят нашите прекрасни колежки, но се каня да кажа и една простотийка. Пак пример. Германците и "оная работа" я вършат по план, в известен смисъл за сметка на спонтанноста. Определя се един ден от седмицата и се знае, че той е предназначен за тази цел. Когато навлезеш малко по-дълбоко (ако бъдеш допуснат) в техните специфични отношения, оставаш със странното усещане, че понякога на традиционни двойки може и да не им е до това, но е важно общността да функционира и да дава резултат и поради това: Проблеми в работата заради гадния шеф (за него) или изненадващо главоболие (за нея) не се приемат
радушно за аргумент. Знаят, че пропускането може да доведе до натрупване на излишно напрежение, оттам да се измести вниманието от други важни въпроси или (не дай си Боже) да предизвика други проблеми.
Германецът е екипен играч и не преживява драматично "по-нископоставена роля" в отбора. Гледат те гордо и обявяват професия/занимание без капка притеснение.
Какви сме ние (Горо ще каже за гърците). Ние сме вулгарни индивидуалисти, често гарнирани с някакви вождистки уклони, но с манталитет на дребен буржоа, на който никой нищо не може да му каже, тъй като той е без това е по-умен от всичко живо наоколо.
Не е мое откритие и затова не ме е срам да го кажа, но: съберат ли се няколко нашенци и работата се прецаква, напук на личните им качества.
Моят приятел Ханс директно казваше: Абе, ние сме скучни! Не сме симпатяги ! Дори веднъж се изпусна и каза нещо от рода. Важна особеност в нашия национален характер е ..... известна подтиснатост, дори депресивност. Да, хората там са научени да стискат зъби защото въпреки склонността не е лесно да спазваш постоянно правила, да спазваш йерархия. А германският шеф е нещо доста гадно.
Германецът е пфенигаджия - ама , буквално ! Когато става дума за сметки и интереси, няма прошка, няма дреболия. Всичко се брои и дава. Нашето "презрително" отношение към "жълтите стотинки", с което принудено демонстрираме "аристократична извисеност" там няма да го видиш. Има обаче и обратна страна, показваща известна двойственост. Германецът е световен шампион по дарителство и проява на солидарност. Нямате си представа какви огромни суми се събират там при кампании, дори за екзотични цели и дестинации. А ние обичаме да оправдаваме нашата Коледна стиснатост с факта, че Гоце е комунист ! Ех, само да не беше !
Като се напие, германецът става ужасен. Пиенето им е едно такова - пак ориентирано към резултат
- буйно, бързо, омешано!
Не обичат да им гледат срама и по тази причина ако се наложи избиване на клин, то се стараят да е на място, където не ги познават.
Сигурно сте чували за пиянския им уйкенд туризъм.
Както виждате, не са чак толкова различни. Хора като хора. При това съобразявайте, че богатите общества по правило раждат самотници! Бедният има необходимост от глутницата. Тя му осигурява сигурност, подкрепя го, иска и неговото активно обратно участие и така колективно се оцелява.
Богатият просто си плаща и парите се приемат с фалшива усмивка.
Да знаете, противно на ширещото се мнение, че: Какво им е на германците !? Не е много весело да си германец !
Казвам го с разбиране и солидарност.
Вече доста години, след ремонта на Новотела в Пловдив, харесваме да ходим там за Нова Година. Особено в началото офертите бяха изненадващо добри. Казвам го само за да онагледя, че точно там има една типична картинка, на която съм попадал многократно. Гръцки бизнесмен от неясен калибър с неговата млада българска приятелка (разлика във възрастта от поне 20 години). Не ги познавам как работят, но на маса гърците са галактически различни от германците.
