Интересни неща днес. Сега намирам и малко време да спиша няколко приказки.
Филип е постнал интересна статия за Гърция. Нямам възражения за мястото и. Тук има свободомислие и аз само се радвам, че не я подминах.
Попаднах и на един друг материал:
"Бих искал да благодаря на всички Вас, които прочетохте този мой текст и го коментирахте тук или в профила ми във Facebook. Опитах се да бъде обективен, тъй като виждам, че малцина в България вникват в самата структура и философия на гръцката криза. Кризата изкара на повърхноста нещо, което ние, гърците, казваме от много години: че частният сектор и хората на действието и производството са „роби” на един лошо формиран държавен сектор, който вместо да им помага, буквално ги изцежда. Когато на дадено място вместо един човек „работят” цели шест, ако се абстрахираме от себестойността за функционирането им, те са принудени да „дремят”, да не работят почти нищо и да създават допълнителна бюрокрация и корупция, за да бъде полезен моделът на собственото им съществуване. Ето, точно тази философия е поела към небитието. Защото през всичките тези години, от 1981г. до днес, освен усвояването на заеми чрез продажбата на облигации, за да се поддържа тази държава, фирмите бяха принуждавани да плащат косвено или пряко между 60% и 65% от печалбата си на държавата под формата на различни данъци, а частниците пряко 40% и косвено още 20%. Държавата действаше като един истински рекетьор, смучещ от кръвта на частния сектор без да предлага нищо в замяна.
Ако направим една проста сметка, излиза, че Гърция е похарчила от 1981 г. до днес 100 милиарда евро от дотации и субсидии от ЕС (т.е. даром дадени пари) и още 300 милиарда евро заеми. Лесно можем да си представим какво можеше да постигне страната, ако тези пари бяха инвестирани в създаването на една модерна държава със само 100.000 държавни служители, без бюрокрация, с ниски данъци, както в България, много модерна инфраструктура и политика, насочена към предприемачеството и частната инициатива. Нямаше да се превърне само и просто в един луксозен рай за бизнеса, а щеше да създаде една философия, коренно различна от днешната, т.е. ще формира хора, които непрекъснато мислят и действат, за да се възползват от възможностите на своята предприемчивост. Гърция можеше да се превърне в истински център на Средиземноморието и Източна Европа, привличайки „свежите мозъци” с идеи, искащи да създават и творят. Тогава взетите в заем 300 милиарда евро щяха да бъдат инвестирани правилно и да се възвърнат трикратно и четирикратно като икономически резултати.
Вместо този модел, гръцките политици съвсем съзнателно (един много неприятен факт, според мен) избраха лесното решение, което създаде едно цяло общество от хрантутници и задържа т.нар. „социалистическия” модел на власт за твърде много години, след като всички държавни служители, техните семейства и цялата зависима система гласуваха на всички избори за възпроизвеждането му. На основата на тази недъгава система и чрез потреблението, до което водеше, се базираше всъщност развитието на страната. Смъртта на тази система на практика ще е истинско спасение за Гърция, след като ще даде възможност на здравите сили на хората от производството да излязат напред и да създадат една нова система.
Тези факти не трябва да остават незабелязани в България. Те трябва да послужат за пример за българските граждани и политици, за да продължат по пътя, който следват днес. Пътя на много ниската външна задлъжнялост и на развитието с помощта на истинското производство, а не чрез изяждането на взети заеми и кредити. Усилията на досегашните български правителства за привличането на инвестиции от Китай и САЩ, възползвайки се от идеалната данъчна система на страната, трябва да бъдат подкрепени от всички българи, които от своя страна би трябвало да впрегнат и те всичките си сили за привличането на всяко едно евро, което иска да дойде в Европа чрез България. Живеещите българи в странство би трябвало да се превърнат в истински глашатаи за постиженията на страната си, за да може да продължи тя още по-стабилно движението си по посока на развитието. Правителствата би трябвало да задържат равнището от 120.000 държавни служители най-много (както е днес) и ако е възможно да ги намалят още повече, създавайки съвременни информационни и електронни модели на управление със съответната инфраструктура, което ще улесни функционирането на държавата и връзката й с обикновения гражданин.
Лично аз вярвам, че България, ако продължи по този път, който следва днес, в рамките на 5 години би могла да се превърне в една много привлекателна страна, в която мнозина биха искали да живеят и работят на основата на развитото предприемачество. Крахът на модела на функциониране на Гърция би трябвало да ни поучи да потребяваме само онова, което имаме, а не да харчим непрекъснато нови и нови заеми без да сме осигурили връщането на взетите чужди пари. "
Няколко пъти слушам този мъж Мурутис да се изявява в репортажи новинарски и бих искал да кажа, че му симпатизирам. Има едно добро излъчване.
Говори един много добър български език, което веднага ме печели на негова страна. Това показва отношение и кройка, които го причисляват в една по-различна културна група.
Горното е едно негово включване във форума на Капитал, където е коментирана неговата статия.
Прочетете
Статиятатя също има какво да каже.
Прилагам отговора му на писмата на тамошните форумци тук без фактически да съм оторизиран за това, но надявам се г-н Мурутус няма да се сърди.
Допълнително ми направи впечатление, че коментарите във форума на Капитал като цяло са сдържани, тонът е доста добър. Все неща, които в известна степен ме изненадват.
Филмът, който ни "изпрати", колегата Морски, статиите на проф. Константинов и г-н Мурутис са много добър и стойностен завършек на тази седмица.
Ако не се видим, ще си пишем, ..... тези дни. :-)))))
