Горо, радвам се, че форумът има страхотна притегателна сила, и днес
тук са налице твои мнения ( очевидно лишил си се от полагаемия едноседмичен отпуск...) .
Ако нещо те човърка, би могъл да направиш някакъв коментар. Защото това са отзвуците от събитията в Гърция, които стигат до нас в България - непредубедената публика и предубедената публика, защото не мога да гарантирам, че такава няма:
Гръцката олигархия 30 г. се храни с парите от ЕС
Публикувана: Четвъртък, 16-ти Февруари 2012,
С Огнян Минчев, политолог, разговаря МИЛА ГЕШАКОВА
- Атина горя, центърът е потрошен - само кризата ли кара гърците да чупят и рушат, г-н Минчев?
- Гръцката политическа култура вътрешно съдържа такива варианти на политическо поведение. В този смисъл рушенето е традиционна реакция на радикализираното политически от десетилетия насам гръцко общество.
Нека само припомня някои исторически факти - Гърция има най-силната комунистическа партия на Балканите по време на Втората световна война, партия, “която би могла да вземе властта и без решаващата подкрепа на Съветската армия”, според една от идеологическите щампи от миналото.
Тази партия почти спечели Гражданската война - единствено окупацията на британски войски и по-късно подкрепата на САЩ я предотвратиха. Впоследствие в Гърция се развиха множество леви и десни радикални движения, някои от които терористични, станали известни през 70-80-те години на миналия век.
От друга страна, Гърция преживява изключително преломно време, което може да бъде определено като край на илюзиите, че членството в ЕС ще носи благоденствие без каквито и да било предварителни условия.
- Галеник на Европа ли беше Гърция?
- За 30-годишното си членство в ЕС Гърция получаваше средно по около 10 млрд. (първо долара, после евро) годишно като структурни и кохезионни фондове. А през 1985-а или 1995 г. 10 милиарда бяха много повече от онова, което са днес.
В резултат в Гърция се формираха множество политически и обществени кръгове, чийто статус и прехрана са зависими пряко и изцяло от субсидиите на ЕС.
- Грешка ли бяха инвестициите на ЕС в Гърция?
- Грешката е в това, че върху инвестираните гигантски суми през тези 30 г. в Гърция, ЕС не е упражнявал ефективен контрол доколко тези пари на практика служат за своето официално предназначение - да трансформират гръцката икономика и гръцките институции според стандартите на една прозрачна, модерна, европейска страна. Днес равносметката не е окуражаваща не само за Гърция, но и за самия Европейски съюз. В Гърция на практика наблюдаваме един специфичен провал на европейската политика за модернизация и развитие, защото тези огромни кохезионни и структурни фондове от ЕС са отишли за възпроизводство в гигантски размери на една класическа, патриархална, традиционалистка система на клиентелистки патронаж от горе на долу в гръцката политическа и обществена система. Създали са паразитна политическа олигархия, която самообслужвайки се с тези фондове, е набъбнала до невероятни размери. Освен това има гигантски привилегии за държавните служители на всички равнища, привилегии, свързани с пенсионирането; бонуси за гръцки граждани на различни етажи на политическата и административната система. В тази система политическа и административна власт се купуват тъкмо чрез тези бонуси.
- Защо гърците се противопоставят на мерките на ЕС?
- Много трудно е, след като си дал определени права и ресурси на една общност, които тя приема за свое легитимно притежание, да й ги отнемеш. Онова, което се случва по всички етажи на гръцкото общество понастоящем, е отнемането на специфичните бонуси и привилегии, създадени с парите на европейските фондове. Днес тези привилегии губят не само държавникът и политикът от върха на пирамидата, не само държавният служител в централните ведомства, но и долните нива на пирамидата - търговците, които за първи път са принудени да си купят касов апарат или пъкда регистрират собствеността си и да й плащат данъци, включително басейни и яхти, които досега са били извън закона... Всичко това създава гигантска фрустрация в гръцкото общество. Да не говорим, че вече се пристъпва и към сериозни орязвания на реални заплати и пенсии и съкращения на държавни служители - нещо, което в гръцката най-нова история не се е случвало.
- Политиците ни излъгаха, твърдят гърците. Имат ли обаче свой спасителен план за излизане от тази криза?
- Съдейки по случващото се по улиците на Атина, очевидно нито политиците, нито обикновените хора имат реален план за изход от това положение. 45-те напълно опожарени сгради в Атина само за една вечер са доказателство за това.
- Възможно ли е Гърция да излезе от тази криза с демократични средства и по мирен път?
- Искам да се надявам, че това е възможно, защото криза на демократичната система в Гърция би имала тежки последици върху цялостната дефиниция на съвременна Европа. Да не говорим за преките последствия, които би имала върху Балканите и върху нас в частност.
- Според “Дейли телеграф” фалитът на Гърция е неизбежен.
- Впрочем фалитът е дума, която звучи страшно. Но като финансова реалност не е толкова рядко срещана.
Гърция е фалирала 7 или 8 пъти след освобождението си от османско робство до днес, а България два пъти само през 90-те години на миналия век - през 1990 г. и през 1996 г. От тази гледна точка фалитът не е нещо чак толкова страшно. Страшни са последствията, които би имал първо върху политическата система на Гърция, върху способността й да се мобилизира и да остане европейска страна. Както и върху потенциала на ЕС да се съхрани институционално като една надеждна структура, която води към общи решения в областта на финансовата политика и на всички останали видове политика.
- Заговори се и за излизане на Гърция от ЕС. Самите гърци разгневени коментират: Не ви щем еврото, връщаме си драхмата.
- Не мисля, че това са сериозни мнения и оценки. Чисто емоционално това са разбираеми позиции на обикновени хора или пък на наблюдатели на гръцкия обществен живот. Но излизането от ЕС и в частност от еврозоната ще засили гръцката криза, няма да я облекчи. Преминаване към драхмата ще бъде свързано с изключително висока инфлация, докато гръцката финансова система бъде уравновесена върху сегашната липса на ресурси да се плащат големите дългове и да се съхранят държавните разходи на равнище, което да удовлетворява хората. Ако се премине към драхмата, това ще означава прекратяване на европейската финансова помощ. Ще означава също и такава инфлация, която ще облекчи каквото и да е гръцко правителство в неговото неизбежно действие към стесняване и на социални придобивки, и изобщо на жизнения стандарт на гърците.
- Сегашното правителство гласува с отвращение мерките на ЕС, но дали следващото няма да се отрече от тях - изборите са през април?
- Тъкмо това имам предвид, като казвам, че се поставя въпроса в каква степен гръцката демократична система ще може да оцелее на двустранния натиск. От една страна, на гръцкото общество, което не желае да се раздели с досегашния си стандарт на живот и начина, по който е постигнат. От друга страна, е натискът на международните финансови кръгове в ЕС за провеждането на фискална политика, която да доведе поне до частично изплащане на гръцките дългове и да балансира гръцкия национален бюджет.
- България живее вече 22 г. на ръба на оцеляването - защо не сме на улиците, защо не чупим и не трошим?
- Въпрос на народопсихология, традиция и на политическа култура. Кризите, които България преживя през последните 20 г., бяха много по-дълбоки и много по-страшни от гръцките. Едно е да ти отрежат 13-ата и 14-ата заплата и друго да те докарат до пенсия от 3-4 долара, както в началото на 1997 г. Също съвсем друго е да те докарат до структурна безработица, която изгони 2 млн. души от България... Да не продължавам със сравненията - те не са в полза на България. Не са и в полза и на Гърция от гледна точка на голямото й оплакване, че е третирана несправедливо. Гръцката криза е много облекчена в сравнение с начина, по който бяха третирани от международните финансови институции и Брюксел посткомунистическите държави и особено България.
- Какви са вариантите за изход от патовата ситуация?
- Може би ще има 50% редукция на гръцкия дълг, макар те да искат повече. Но голяма част от тези заеми ще трябва да се плащат. При това за сметка на намаляването на благоденствието на гръцкото общество.
Ако този пакт не бъде приет и дискусията в Гърция не бъде насочена към най-рационалните и най-безболезнените схеми и методи, чрез които това трябва да се случи, то тогава кризата в Гърция ще се задълбочи с всички последствия за гръцката политическа и обществена система. Те биха могли да бъдат много негативни за региона на Балканите и за Европа като цяло. Защото една криза на гръцката демокрация би се отразила върху цялостната легитимност на европейския демократичен модел. А един безотговорен фалит на Гърция би се отразил и върху потенциала на ЕС да съхрани и развие институциите, които в крайна сметка носят инфраструктурата на европейското благоденствие (еврото, координираната политика за съхраняването му и стабилността му и всички останали механизми на ЕС).
- Последният доклад от Брюксел за България не беше много розов, но на фона на случващото се в южната ни съседка сякаш изглеждаме по-стабилни.
- ЕС също трябва да поеме своята отговорност за онова, което се случва в Гърция. Защото ако 30 г. тя е получавала пари от ЕС по начина, по който вече описах, очевидно вината не е само в Атина, но и в Брюксел. А урокът за страната ни е много важен в този случай.
Докладът за България, който получаваме на всеки 6 месеца в рамките на мониторинга след членството, влиза изцяло в графата “Всяко чудо за 3 дни” - Брюксел очертава проблемите на българските институции, а докладът влиза през едното им ухо, а излиза през другото. И всъщност ефективността му си остава една голяма илюзия. Дано не се стигне дотам при евентуална институционална криза на България да тръгнем да обвиняваме международното положение и злонамерените външни сили, вместо да разберем, че ние самите не сме си свършили работата. България може да бъде такава, каквато я създадем ние, а не каквато ще я изискват от Брюксел. От там могат само да препоръчват, не и да изискват.
