Начев,
Та... накратко...
Не се сещам коя от тезите на Асен имаш предвид - но ако е за анархията, там имаме фундаментално разминаване с него - на всичкото отгоре, от последния му пост (този който току що е чатнал) имам чувството че ще ми се наложи да споря с егото на логическите му построения...
И защо да е материална основата? Дали не сме умрели за днешния свят, но без още да го знаем... И не знам защо ми идва наум дъртата муцуна (не съм го виждал никога) на барбарон и усмивка... Хубаво те е посъветвал да чукнеш в гугъла, но само споменаването на ника му го е показало от дупката на самотата... Което пък ме кара да мисля, че не сме просто полезни изкопаеми, а чужденци (по Камю)...
Въпроси .... Толкова много въпроси! Не знам от къде да започна и как. Усещам, че ще ми се изпържи мозъкът от препускащи мисли и усещания.
Ще карам поред и каквото се сетя.
Не разбрах кое е провокирало Асен за започването на размисли по социалната тематика. Думата "анархия" умишлено ще я оставя настрана - много е провокираща.
Вероятно при почти всички хора вече има я оформена ясна мисъл, я чувство, че в съвременната социална система нещо дълбоко не е на ред. Включвам, разбира се, и икономика, и финанси, че и недвижимите имоти (да не ги забравяме съвсем и тях, все пак сме в имотен форум). Вероятно това поражда необходимост от участие в диалог и търсене на отговори.
Доста смущаващо е обстоятелството, че угнетяващото усещане за криза съвпада почти перфектно по време с пълната победа на демокрацията и свободния пазар над опитите за налагане на някаква алтернатива. Давам си сметка, че от падането на Стената е минало вече доста време (доста от гледна точка на отделния индивид), но е само миг исторически.
Това е може би парадокс, който не съм сигурен дали има сходни аналози.
А може би просто астрономическият и социалният часовник вървят в много "различно темпо" и трябва да сме готови да видим и оценим дори в рамките на мимолетния си живот буквално немислими до вчера неща.
Усещането за безпътица се чувства особено силно в страни като нашата. Очевидно е, че като страна и нация не можем да си поставяме грандиозни цели. При липса на изстрадана и масово подкрепяна национална идея и доктрина, обаче, бързо стигаме до състояние на безпомощна дезориентираност и чувство за дълбока неудовлетвореност.
Отначало сменяхме някакъв член, после решавахме темата със собствеността, после правихме уж цивилизационен избор и др. такива и това даваше едно мимолетно усещане за плът, за важно и много перспективно социално движение. Субективно ми усещане е, че след приема в ЕС и противно на настроенията и очакванията зейна една страшна дупка, при което стана ясно, че никой не знае за къде всъщност е тръгнал, къде иска да стигне, как и защо.
Не смятам да прилагам аргументи точно тук.
Горе споменавам, че обществото ни освен с другите дефицити, живее в условия на липса на ценности, идеи и идеали, доктрини и тези липси стоят в основата настоящата социална картина. Да, ама най-вероятно само така си мисля (че това е най-важното), а къде е истината, кой ли гарантирано ще я познае!?
Колебая се за правотата си и причината може да е съвсем проста. Големи популации, огромни страни и нации, с идеи и доктрини, живеят в същия бъркоч и затъват. Къде в емоционални, къде в икономически отпадъци, или да ис го кажем направо - в л..на.
Та... в първия момент и аз си рекох, че поста на Асен има предимно за цел да ни информира за негови лични виждания по една малко абстрактна тема, дори да цели етични и интелектуални упражнения, но после размислих и решавам, че вероятно не е само това.
Пък всеки да намира в тях каквото си поиска.
На мен ми се струва, че за пореден път ние хората трескаво трябва да се стягаме за път. Път дълъг, непознат, с неясен края. Субективното ми усещане е, че животът ми изпраща сигнали и значи, че трябва де се поеме по този път, въпреки всичко.
Не знам какво мислят другите хора.
На съм сигурен и за Асен. Все пак той поде темата, ама ако каже, че няма нищо общо с тази ми трактовка и това са си мой тъпни, няма хич да се сърдя.
Извинявам се, че и теб те въвлекох в "материалната основа". Това е един опит за малко тъжна самоирония, който си позволявам напоследък, визирайки себе си. Нещата са малко лични, но няма пречка да се пооткрехне малко завесата. Разговарях преди време със сина ми и опитвайки се да му разказвам някои неща, си позволих картинно да обрисувам ролята в биологичен и социален план на отиващото си поколение спрямо идващото - като основа, дори почва, дори тор. Оттогава има все бъзик, малко.
Ние с теб не сме материална основа. Ние може да сме етичен образец за уважително и балансирано общуване дори и въпреки изповядване на различни възгледи.
С барбарона вероятно наистина сме чужденци. Но той, бидейки в чужда страна, вероятно по-лесно преживява този факт.
Да допълня: И примери бол!!! И не само нашите последни 20 години! По скоро последното столетие на Европа. Но по интересното, което ме занимаваше е, че ако хвърлиш едно око на картата на Европа ще видиш, че тоталитарните режими - варварството - се установяват и задържат само извън границите на Pax Romana. Нито в Италия, нито в Испания, нито във Франция, да не говоря за Гърция подобни режими успяват да се задържат. Франко и Мусолини са бледи сенки на хитлеровата или сталиновата арогантност, а Албания е изключението от правилото. Западна Германия е присъединена към новия Pax Romana единствено на върха на американските щикове! И доказателството не е друго, а нещастната Ваймарска република - толкова хилава, че Хитлер идва на власт с избори! Тотализирма е възможен и се задържа единствено във общества на равнище "варварска" цивилизация - руси и немци.
Като си помисля за доминиращата роля на Германия в европейската политика днес, ми се струва, че цивилизацията отново ще трябва да се хване за щиковете.
И няма защо да чакаме варварите (по Кавафи - "В очакване на варварите")! Те дори да дойдат, ще донесат толкова хубаво, колкото Атила, Сталин или Хитлер.
Варварина, също както и Мутрата и Мерцедес да произведе или да се качи в него, си остава Варварин!
п.п.
И въпроса, който всъщност възниква е дали става дума за обратния път до жестокото варварство, или за неизвървения път до цивилизацията. В края на краищата, в смокинг можеш да облечеш дори и индианец! Е и?...
Не съм се надявал да се предадеш.
В предните ни разговори опитвах да аргументирам защо пазарът дава сериозни предимства на германците.
При реалиите на едно друго общество, при което на преден план ще излезнат предимно морално-етични стойности, може и други нации да имат шанс да съкратят дистанцията. :-)
Любопитен съм да го преживеем, ама на дали !?
