Дарки-щайн, благодаря ти.
Васил Петров винаги ми е напомнял за един мой съученик. ( Не бях го виждала от 20 години. Тази година се видяхме 1-2 пъти. )
Той имаше и все още има характерната осанка на Васил-- изглеждаше леко надут, а всъщност бе едно ранимо дете, защото в моето съзнание той винаги си е бил едно малко непораснало момче, което очаква от околните да го оценят.
Само че, не попитал господ какво е приготвил за него. ( Не че е нещо, бог знае какво.) Просто го бе изпратил в чужбина на гурбет. Спомням си с какъв мерак ми показваше снимки от Абу Даби, от Египет, от ЮАР, но видях строгата бръчка между очите му и разбрах, че животът не е бил щедър с него. Имаше приятелка с цели 25 г. по-млада от него, безумно влюбена и отнасяща се с краен респект към него, като всяко младо момиче... Той има много подобен наситен гърлен бас с Васил Петров. Сигурна съм, че може и добре да пее. Изглежда малко дървен, като глътнал бастун, но е нямал късмета да бъде известен. Нито в България, нито - по света.
А на времето, поне вътрешно бяхме убедени, че всичко ни предстои. Добре, че съществуват групи, които поне за мен са осъществили не гласовете си, нито - известността си, а самото си разбиране за музиката- неповторимо и забележително.
Това е Канзас с Джон Елефънт, а не с Уолш. Никак не е лошо:
