Сънувах един много шашав сън и два дена се смеем с него .
Озовавам се на нещо като крепост и трябва да стреляме някакви. Аз вземам базуката и ги почвам с нея. Приииицелвам се добре и пуф, ликвидирам ги. По едно време, един ми изкача, като нинджа, изкатерил се - веднага искам пистолет и ... пуффф - неутрализирам го. Ама преди това, оня, дето ми подава оръжията ми вика - ти дръпна ли, предпазителя? Аз много възмутено - ЕСТЕСТВЕНО, аз тук с базука стрелям, ти к'ви въпроси ми задаваш! По едно време ми свършиха мунициите и искам още. Оня ми дава ... капси за пистолет.
Както и да е - сънят продължава. Освен лошите, моткат се жени и деца - тях не ги стрелям. Тъкмо почти съм взела на прицел един, една жена изкача и почва да се мотка пред него. Ааааа, накрая, се ядосАх и я гръмнах и нея. В корема я нацелих и се отвори една дупка с размерите на едно левче.
И се чу фъссссс.
Жената, така, леко пълничка, много приличаше на Цецка Цачева, падна "убита" по гръб ритна и един път и... уж ликвидирана, като взе да рита, и да издава някакви странни звуци.
То, да се окаже, че била главната героиня, пък аз съм и отнела "ролята" като съм я убила. Ритала и ревяла от яд.
Много важно! Оня вече е открит. Тъкмо го вземам на прицел и ... мъжът ми ме буди: "Няма ли да ставаш?" И ... не можах да го гръмна оня.
Ставам и почвам да се смея с глас и разправям съня. На пресекулки, щото .... много смешно. Ама оная много смешно риташе.
Накрая мъжът ми казва:
-Мама му стара, ако оня, дето си го взела на мушка, е тоя, дето си мисля, щях да те оставя още да спиш.
Оххх и сега ми е много смешно ...