Днес цял ден съм джапал в реката, кеф. И в крайна сметка отново не съм сигурен искам ли селска къща, леко е депресиращо.
Чудесно те разбирам по човешки, но пък се подписвам на 100 % под това, което е споделил Ивел.
Джапането в селската рекичка в зноен летен ден си е кеф, от където и да го погледнеш. Най-вече от позицията на градски човек, който е потопен в една различна и омръзнала му до болка среда. Джапането в реката у нас обаче става през 3-4 месеца в годината (условно), а пък съм забелязал, че местните никога не джапат.
Тъкмо се връщам от къщата в планината. Последно време се занимавах с нов пореден ремонт - смених дограмата с нещо по-модерно и резултатът е доста приличен, което ме кара да се чувствам добре. За друго, обаче, иде реч.
В една къща ремонтите и поддръжката абсолютно никога не свършват. Не винаги добрият резултат е свързан с добри емоции.
В един период от живота си бях склонен да мисля, че все някога ще приключа, през последните години вече свиквам с мисълта, че край няма да има.
Като те "познавам" какъв си - все нещо те бута да направиш нови и нови неща, при това с лично участие, трябва да си ментално подготвен, че ще имаш едно постоянно занимание.
Споделял си, че между другото обичаш да правиш разни неща с ръцете си. В един момент аз също открих, че този вид труд на моменти ми доставя огромно удоволствие. Малко по-късно открих и нещо друго. Има моменти, в които къщата си иска своето и въобще не се интересува от твоя дневен ред.
Миналата година споделих тук и в другия форум за строителните си неволи от предния сезон. Правих нещо по двора, стълбища, градинки и една беседка и отивайки да приема обекта от майсторите през есента открих, че отводняването на беседката никакво го няма. Сезонът свъшил, хората се разбягали, пусто и студено е. Затова пък има сериозен риск да бъде похабен резултатът от сериозен труд и доста разходи да идат залудо.
Независимо от всичко и след сериозна подготовка товаря колата до горе и заминавам като спешна команда за да спасявам положението. С две ръце. Помощ имаше обещана, уж ! Ама не дойде.
Застудя, сутрин имаше дори лед.
Въпреки това юнашки се хвърлям в боя, дори ми се налага да извършвам разни операции, за които нямам необходимата подготовка. Справям се. Някой би казал, че това е някакво ужкимско основание за "гордост".
Пък аз започнах да усещам, че в отделни моменти в мен започваха да се надигат сложни чувства към тази къща.
Конкретна дума няма да кажа. Ти ще се сетиш.
Тази година имаше разни събития около мен и едва в началото на август сколасах да се замъкна там за първи път.
Икономически се очертава огромна глупост стореното до сега от мен.
Има и други неща, но май ми свърши времето ....
По-скоро исках да помогна, но изглежда няма да съм ти много полезен с подобни писания.
