Общи > Благотворителност
Благотворителност и държава
elissa:
Не филантропия, а коренни реформи
Христо Ботев
Филантропия! Благотворителность! Колко души шарлатани покриватъ своитѣ мръсни дѣла чрезъ тия благозвучни думи, които не принасятъ почти никаква сѫществена полза на мѣстото, дето се тѣ практикуватъ, ако полето на тѣхната деятелность и да е твърде обширно. Благотворителностьта не може да изкорени злото, тя не обяснява причинитѣ на безбройнитѣ страдания на човѣчеството, не унищожава тия причини, а лѣкува само следствията. Тя само затуля устата на гладния, приспива страдащия и ириучва недоволния на робство и на търпение. Вземете, напримѣръ, Англия, дето благотворителностьта е достигнала до такива широки размѣри, въ каквито тя нe сѫществува нито въ една държава. Нема тамъ сѫ могли филантропитѣ да изцѣрятъ язвата на тѣлото на английския народъ, която отъ день-на-день се уголѣмява се повече и повече и която рано или късно ще преобърне всичкия общественъ строй въ тая страна? Думата ми е за английския пролетариатъ, който при всичката благотворителность на аристократитѣ, расте не съ години, а съ часове и съ минути. Освенъ това, думата благотворителность е унизителна за човѣшкото достоинство, защото тя предполага, че сѫществуватъ на свѣта такива създания, които сѫ направени по образу и подобию божаго, но които сѫ осѫдени да мратъ отъ гладъ и отъ мизерия. Нийде благотворителностьта не е принасяла полза, нито въ старото, нито въ новото общество.
Припомнете си ония тъмни картини изъ римската история, когато цѣли хиляди нещастнн хора сѫ крещѣли „хлѣбъ и циркь” и когато тиранитѣ отъ страхъ и изъ милосърдие сѫ удовлетворявали желанието на своитѣ робове. Има ли по-гнусно и по-отвратително зрелище отъ това? Но разумнитѣ и образованитѣ хора отдавна вече сѫ разбрали лошитѣ последствия на благотворителностьта и всичкото свое внимание сѫ обърнали на корена на злото, т. е. — на онзи анормаленъ общественъ редъ, който създава безмѣрно богати и безмѣрно сиромаси люде. Трѣбва по-напредъ да се изкорени злото и тогава не ще вече да има нужда да се занимаваме съ лѣкуването на неговитѣ последствия, което не само че е безполезно, но е даже и вредително, защото дава възможность да се развие въ друго направление болестьта. Извинете ме, че азъ се така разфилософствувахъ за нѣща, които отдавна вече сѫ раздъвкани и обяснени отъ новото човѣчество, но азъ направихъ тоза, за да ми послужатъ горнитѣ редове като критериумъ за иззестията, които азъ ида да ви съобща.
Азъ съмъ ви писалъ и другъ пѫть за глада, който опустоши преди малко Мала Азия и който заплаши даже нашето съ богата природа отечество и, струва ми се, споменахъ, че нѣкои си благотворители се притекоха съ своитѣ привременни помощи на анадолцитѣ. Днесъ имамъ предъ очитѣ си отчета на цариградския благотворителенъ комитетъ, основанъ близо до английското консулство, който, заедно съ други подобни комитети, е подалъ помощь на 200,000 гладни души. Ако смѣтнемъ, че на тия хора се е дало, както казва отчетътъ, отъ 10 до 15 гроша, то ще да дойдемъ до една твърде значителна сума; но за единъ човѣкъ или за едно семейство, което нѣма нищо, което мре отъ гладъ и което трѣбва да проживѣе отъ жетва до жетва, какво значатъ тия нещастни 10—15 гроша? Не сѫ ли тѣ единъ залъкъ, който не дава нито здраве, нито животъ на умиращия, а само продължава неговитѣ страдания? Той сè ще да мре: а не е ли по-справедливо и по-човѣшки да се прекратятъ страданията му единъ часъ по-напредъ? Ето що говори отчетътъ по-нататъкъ: нашитѣ статистически сведения показватъ горчивата истина, че гладътъ въ Мала Азия не ще може да се унищожи даже и подиръ жетвата на 1875 г. Въ най-плодороднитѣ страни на Мала Азия една трета часть отъ народонаселението не е сѣло нищо; а тритѣ четвъртини, които сѫ сѣли, сѫ обвезани съ такива условия, щото, като приключатъ смѣткитѣ си съ своитѣ заимодавци, неще да имъ остане, като-речи, нищо за прехрана. Какъ ще преживѣятъ тѣ до жетвата на идущата година. Да имъ се помогне е невъзможно, защото нещастнитѣ ще бѫдатъ твърде много. . .
После тия отчаяни, но справедливи възгласи, благотворителитѣ предлагатъ на правителството да захване нѣкоя обществена сграда, за да даде работа и прехрана на народонаселението. Добри и човѣколюбиви планове, но кажете ми, ще могатъ ли тѣ да се осѫществятъ при диешното критическа положение на турскитѣ финанси? Отде ще вземе правителството пари, за да захване обществени сгради и да даде прехрана на гладнитѣ? Не отъ раята ли пакъ? Но това не е лѣкъ, не е благотворителность. Ако да би попитали гладнитѣ мене, то моя рецептъ е въстание противъ днешния общественъ срой. Съсипете тая иерархия въ човѣчеството и вие ще видите, че ще да се унищожатъ причинитѣ на нашитѣ страдания. Но, стига за това. Да ви кажа сега нѣщо и за агитѣ. Отъ 1 януарий на идущата година пощитѣ и телеграфитѣ въ Турция ще влѣзатъ вече подъ пънко управление въ рѫцетѣ на турцитѣ. Отъ тая дата иностраннитѣ пощенски тимбри нѣма да иматъ никакво значение въ Турция. Ще да видимъ, какъ ще се приеме това високо решение отъ европейцитѣ, които сѫ се убедили вече въ турската неспособность.
Разпрята, която бѣше произлѣзла между семитическия крадецъ баронъ Хиршъ и н. в. султана на разбойницитѣ, е зела вече полюбовно решение; крадцитѣ сѫ се условили относително раздѣлата на плячката, която ще да смъкнатъ чрезъ направата на желѣзнитѣ пѫтища. Съ една дума, между царьтъ израилски и банкрутина Азиса сѫществува вече пълно съгласие и любовь.
Известието, че Занзибарскиятъ султанъ е тръгналъ за Англия и че е приетъ твърде търѫествено въ Лисабонъ, е ударило като съ дърво турската журналистика. Тя крещи за панислямизма, а неговитѣ синове се разхождатъ по гяурскитѣ земи, безъ да се яватъ предъ наследника на пророка!
В. "Знаме", 18 брой
nachev:
Интересно. Това не бях го чел.
Ботев говори за обществената система, на която е съвременник, като за "ЗЛО".
--- Цитат ---Благотворителностьта не може да изкорени злото, тя не обяснява причинитѣ на безбройнитѣ страдания на човѣчеството, не унищожава тия причини, а лѣкува само следствията.
--- Край на цитат ---
Описва нещата с думи като : глад, недоволство и робство.
--- Цитат ---Тя само затуля устата на гладния, приспива страдащия и ириучва недоволния на робство и на търпение.
--- Край на цитат ---
Правейки препратки към историята на Римската империя вероятно иска да каже, че откак съществува човечеството?, обществото ??, цивилизацията "" все е било така.
От друга страна открито агитира в полза на премахване на съществуващата система, включително чрез употреба на насилие.
--- Цитат ---язвата на тѣлото на английския народъ, която отъ день-на-день се уголѣмява се повече и повече и която рано или късно ще преобърне всичкия общественъ строй въ тая страна?
--- Край на цитат ---
--- Цитат ---Ако да би попитали гладнитѣ мене, то моя рецептъ е въстание противъ днешния общественъ срой. Съсипете тая иерархия въ човѣчеството и вие ще видите, че ще да се унищожатъ причинитѣ на нашитѣ страдания.
--- Край на цитат ---
Отдавна не съм имал повод да се връщам към Ботев.
Как си е представял едно общество без ЗЛО ??
Muza:
Системата е сбъркана и към днешна дата. В България, със сигурност.
Благотворителност стана мръсна дума. Зад нея, предполага се, че стоят лични облаги. Финансови, парадиране, мода, може би... Лицемерие.
Явно, е така? Явно, винаги е било така?
Винаги съм си мислела, че е свързано с онези най-добри, най-чисти човешки качества и чувства. Съпричастност, човещина, начин на изразяване на несъгласие с настоящата система, ако щете гражданска позиция. След като могат да се пращат глупави СМС-и по чалга каналите, значи би могло и да се помогне.
Всичко, което го имаме като даденост, в един момент, може да се окаже повод за радост, че отново можем да го правим. Такава радост, несъизмерима с никакви материални придобивки. С никакви!
Сега, май, всички внасящи здравни осигуровки сме в една огромна кампания за благотворителност. Защото те са само за спешните случаи. Ако, изобщо се стигне до там...
Няма проблем да бъдем лекувани, след като си платим, независимо, че сме внасяли здравни осигуровки. Идва въпросът - ще има ли на кого? След като нашите медици търсят и намират начини да се изнесат в чужбина...
Може би, от този раздел няма нужда?
elissa:
С риск да "приземя" така всеобхватната трактовка на Ботев по въпросите на благотворителността ще споделя един случай. Наскоро жената която чисти входа ми сподели нещо, което е меко казано отвратително. Преди време жената беше помолила да й потърсим допълнителна работа, отново свързана с почистване и един ден много щастлива ми каза, че си е намерила и то добре платена такава. За какво става дума ... Жената в момента чистела 3, 4 пъти в седмицата луксозна вила в Бояна в която под наем живеело семействочужденци. До тук добре! Чужденците, според нейните думи живеели в лукс и изобилие от екстри и плащали огромен наем за вилата, да не споменавам цифри. Когато попитах с какво се занимават ми каза, че имали фондация и то за помощ на деца. Останах втрещена! При положение, че за подобна кауза всяка стотинка е ценна, някои си позволяват да пръскат средства и да тънат в разкош за сметка на здравето и живота на най-беззащитните - децата! Нямам думи ...
dodo2:
Всяка фондация има административни разходи - при някои 5%, при други 95% :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия