Общи > Благотворителност
BAILANDO – сцена на МЕЧТИТЕ
Muza:
Bailando – сцена на мечтите
Хора и техните различни мъки, болки, хора с широки сърца, искащи да помогнат. Това предаване не би могло по никакъв начин да се нарече развлекателно. Правилната думичка е сърцераздирателно. Толкова, че сковава гърлото и застава една топка... И в същото време, много умиляващо...
Нешка Робева:
Би трябвало Bailando да има една единствена кауза - да се съберат пари, за да се изнесем нашите държавници и политици и да внесем със събраните пари такива, които да направят така, че да НЯМА Bailando.
Досега, не познавах никого, нито пряко, нито косвено, някое от дечицата, от хората в нужда.
Тази вечер, участва човек, когото лично познавам и бих искала да споделя с вас.
Николай Ефтимов. Подкрепя го Мая Бежанска. Той е бивш военен летец, понастоящем IT специалист. Съпругата му, търговски директор на Хиполенд.
Имат две прекрасни дечица, момченца. И двечките са аутисти. Отделят изключително много време и внимание за децата. Справят се с много труд и любов.
В България се счита, че това е нелечимо и не се провежда лечение. Нещо повече, тези деца не се приемат в нормалните детски заведения. А, тези деца, освен лечение, се нуждаят от социален живот. Оставайки в къщи, проблемът им се задълбочава повече и повече. Ограничава и възможностите за работа на техните родители.
Държавата, отново я няма!!! Тя, Държавата отново, изобщо не присъства!!!
Дневен център „Тацитус" е създаден от Мина Енева-Ламбовски , чието дете е също аутист. Детето, проговаря, има напредък, благодарение на психолози, лекари специалисти в USA. Едно такова диагностициране, изследвания и назначаване на лечение, струва $20хил. в USA.
Благодарение на този дом, голямото детенце се променя. Започва да говори, макар и още трудно. Вече е в друго детско заведение, като въпреки всичко това, става със съдействието на Мина Енева-Ламбовски. Малкото детенце е с по-тежка форма и в центъра. Вече и то има напредък. Започнал е да рисува... Благодарение на този център, те могат да работят пълноценно и да си посрещат разходите по децата, които не са малко.
Каузата на Николай е, да събере пари за разширяване дейността на центъра за деца - аутисти, да се привлекат такива специалисти, да могат и другите деца да имат шанс, да бъдат пълноценни! А, те не са малко!
Bailando - Мая Бежанска и Николай Ефтимов
Muza:
Моята лична история
"Моята история е наситена с много мъка, несигурност и страх – чувства, които всеки родител на дете, отличаващо се по нещо в развитието си от останалите е изпитал. Щастлива от раждането на първото си дете – момче, започнах да забелязвам, че той не е като другите деца – не ми се усмихваше, не ми говореше, сякаш се беше затворил в своя собствен свят. След един дълъг, труден и мъчителен процес на диагностика се сблъсках със страшната диагноза – “тежка форма на аутизъм”. Обясниха ми, че детето ми, по това време на 3 години, никога няма да проговори, да създаде близка емоционална връзка с другите хора или да започне да разбира заобикалящия го свят по един адекватен начин. Посъветваха ме да го оставя в дом за отглеждане………Не го направих. Не можех! След период на пълно отчаяние, поех дълбоко въздух и реших да открия начин да спася сина си. Свързах се с международни асоциации и организации, занимаващи се с проблема, както и с родители на деца с подобни разстройства от цял свят. Оказа се, че честотата на засегнатите от аутизъм деца в САЩ е смайваща. На разгадаването на тази енигма са посветили усилията си мултидисциплинарни екипи от водещи специалисти, финансирани както директно от правителството, така и от широк кръг неправителствени организации. Прилагайки най-новите им открития в областта, подложих детето си на специална диета, чието изключително позитивно въздействие ме окуражи да продължа с разработваната от тях иновативна и все още експериментална медикаментозна терапия. Паралелно с това започнах специална американска психологична терапия за деца с аутизъм, в която бях обучена на място и която започнах да прилагам неотклонно в домашни условия. Резултатите, по това време немислими за повечето европейски специалисти в областта, станаха факт при сина ми. Детето ми с една от най-тежките форми на аутизъм, на 7 години започна да произнася звуци, след това думи и кратки изречения, а сега дори по-сложни граматически конструкции. Това развитие ме убеди в правотата и силата на комплексната терапия, която следвам и реших да споделя опита си и да помогна на родителите в моето положение."
Мина Енева-Ламбовски
http://autism-bg.com/
koganev:
--- Цитат на: Muza в 22 Септември, 2010, 00:06:09 ---
...
Държавата, отново я няма!!! Тя, Държавата отново, изобщо не присъства!!!
...
Bailando - Мая Бежанска и Николай Ефтимов
--- Край на цитат ---
Горчиво грешиш. Държавата я има и пречи, пречи... На тази канцерогенна държава й трябва население, но не и хора. А кое е по-лесно от това да смажеш човека още в люлката? Болните деца й идват дюшеш на тази смразяваща кръвта държава - връзва ги, бие ги, изтезава ги с глад и студ, убива ги. А здравите ги иска още от петгодишни в макаренковските си ... учреждения, най-цинично наричани училища, където да ги смели на кайма и да получи така желаната МАСА - население, електорат или както там си ги нарича.
И на всеки, който се стресне, му се дава един и същи съвет - какво чакаш още тука, тръгвай, тръгвай... Взимай си копелетата и се махай!
И хората малко по малко тръгват. Иди тази събота на летището и виж кои пълнят самолетите на нискотарифните авиокомпании, виж ги на каква възраст са, с по колко деца тръгват.
Остава населението...
Има я държавата! Ако я нямаше, щяхме да се оправяме доста по-добре.
elissa:
--- Цитат на: koganev в 22 Септември, 2010, 00:40:44 ---
--- Цитат на: Muza в 22 Септември, 2010, 00:06:09 ---
...
Държавата, отново я няма!!! Тя, Държавата отново, изобщо не присъства!!!
...
Bailando - Мая Бежанска и Николай Ефтимов
--- Край на цитат ---
Горчиво грешиш. Държавата я има и пречи, пречи... На тази канцерогенна държава й трябва население, но не и хора. А кое е по-лесно от това да смажеш човека още в люлката? Болните деца й идват дюшеш на тази смразяваща кръвта държава - връзва ги, бие ги, изтезава ги с глад и студ, убива ги. А здравите ги иска още от петгодишни в макаренковските си ... учреждения, най-цинично наричани училища, където да ги смели на кайма и да получи така желаната МАСА - население, електорат или както там си ги нарича.
И на всеки, който се стресне, му се дава един и същи съвет - какво чакаш още тука, тръгвай, тръгвай... Взимай си ко--летата и се махай!
И хората малко по малко тръгват. Иди тази събота на летището и виж кои пълнят самолетите на нискотарифните авиокомпании, виж ги на каква възраст са, с по колко деца тръгват.
Остава населението...
Има я държавата! Ако я нямаше, щяхме да се оправяме доста по-добре.
--- Край на цитат ---
Нямам нищо да допълня, просто си адски прав!
elissa:
Прекрасни инициативи са и "Байландо" на Нова и "Великолепната шесторка" на БТВ, но в съзнанието ми се пули едно "НО", а именно ... в началото на есента и новата зима, с поизтънели хонорари и позатънал рейтинг телевизии, водещи, артисти, звезди и луни ИЗВЕДНЪЖ се присетихаза проблемите на своего брата. Цяло лято не се чу по паланки и площади ни песен, ни форум, па макар и на откритичко някъде, нито пък видях някоя местна знаменитост самоинициативно да се изявява творчески на някой оживен ъгъл с шапка и маймунка, за да се съберат макар и няколко петака за нуждаещите се, чиито наистина тъжни истории така "режисьорски" и сърцераздирателно ни поднасят в момента от ТВ екрана и ни заливат с апели и 2-та КАНАЛА (скоро ще се започне и по националния).
Не ме разбирайте криво! Не искам да омаловажавам или подценявам проблемите на хората, човешката мъка и трагедия. Просто се чудя къде са българските творци ЦЯЛО ЛЯТО И ПРОЛЕТ, цели години, десетки години?! Защо трябва да се изявяват с талантите си само в телевизионни прояви за подобни случаи. Къде са колегите актьори? Къде са групите, певците, художниците, музикантите ... ?! Толкова ли е сложно и трудно да се сглоби една сцена и да се монтират 5 прожектора и в малките градове, в селата, че и там хора живеят, и там да попеят, потанцуват и съберат нещичко, пък колкото Бог дал - толкова. Кой друг, ако не те следва да са с най-чувствителни мембрани към страданието, бедността, болестта, мъката?! Не е чааааак толкова трудно! Ще цитирам по памет една мисъл на Жан Жак Русо - "Поставете на един площад стълб, окичете го с цветя, съберете там народа и ... ето ви празник". Това беше дебело подчертано от мен в една стара книга на Исак Паси - "За красотата и изкуството". Та се питам къде е красотата, ако не в изкуството и хората които го създават? Тя не е в професионалните им изяви. Красотата е в смисъла от това да дариш на свой ред нещо с таланта ти, дарен от Бога?
Телевизионният екран ли е единственото място от което могат хората на изкуството ни да даряват средства и надежди? (въпросът ми е реторичен) Или може би, просто сме лицемерни ?!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия