Като млад служител в държавно предприятие (преди много-много години) бях разквартирован в офис на 12-ти етаж. Пред асансьорите сутрин рано се извиваха дълги, досадни и конфузни опашки (заради млади-стари, жени(мацки)-мъже, шефове и подчинени). В онези години бях в превъзходна физическа форма и не само, че не ползвах асансьор, но качвах стъпалата с отскок и на бегом. Задъхване и изпотяване бяха непознати явления. Вече не е така.
Което иде да покаже, че туй, което днес мислиш за приемливо и нормално, утре може да се превърне в тегоба, вкючително тежка. Животът е хищно нещо.
Но, нека да оставим чисто субективните оценки и да мислим делово. От споделеното, най-важното за мен е изречението, че след около пет години при теб се очакват някакви развития, които ще превърнат този имот в потенциален източник на доход от наем. Моите наблюдения са, че над 90 % от съвременните хора ненавиждат физическите усилия и гледат на неудобството като на истинска житейска трагедия.
В блока ми дори живеещите на 3-ти етаж слизат с асансьор и като ме видят по екип да тръгвам за пореден дълъг крос, имат вид на човеци, срещнали извънземно.
Драстично се скъсява листата на потенциалните бъдещи наематели.
Аз не се притеснявам от имот на 5-ти етаж, но повечето от някакъв тесен брой бъдещи възможни наематели ще приемат да живеят там при сериозни отстъпки.
Имам наблюдения от едно такова жилище в София. Постройката е от 1961-62. К-с Яворов. Също пети последен етаж, без асансьор. Над него тавани и едва държащ се на изгнили греди от скатен покрив. Под керемидите няма дори битумна хартия, и да е имало, разпаднала се е. Ветрилник страшен. Жилището е ужасно студено през зимата, последната бетонна плоча изсмуква безмилостно топлината. Нов покрив с паро-, топло- и хидроизолация (както е по вероучение и закон Божи) плюс поне 20 см. изолация на последната плоча е кауза пердутта.
Съвет не ти давам. Да не стане грешка!
Просто искам да нахвърлям няколко щриха, които може да ги знае само човек с опит.
