Много ми е драго да видя постове на сладко бебе Неграмотен и сладко бебе Начев, едни от най-добронамерите форумци, които познавам.
Относно темата ще се опитам да внеса малко конкретика.
От една страна "цените" нищо не значи. Най-общо казано се делят на международни, вътрешни и регионални. Оттам опитите за корелация нерядко "издишат".
После в заглавието на темата следва парцелите.
За да се подходи към анализ па на тая дума, пак трябва освен горния фактор, да се отчетат и определени функции, които изпълняват т.нар. "цени".
Пак най-общо казано са: информационна, разпределителна, стимулираща, балансираща и прочие. Тоже има и фактори, които влияят освен на функциите им като да речем: стойнообразуващи, ценоотклоняващи, "смесени", демек, които при определена конюктура "натискат" в едната посока, а при друга "наобратно".
За БГ-то конкретно трябва да се отчита лицемерния стандарт от държавата и баМките, т.е. въведоха се понятия като данъчна, пазарна, ликвидационна и прочие оценки, според зависи "за къде" трябва.
Като цяло в т.нар. "парцели" се калкулират най-много очаквания и то дългосрочни. Всеки приема за нормално, че на това място щяло да стане еди-какво си и вече е калкулирал труда и доходите на поколения 'орица или т.нар. емоции, за които се спомена. Сиреч се създава поредната "фабрика за мечти" от типа Софето не е България, Морска столица и прочие "столици", които бълва човешкото въображение, но няма да го прави продавачът, а друг и той колко щял да "спечели" от това.
По принцип не искам да заемам позиция, защото нямам и право, но едната гилдия на купувачите услужливо забравя, че само до преди 20 години пазара на имотки в БГ беше почти 100% държавно-регулиран и вече пресмятат с пазарни формули на 300-годишни развити пазари как трябвало да бъде.
Другата група на продавачите, водени от поривите на мисълта и фантазията "правят сметки" какво можело да стане на техния парцел без да имат представа от детайлите и ситуацията с монополистите, които административно оскъпяват феноменално много всеки един бъдещ продукт. Затова при международни сравнявания се получават комични елементи с родната действителност.
Пътят, който имаме да извървим ще е дълъг, докато достигнем т.нар. пазарни методики за оценка на развитите. Мойсей е водил евреите 40 години през пустинята докато измре и последния роден роб, та за да го забравят що е това. Тук ни чакат поне още 20 години на "преход".
П.П. Пазете си достойнството, уважавайте позицията на всеки, колкото и да е "абсурдна", защото човещинката ще ни е нужна повече от всякога към хората, предвид "модерната глобализация", задала се насреща ни.
Чиърс на бебетата сладки!