Ех, Играч, до болка те разбирам...
Ще ти разкажа, защо ти написах това, съвсем осъзнато и изпитано...
Като завърших и започнах, по принуда, работа като началник в производствено предприятие. По принуда, защото на другите места не ме искаха - без стаж, с дете, предполага се, че ще имам второ...
Някаква хлапачка, която трябваше да съумее да се справи и с това, че използвайки слабостта ми (неумения и незнания), се възползваха от мен (миеха си ръцете с мен)... Макар че, се учех в движение, много бързо...
Въпреки това, съм събудила, явно и симпатии.
Тогава, бях подпалила за нещо и готова да тръгна с рогите напред. Още повече, че беше съвсем принципен въпрос.
Един възрастен колега ми каза: Винаги много избързваш. Научи се да изчакваш. Седни сега, изпий кафе, сок? Послушах го, взехме да говорим за незначителни неща... Малко по-късно звънна телефона и... нещата бяха получили обрат...
Излишно е да ти казвам, че и сега съм пълна с емоции. И сега, все съм си същата. Но, си налагам да отида в "другата стая"... И сега, страшно съм благодарна на този човек.
Както са се променили (обърнали) нещата от преди, към по-лошо, така ще се обърнат отново, към по-добро...
Онези приятели ги няма, но имаш други. Просто се огледай за тях., виж ги...
Ако това ще те успокои и вдъхне кураж:
Когато става въпрос за пари, не е навеждане! Когато си принуден, не можеш да преодолееш и тръгнеш срещу себе си, собствените принципи, тогава може би е навеждане...
Желая ти, най-искрено, успех!