Регатка,
На теб ти е трудно да започнеш, а на мен - да продължа...
Както на преден план е голямата трагедия в Япония, така е и голямата трагедия в сами нас. В собствените ни души.
Защото продължаваме да не разбираме, да не си даваме сметка, че само за един миг, всички ценности, цялата ценностна система се преобръща наопаки. И смисъл има в онези мигове, които ние успеем да уловим, в миговете на радост, на доброта, на обич, на любов - чиста и истинска...
И защо, как може да царува, да се шири тази агресия, тази подлост, тази мръсотия, това погазване най-вече на собственото си достойнство... Какво дава, какво... Мизерия, не материална , а духовна.
Поклон пред всички загинали, поклон и пред мъката на един народ! Поклон пред достолепието им!
