Умни мисли

[annvlad]

(Марио де Андраде, превод Марион Колева)

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
 
Мога само да въздъхна спокойно и да отпия

[Muza]

Три неща никога не се връщат обратно: време, дума, възможност.
Три неща никога не трябва да се губят: спокойствие, надежда, чест.
Три неща са най-ценни в живота: любов, убеждения, приятелство!

Подписът на Gogol

[enravota_]

 
Бомбардирането с В-52 от височина 10-13 хиляди метра е много точно. Неизменно улучват земята.
(Юджийн Карол, американски адмирал)

 
Няма нищо по-опияняващо от това да стрелят по теб и да не те улучат.
(Уинстън Чърчил)


Да можеше Бог да ми даде някакъв ясен знак! Например да отвори голям влог на мое име в швейцарска банка.
(Уди Алън)

[enravota_]

 
В мен има двама души — актьор и зрител. Често зрителят е недоволен от актьора.
Хенрик Сенкевич

 
Кой те е лъгал толкова често, колкото ти самия?
Бенджамин Франклин

 
Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.
Махатма Ганди


Дали да не взема да се спра за малко....   
 

[enravota_]

 
Последно засега:
Целият живот е като да гледаш филм. Само, че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета. Затова го сглобяваш по откъслечните реплики.
И никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция...
Тери Пратчет

[Filip]

"Какъв късмет за властимащите, че хората не мислят." (Хитлер)

[Filip]

Обичам, когато ме пълнят с месо. Сарма
Фирмата ми работи на ръба. Мияч на прозорци
Момичетата никога не забравят, когато младежите не се възползват от случая. Неизвестен.
Леонардо, ако знаеха, какъв ти беше, щяха да разберат защо се усмихвам. Мона Лиза

[elissa]

Три неща никога не се връщат обратно: време, дума, възможност.
Три неща никога не трябва да се губят: спокойствие, надежда, чест.
Три неща са най-ценни в живота: любов, убеждения, приятелство!

Подписът на Gogol

Много верно! 

[elissa]

реших, че тук ще му е по-доброто на това клипче! 

Хвърляй зара - Чарлз Буковски

 

[Filip]

Първите пет дни след уикенда са най-трудни...
 

[rozablue]

Рамана Махарши 

"Всяко живо същество живее живот според постъпките си, извършени в миналото. То е направлявано от съдбата. Това, което не е предопределено да се случи, никога няма да се случи, независимо колко упорито опитваш. Това, което е предопределено да се случи, ще се случи, независими колко упорито се опитваш да го спреш.

Затова, най-добре е да се запази тишина"
 

[rozablue]

Няма никакъв проблем -дзен -притча за различията в хората

При един учител дошъл ученик и попитал:

-Защо едни хора са красиви, а други -грозни, едни са умни, а други -глупави? Защо съществува това противоречение? Защо Бог ги е създал такива? И не ми говорете за карма, и че всичко идва от предишни животи. Кажете ми, как се е появила разликата в самото начало, когато все още не е имало минало?

Учителят го повел към градината и казал:

-Виж, това дърво е голямо, а това-малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах, защо е така. Но когато освободих ума си, този въпрос изчезна от само себе си. Сега аз зная,че това дърво е голямо, а другото-малко. И в това няма никакъв проблем.

[rozablue]

Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

[Muza]

Скитър,
Вероятно, това е съдба или карма. Никой не си избира къде да се роди, родителите си не избира.
Но, може да избере как да живее. Не залагам вече на съдба, защото това е пасивност.
Действията могат да допринесат за движение напред, движение назад, но могат да въпреки тях, да се стои на едно място. Не защото е съдба, а защото те не са били правилните.

 

[rozablue]

Притчите на rozablue демонстрират 2 неща. Причинно следствените закони и възможността за избор. След като нещата стоят по определен начин, то следва да заключим, че са така поради определени причини. В същото време действията, които водят до следствия, са подвластни на избора. Следователно волята, мислите, поведението имат свойствата да променят кармата, а от там...

Гениално! 

Четирите благородни истини:

1. Страданието съществува.
2.Страданието има причина.
3.Страданието може да има край.
4.Има път, който води към прекратяване на страданието.

Това,че страданието съществува,всеки може да види.
Това,че страданието има причина, се досетихме.
Поради 2/ логично можем да предположим,че страданието може да има край /като се премахнат причините!/.
Следвателно, остава 4/.