Ако трябва да бъда откровена, не съм чела Кийосаки, само са ми разказвали. Просто смятам, че няма какво ново да науча. Колкото до бедността, по нашите ширини, като изключим болните и пенсионерите, е въпрос на личен избор. Сега, много абстрактно понятие при нас е бедност, но въпреки това.
Със Серсем съм съгласна, че купуването, може да бъде от един момент нататък, следствие на комплекси. Акцентът, според мен е, в частта що е актив. Вярно е, че не всеки има нагласата за правене на пари, не всеки има необходимостта от правене на пари. И в това няма нищо лошо. Лошото по-скоро идва, когато се мери богатството като актив, като стойност, без да носи приходи и същият този, така наречен актив започне да губи от стойността си. И тогава започват личните трагедии и драми, започват и се задълбочават и личните комплекси.
С притеснение се съгласявам с Начев, че светът не е същият. И може би, така наречените пасиви, могат да се окажат в един момент актив, както и обратното. Но, въпреки това, най-важното е образованието. Не дипломата!
Защото съм се нагледала на хора с дипломи, без значение почти, от къде са те.
P.S. Само искам да вметна, че правенето на пари, не е задължително следствие на комплекс, по-скоро тръпка. Както един художник, рисувайки картина; скулптор, правейки скулптура. Да се изгради нещо, което да бъде почти завършено в дадения момент. Почти, защо винаги може да е по-добре. Просто, не сме съвършени. Но е свързано с много труд, с влагане на цялата си душа и сърце. И тук вече идва мястото на пределната линия, на баланса с личния живот.
